О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3312/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. М. срещу решение №143от 24.06.2019г по в.гр.дело № 174/2019г.на Шуменски окръжен съд,с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение №95 от 25.03.2019г по гр.д.№112/2003г на Новопазарски районен съд.
Искът на основание чл.59, ал.1 ЗЗД ,предявен от Ю. Д. М.,е бил отхвърлен над размера от 1781,75лв с която сума е прието ,че ответникът И. О. О. се е обогатил неоснователно ползвайки собствената на ищеца нива от 10дка,представляваща земеделска земя – трета категория в землището на общ. Каолиново и която сума е съизмерима със средния пазарен наем за земеделска земя за исковия период до м.ХІІ на 2017г,съгласно заключение на вещо лице.До пълния предявен размер от 9 000 лева искът за неоснователно обогатяване е отхвърлен като недоказан, по претенция съизмеряваща се с реализирана от ответника печалба от земеделско производство. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд по отношение определянето на обезщетението за лишаване от ползи за имота,което ищецът следва да получи,на база среден пазарен наем
Касаторът,чрез адв. А.Г. се позовава на съществено процесуално нарушение поради необсъждане на доводите му,че вземането по иска за неоснователно обогатяване е съизмеримо не с установения среден пазарния наем ,а с реалния приход от реколтата от земята, която има земеделски характер.Изтъква незаконосъобразност и необоснованост на решението поради невъзприемане на неговите доводи.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280,ал.1 т.1 ГПК ,по правния въпрос за размера на обезщетението ри неоснователно обогатяване относно земеделска земя.Изтъква се противоречие с т.5 от ППВС №1/1979г,реш. № 246/2017 по т.д № 23/2016г ТК и реш. №719/2010г по гр.д№532/2010г ІІІг.о според които възмездяването по чл. 59 ал.1 ЗЗД е определяно и следва да се определя съобразно реалния приход на ответника, с приспадане на разноските, т.е чистата му печалба и поради това не пазарния наем, а реалния приход от реколтата е от значение.При земеделска земя това е реалната полза,от която ищецът е бил лишен.
Ответникът И. О. О. е възразил,че касационно обжалване на следва да се допуска.Базата е средния пазарен наем. Ответникът е земеделски производител, като реалните му добиви и печалби са неотносими към основанието на иска на собственика по чл.59, ал.1 ЗЗД
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана с решаващо произнесен от въззивния съд правен въпрос от значение за спорното право,като е изпълнен общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК,но не е налице противоречие по смисъла на чл. 280,ал.1т.1 ГПК с практиката на ВКС . Въприетото от въззивния съд по основанието на иска при неосноватерно обогатяване не е в противоречие , а в съответствие с принципните указания по ППВС №1/1979г., според което обезщетението е до размера на по-малката сума между обогатяването и обедняването. Ползвайки неоснователно имот на ищеца, ответникът си спестява разходите за наемане на такъв за ползване по предназначение и с това се обогатява,докато ищецът обеднява с тази цена на ползване, която имотът би му осигурил,в това намира израз и връзката между обогатяването и обедняването, посочена в ППВС №1/1979г.
В решение № 246/2017 по т.д № 23/2016г ТК не е даван отговор на формулирания от касатора правен въпрос, макар по същество в решението да е обсъждан размера на добивии възмездяване съобразно реалния приход с приспадане на разноски,предвид обстоятелството,че ищецът е бил търговец. В решение № 719/2010г ІІІ г.о ,след като са припомнени принципните указания в ППВС №1/1979г е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК на друг правен въпрос,без да се предпоставя различно разрешение в случай на лишаване на собственик от възможността да ползва собствения си имот-земеделска земя.
Отговор на въпроса дали в случаите на отнето ползване на недвижим имот вземането на собственика по чл.59,ал.1ЗЗД следва да се отъждествява ,или съизмерява с добива от веща,не е в изтъкнатата от касатора съдебна практика.
При иск за неоснователно обогатяване установеното в практиката на ВКС разбиране за относимите факти е съгласно установената по реда на чл. 290 от ГПК практика в решение № 409/20.06.2012г. по гр. д. № 1411/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,решение № 55/28.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, III г.о.,решение № 204/05.09.2013г. по т. д. № 1158/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 55/03.04.2014г. по гр. д. № 5712/2013г. на ВКС, ГК, III г.о. и др. Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ЗЗД дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правно ирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана,получени ли са от това приходи и какви.Съгласно реш.378/2010г гр.д.№148/2009 ІV г.о и реш.№131/2009г по гр. д.№268/09 І ТК , реш._251/10 гр.д. №366/09 ІІІ г.о, реш.№398/2014г по гр.д 1933/2013г ІV г.о и др.,без значение за основанието и размера на иска е конкретната печалба на ответника ,той се е обогатил като си е спестил наем и дължи обезщетението по чл.59 ЗЗД, предвид установените за конкретния имот средни наемни пазарни цени. Тази практика на ВКС е утвърдена и в реш.№135/2017г по т.д №512/2016г ІІ т.о на ВКС , цитирано от въззивния съд (съгл.препращането към мотивите по чл. 272 ГПК) Изключения с оглед субекти или вид собственост не могат да се обосновават.Както е обобщено в реш. №398/2014г по гр.д 1933/2013г ІV г.о на ВКС в отговор на същия правен въпрос,неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца,което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време,както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД обхваща елементите – 1. ищецът да е собственик на имота/вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3.сумата,изчислена на база наемната цена на този функционален тип имоти , с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота Съответно различна е средната наемна пазарна цена за недвижими имоти с различно предназначение,поради което многократно е разяснявана и необходимостта от възлагане на съответната експертиза.Същият подход е следвал и въззивния съд в обжалваното решение,като е приел иска за основателен и доказан по размер за средния пазарен наем за имота , въз основа на приетото заключение на вещо лице.
За пълнота трябва да се посочи, че в редица произнесени съдебни решения по искове на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД може ясно да се проследи липсата на прецизиране при терминологично означаемата пропусната облага/полза , подлежаща на остойностяване.Добивите от вещта принадлежат на собственика.Имуществените вреди могат да бъдат претърпени загуби и пропуснати ползи и представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане.Когато собственикът на една вещ неправомерно е бил лишен от възможността да я ползва той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от вещта облаги и определящо следва да е остойностяването на ползата ,която имотът в съответния си вид,през процесния период е могъл да носи.От значение е обаче кои обстоятелства подлежат на съобразяване по предявения иск,предвид основанието му (реш. № 403 гр. дело № 758 по описа за 2010г, ІV г.о). Осъдителният иск по чл.45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди, субсидиарният иск за имуществено изравняване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в случай на неоснователно обогатяване и искът по чл.79, вр чл. 82 ЗЗД срещу длъжника не се основават на едни и същи обстоятелства и нямат едно и също основание, макар възможен предмет на претенцията при всички тях да е остойностяване на нещо пропуснато. Така делинквентът, отговорен по чл.45 ЗЗД, или отговорният към кредитора по чл. 79 във вр.чл. 82 ЗЗД не дължи по-малко от това, което дължи неоснователно обогатилият се, но обратното не е вярно.
Ето защо не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане .
Ответникът има право на разноски , установени в размер на 780 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №143от 24.06.2019г по в.гр.дело № 174/2019г.на Шуменски окръжен съд
Осъжда Ю. Д. М. от [населено място] , да заплати на И. О. О. от [населено място] сумата 780 лв разноски в настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .