О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 07.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №254/2017г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №174 от 13.10.2016г по гр.дело № 415/2016г. на Сливенски окръжен съд , с което в трудов спор и искове по чл. 344 ал.1 т.1 ,2 КТ като незаконно е отменено уволнението на П. Г. П. и същият е възстановен на работа .
Въззивният съд е отхвърлил възраженията на ответника за недопустимост на процеса поради отрицателна процесуална предпоставка – висящ правен спор между същите страни със същия предмет и е потвърдил отмяната на процесното уволнение като незаканосъобразно , при следните обстоятелства :
Първоначално , на 18.05.2016г ищецът е предявил искове по чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 КТ в оспорване на уволнителната заповед №37/31.06.2016г на Кмета на общ. С. , като е образувано гр.д № 2081/2016г на Сливенски РС .Преди на ответника да бъде връчен препис за отговор , на 20.05.2016г ищецът е заявил оттегляне на иска си с молба производството да бъде прекратено , което съдът е сторил с определение №1049 от 20.05.2016г, като е постановил същото да се връчи на страните . Връчване е осъществено на 25.05.2016г и определнието е влязло в сила , като необжалвано. Преди да изтече срокът за обжалване , на 30.05.2016г ищецът П. Г. П. е предявил отново същия иск ,по който трудов спор на същата дата, е образувано гр.д № 2151/2016 пред Сливенски РС Така е спазен двумесечния срок. В отговора на исковата молба , депозиран на 06.07.2016г,както и при обжалване на първоинстанционното решение , с което исковете са уважени , [община] е поддържала отвод за висящ процес на основание чл.126 ал.1 ГПК , което към датата на подаване на исковата молба 30.05.2016г е обуславяло извод за недопустимост на иска , тъй като първоначално заведеното дело е било в още висящо по смисъла на тази норма – прекратителното определение на съда е влязло в сила на 02.06.2016г .
При тези обстоятелства висящото , непрекатено към датата на подаване втората искова молба предходно дело между същите страни се изтъква като абсолютна процесуална пречка пред допустимостта на процеса от касационния жалбоподател .
В изложение са поддържа основание да се провери допустимостта на въззивното решение от Върховен касационен съд служебно , в тази връзка са формулирани и процесуалноправни въпроси : длъжен ли е съдът да прекрати повторно заведено дело ,по вече висящ идентичен спор между същите страни, допустим ли е пропускат на съда да изпълни задължение по реда на чл. 130 ГПК да констатира недопустимост на иска поради наличие на висящо производство по идентичен иск ,има ли последващо саниране на тази недопустимост поради по- късно влизане в сила на определението. Абсолютно задължително ли е проверката по 130 ГПК да е на датата на исковата молба .Формулира се въпрос , според касатора от значение за погасителната давност по иска : на коя дата следва да се счита предявен искът : когато е „физически” предявен и е входирана исковата молба , или когато е станало допустимо предявяването му , с оглед чл. 126 ГПК . По последните два въпроса се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и се сочи практика на ВКС по първия процесуалноправен въпрос ,тъй като при висящност на друго производство се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка : Р№119/2010г по гр.д №3368/2014г ІV г.о , Р 619/2010г по гр.д №370/2010г ВКС и др.
Формулиран е и въпрос длъжен ли е въззивният съд в мотивите да разгледа всички наведени от страната доводи , аргументи, възражения ,съответно да обоснове защо отхвърля същите . Сочи са противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл.236 ал.2 ГПК ,формирана в решение №15/2015г ІV г.о , реш. № 228/2014г І г.о , реш. №166/2013г ІІІ г.о . Според касатора не е обсъден и не е взет предвид доводът му ,че исковете по чл. 344 ал.1 т.1, т.2 КТ са предявени след изтичане на срока по чл. 328 ал.1 т.2 КТ и е налице погасяване по давност .
В отговор ответникът по жалбата П. Г. П. изтъква ,че решението е допустимо и правилно . Към момента на извършената проверка по допустимост , не е било налице основанието по чл. 126 ГПК , поради това и изтъкваната от касатора практика е неотносима. Конкретни съображения за недопускане до обжалване са изложени и по въпросите , за които в изложението се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е налице основание за допускане на касационно по служебния критерии , за да се проверява допустимостта на обжалваното решение. По свързано поставените процесуалноправни въпроси като израз на същата теза – че процесът е бил недопустим, касационно обжалване на следва да се допуска . Тълкуването и прилагането на чл. 126 ГПК като процесуалната норма , изключваща допустимост една и съща искова претенция да обуслови две висящи съдебни производства с идентичен предмет, винаги следва да е в съответствие с основните принципи на гражданския процес ,като служебното начало в този текст не следва да се прилага в противоречие с духа и смисъла на закона . Това бе ясно подчертано в т.1 на ТР №1 от 09.12.2013г по т.д.№1/2013г. ОСГТК при очертаване компетенциите на въззивния съд, в кои случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното. Съчетаното приложение на двата принципа , като основни начала в гражданския процес в случая по делото намира израз в уредбата на чл.232 ГПК с оглед възможността ищецът да предяви същия иск и да сезира надлежно съда с разглеждането му, ако е оттеглил вече предявения .Така се осигурява достъп до правосъдие в изпълнение на основно и водещо начало в процеса , залегнало в чл.2 ГПК . Ето защо, когато към условието на чл.232 ГПК съдът преценява и формалноправният критерии на чл.126 ГПК , свързан с висящността на производството ,т.е влизането в сила на постановеното в резултат на оттеглянето на иска прекратително определение на съда, следва да се съобразява горната обусловеност и взаимовръзка ,както и че висящността на друго дело, със същия предмет, не само е отстранима процесуална пречка пред разглеждане на спора и съдът следва да вземе предвид настъпването на този процесуален факт , а също и че когато оттеглянето на иска е произвело процесуалните си последици, те следва да се зачетат.
Приложената от защитата съдебна практика на ВКС не отрича горното правно разрешение и не насочва към прекратяване на производство в случай като настоящия ,при изявление за оттеглен иск , произвело процесуални последици , поради което не е налице противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска . По изложените съображения не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като съчетаното приложение на изтъкнатите принципи на гражданския процес ясно води до отричане на начина , по който защитата на касатора тълкува и очаква съдът да прилага нормата на чл. 126 ГПК .
Не следва да се допуска касационно обжалване и по общо формулирания въпрос за задълженията на съда по чл. чл.236 ал.2 ГПК. Въззивният съд дължи обсъждане на доводите и оплакванията в жалбата ,но въззивното решение не е в противоречие с това изискване . Посоченият при обосновката на въпроса довод на въззивния жалбоподател за изтекла погасителна давност е отхърлен Това е така , тъй като същият е съдържал теза , отхврена в решаващите съображения на въззивния съд . Касаторът е поддържал че към 01.06.2016г, когато изтича двумесечния срок по чл. 328 ал.1 т.2 КТ , допустим иск не е имало , т.к .все още не било влязло в сила прекратителното определение за предходното дело , следователно давност е продължила да тече. Доводът е отхвърлен от решаващия съд с приемането на иска за допустим при проверката по чл.269 ГПК , което означава и съобразяване с датата на депозиране на исковата молба 30.05.2016г, свидетелстваща за упражняване на правото на иск в срок . Съображения по този въпрос са изложени в мотивите на първоинстанционното решение , а въззивният съд е препратил към тях съгласно чл.272 ГПК .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в производството , установени в размер на 500 лева .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №174 от 13.10.2016г по гр.дело № 415/2016г. на Сливенски окръжен съд
Осъжда [община] да заплати на П. Г. П. сумата 500 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .