1
8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 18.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1487/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Я. К. Х. от [населено място] и Д. К. Х. от [населено място] ,чрез адв. Емил Я. от [населено място] срещу решение № 141 от 10.01.2019г по в.гр.дело № 735/2018г. на Благоевградски окръжен съд , отменил в обжалваната от ответника част , съответно потвърдил в обжалваната от касаторите част решение №4723 от 21.05.2018г на РС Благоевград. Първоинстанционното решение е постановено по искове с възприета правна квалификация чл. 59, ал.1 ЗЗД и е влязло в сила в частта , с която претенциите на ищците Х. са отхвърлени за периода от 2006г до м.април на 2011г. , а за последващия исков период на 2011г. до 2013г искът е частично уважен след прихващане с разноски за маркиране и добив на дървесин (в общ размер от 7583,80лв, разпределен по равно), Решението не е обжалвано в частта по отхвърления иск за разликата над размера 9279,91 лева за всеки от ищците, обжалвано е от тях пред Благоевградски ОС за разликата над присъдените след прихващане 5488,01 лв, с оспорване допустимостта и основанието то да се направи с разноски ,извършени преди м. април на 2011г. По въвззивна жалба на ответника въззивният съд е отменил решението изцяло в частта, с която исковете са били уважени и частично, по отношение на извършеното прихващане , със сума над размер от 1568,37 лв за всеки ищец . Исковете за остатъка в размер на 7711,54 лв, която сума е приета за претендирана като припадаща се част от стойността на дървен материал, съответстваща на общо притежаваните от ищците 277,5/814 и.ч от имот – горска територия, в която същият е бил добит за периода от м. април 2011 до края на 2013г, е отхвърлен по две съображения:ответникът ДП „Югозападно държавно предприятие” не е пасивно легитимиран по иска , а съответното Държавно горско стопанство – Я. ,негово териториално поделение, което макар да е неперсонифицирано, има специална процесуална правосопособност по силата на чл. 174, т. 5 от ЗГ да води от свое име и своя сметка съдебни дела и следователно може да бъде страна в производството,освен това следствата дърводобива са негов актив , а ЮЗДП е получило само нормираните отчисления. На следващо място е изтъкнато че по приключилото дело пред ЕСПЧ е постановено решение от 13.1.2015 г. са присъдени 8 000 евро за периода 2001-2011 г. като имуществени вреди общо на ищците Х. . Собствено анализирайки данните по това дело съставляващи основание за ЕСПЧ да определи обезщетението, въззивният съд е направил извод, че преди 2006 г. не е имало реален добив ,че претенцията на ищците пред ЕСПЧ е била за потенциален добив без такъв да е реализиран , а ЕСПЧ при обезщетяването е съобразил доходите от осъществения добив след 2011г до 2014г включително. Поради това решаващо е изтъкнато , че ако се уважи претенцията на ищците за пропуснатите ползи за последващ период на периода, за който са обезщетени от ЕСПЧ за пропуснати ползи , които ползи ищите съизмеряват- предвид обосноваването им в исковата молба, със същия факт, както пред ЕСПЧ – с цената от продажба , но на вече реално осъществен добив (а не потенциален) означава , че те ще получат два пъти обезщетение за едни и същи пропуснати ползи, претендирани пред двете съдилища като съизмеряващи се веднъж с доходите от потенциалния неосъществен добив за един период и втори път – с доходите от осъществения добив в последващ период. След като ЕСПЧ е присъдил обезщетение за пропуснатите ползи за периода 2001-2011 г., които е съизмерил с добива през 2000 г.- 2014 г. по цени към м.ІІ,2014 г. съгласно доказателство ,което е взел предвид, то в исковия период 2011г- 2013г,през който ищците претендират обезщетение отново съизмеримо с добития материал до въвеждането им във владение, присъденото от ЕСПЧ обезщетение следва да се приспадне , т.к ползите от добив на дървесина могат да се пропуснат веднъж, а не многократно Добивът предполага и според пояснението на понятието – с т. 21 на § 1 от ДР към ЗГ- сеч на дървета, а едно дърво може да се отчесе не няколко пъти, а само веднъж . С тези съображения въззивният съд е приел ,че следва да намали „приетото за дължимо от РС обезщетение от по 9 279,91 лв. , която аритметична правилност на изчисленията не се оспорва от Х.„, като се приспадне полученото обезщетение от ЕСПЧ от по 7 823,32 лв., (левова равностойност от 8000 евро – 15 646.64 лв., или по 7 823,32 лв.) им се дължи сумата от по 1 456,59 лв . По отношение на тази именно сума въззивният съд е приел ,че следва да разгледа възражението на ответника за съдебно прихващане което е намерил за основателно и в размер , по висок от остатъка по исковата претенция .
В изложение и чрез пълномощника си адв. Е.Я. касаторите изтъкват основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по два въпроса :
1.допустимо ли е извършване на прихващане на суми представляващи обезщетение за пропуснати ползи за различни периоди от време , като присъдената за по- ранен период сума да бъде прихваната към претендираната за последващ период сума , ако е налице съвпадение на начина на определяне на същите. Противоречие с цитирана и приложена практика на ВКС се изтъква поради приетото от въззивния съд , че обезщетението от 9 279,91 лв , дължимо за времето 2011г до 2013г,в общата хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД трябва да се намали с обезщетението присъдено на същите ищци от ЕСПЧ за предходен, а не за процесния исков период от време .
2. Специалната процесуална правоспособност по чл.174, ал.1 т.5 от Закона за горите (ЗГ) дадена на териториалните поделения на държавните предприятия разширява ли пасивната процесулна правоспособност на същите по предявени облигационни искове,след като териториалните поделения не представляват самостоятелни юридически лица съобр.чл.173 ЗГ.Изтъква се основание по чл.280,ал.1т.1 ГПК поради противоречие с определение № 764/2018г по т.д № 183/2018г ІІ т.о на ВКС и опр. № 141/2013г по ч гр.д №424/2012г ІІІ г.о , според които ТП Д. като структури имат активна легитимация да водят дела, но това не ограничава пасивната процесуална легитимация на държавните предприятия ,в чиято структура се намират.
В изложението се сочи чл.280,ал.2 ГПК и очевидна неправилност на решението поради редуцирането на две обезщетения за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД за различно време и различен фактически състав, в нарушение правилата на логическото мислене и каузалните връзки поради което са прихванати две суми неотносими една към друга,отъждествени са при положение, че са различни.
В отговор ответникът ДП „ЮЗДП” [населено място] оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване. Невярно се интерпретират мотивите на решението . Б. правилно е приспаднал присъденото от ЕСПЧ ,тъй като и получено по това решение обезщетение и претендираното с иска по настоящето дело се съизмеряват с един факт – цената от продажбата на действително добития дървен материал от имота към м. ІІ на 2014г , като доходи от един и същ добив , а сумата не може да се присъди два пъти .
Върховен касационенен съд,ІІІ г.о намира следното:
По първия правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението,с едно уточнение. Приспадането с получените по решението на ЕСПЧ суми от двамата ищци,което въззивният съд на практика е осъществил,касаторите неточно определят като „прихващане”.Нито едно от съображенията на възивния съд за отчитане на платените 8000 евро не представлява „извършено прихващане” и не може да се определи по този начин.Независимо от терминологичната неточност въпросът е от значение за изхода на делото,решаващо е произнесен от въззивния съд и въззивното решение е в противорачие с изтъкнатата от касатора съдебна практика , според която вземането по чл. 59, ал.1 ЗЗД за собственика , лишен от ползите на свой имот, има за основание и фактически състав период от време.Ако лишаването е продължаващо,макар за минал период да е компенсирано, налице са различни фактически състави (реш. №217/2013г по гр.д №1290/2013г ІІІ г.о ,реш.№60/2-18г І. г.о и др). Това разрешение не изключва, нито противоречи на общия принцип,че за една вреда ищецът не може да бъде обезщетяван два пъти ; не може да получи два пъти едно обезщетение при неоснователно обогатяване, или че два пъти не може да му се присъжда един и същи добив .
От значение обаче е доколко обезщетенията по чл.59,ал.1 ЗЗД следва да се отъждествяват, или съизмеряват с добива от веща и че предвид основанието на иска се съобразява дали се претендира, установява и дължи от ответника конкретен добив (като в тази връзка се разглеждат и относимите възражения за разноски – чл.93, чл.73 ЗС,или чл.30, ал.1 ЗС), или се разглежда иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД с предмет обезщетение за неоснователно ползване за определен период. При неоснователно обогатяване, настъпило в резултат на отнето ползване на недвижим имот установеното в практиката на ВКС разбиране за относимите факти е намерило израз включително в изтъкнатата от касатора съдебна практика (реш.№398/2014г по гр.д 1933/2013г ІV г.о ), като въззивното решение е в противоречие с тази практика на ВКС доколкото въззивният съд е приел , че разглежда иск по чл. 59 , ал.1 ЗЗД.
Налице е основание по чл.280, ал.1 т.1 по въпроса за съотнасянето на сумите, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от собственика на имот за различни периоди от време, към претенедирана за последващ период сума,ако е налице съвпадение на начина на определяне размера на същите( т.е при условията на неоснователно обогатяване).
По втория въпрос в изложението .Поддържаната от касатора теза не е намерила ясен израз при формулирането на въпроса и по същество изразява тълкуване, което приложените в обосновка на основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК съдебни актове от практиката на ВКС не съдържат като правно разрешение.Като териториални поделения с уреден от закона статут, държавните горски стопанства (Д.)имат както активна,така и пасивна процесуална легитимация по дела . Цитираната от защитата съдебна практика не опредметява разбиране че ,специалната процесуална правосубектност при Д. е във възможността единствено да предявяват искове, но не и да са ответници Практиката на ВКС е в обратен смисъл: опр.№510/2015г по т.д №2569/14г І т.о , реш. №144/2019г по гр.д №4350/2018г ІV г.о и др.Определящо и от значение за делото в настоящия случай не е условието във въпросадали „правоспособността” им по специална уредба изключва нечия друга правоспособност, в частност тази на самите държавни предприятия (което е правно и логически неизводимо от уредбата в чл. чл.174, ал.1 т.5 ЗГ) , а дали с оглед основанието на иска посоченият по делото ответник ДП ДЗЮП има качеството на надлежна страна , или единствено Д. имат това качество.
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение намира също така, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.2 ГПК поради очевидно неправилното допускане от въззивния съд , че в решение от 13.01.2015г по жалба №41064/2005г по делото Х. с/у България, след като е определил в мотивите (§13,§19) претенцията като такава за пропуснати ползи поради невъзможността двамата да ползват земята от 2000 до 2011г, с присъдените им общо 8 000 евро ,ЕСПЧ ги обезщетява за времето до края на 2013гвключително , тъй като : ЕСПЧ е обсъдил информационен документ , според който за времето 2000-2014г.действително добитият дървен материал от целия парцел е 31 680 евро, а правата на Х. в парцела са 37,5 ид.ч за двамата ; Според собствен извод на Благоевградски ОС до 2006г. не е имало основание Х. да бъдат обезщетявани заради добиви , каквито не е имало и следователно ищците са обезщетени при прогнозен добив , поради което не следва да се обезщетяват втори път – с реалния добив,защото едно дърво не може да се отсече два пъти.Направеният от въззивния съд извод няма опора в съдържанието на анализираното решение на ЕСПЧ , което не обезщетява бъдещи и „прогнозни”вреди, след като в него е изтъкнато противоположното (§17, §19 от мотивите).Тълкуването от въззивния съд на решението на ЕСПЧ въз основа на посочени в мотивите му данни, взети предвид автономно от този съд в доказателствена насока по отношение на размера на едно обезщетение ,е некомпетентно що се отнася до извода за начина , довел друг съд до решаващия му извод и в разрез с основни правни принципи (диспозитивно начало,съобразяване с очертания предмет на произнасяне в акт на съд, зачитане на постановени съдебни актове). При мотивиране на извода за приспадане на полученото обезщетение от 8 000 евро от размера на частично присъденото от Б. обезщетение на ищцте за последващ период 2011-3013г,в нарушение на формалната и правна логика явления с различни определящи признаци се примат за тъждествени.При горните обстоятелства ВКС приема довода на защитата за основание по чл. 280,ал.2 ГПК за допускане на въззивното решентие до касационно обжалване.
Ето защо Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение № 141 от 10.01.2019г по в.гр.дело № 735/2018г. на Благоевградски окръжен съд
Да се съобщеи на касаторите за задължението им в седсмичен срок да внесат 185лв държавна такса ,или по 92,50лв всеки по сметка на ВКС и да представят вносния документ
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .