О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 05.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №1883/2017 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на Т. Х. А. и Е. З. Ф.-А. срещу въззивно определение № 28123 от 29.11.2016г по в. ч.гр.дело № 14677/2016г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено протоколно определение от 08.12.2015г за прекратяване на образувано по чл. 50 СК гр.д 21425/2013г на СРС , поради неявяване на мотителите –съпрузи . Първоинстанционният съд е приел ,че страните са уведомени редовно за заседанието , съобщения са били връчени на лице от адреса . Молителите не са се явили , приложена е санкцията на чл.330 ал.2 ГПК . Въззивният съд е обсъдил и отхвърлил довода на жалбоподателите,че уважителна причина за неявяване е подадената от получилото призовките лице М. молба преди заседанието ,в която е отразено ,че не е успял да ги предаде . Изтъкнато е , че доказателства за уважителна причина не са ангажирани .
В изложение се сочи и основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК , по въпрос : процесуално задължен ли е въззивният съд да обсъди изложените възражения и доводи в основанието на въззивното обжалване.Изтъква се противоречие с формирана задължителна практика ,цитират се решения на ВКС по чл. 290 ГПК (реш. № 212/2012г ТК ІІ т.о , реш. № 202/2013г І т.о ВКС ,реш. №581/2010 ІІІ г.о и др.) които не са приложени към изложението , искането е съдът служебно да ги съобрази .
Формулирани са процесуалноправни въпроси с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК :
1. Представлява ли уважителна причина за неизпълнение задължението за лично явяване на двамата съпрузи ,когато пълнолетно лице от адреса ,получило съобщенията , по обективни причини не е могло да предаде съобщенията за насроченото открито съдебно заседание .
2. Задължен ли е брачният съд да отложи делото ,щом са били налице сведения ,че призовките не са били предадени на адресатите на призоваването .
.3. Процесуално допустимо ли е искане да се възстановява срока , така както се твърди в мотивите на въззивното определение , в хипотезата на прекратяване на делото за развод по взаимно съгласие Общо е по въпросите е изтъкнато ,че са от значение за изхода на делото , касаят точното прилагане на закона и развитието на правото и по тях няма съдебна практика по чл. 290 ГПК .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане .
По въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди изложените възражения и доводи на жалбоподателя е налице установената практика в поддръжания от защитата смисъл , включително тълкувателна . Не е налице обаче основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като във въззивното определение Софийски градски съд е обсъдил инвокираните доводи за наличие на уважителни причини , довели до непредаване призовките от лицето , на което са връчени , на страница втора от мотивите. Изтъкнал е на свой ред ,че доказателства за отсъствие от адреса ,за невъзможност за узнаване , не са ангажирани , включително с частната жалба Правните доводи в частната жалба са се изчерпвали с това , което е възприел и обсъдил въззивния съд. Доказателства за твърденията не са били представени. Противоречие със задължителна практика на ВКС по правен въпрос не е налице .
Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите три въпроса. Не е поставен правен въпрос обусловил изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока и не е налице обосновка на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
За да прецени съда причината за неявяване на двамата съпрузи лично в съдебно заседание при поддадена от тях молба за развод по взаимно съгласие ,в производство по чл. 50 СК и по реда на чл.330 ал.2 ГПК , като уважителна , следва да има доказателства, или поне данни за нея , да се приеме същата от съда за установена , да се направи извод за нейната достоверност , по който въпрос има установена практика . Въпросът дали е процесуално допустимо искане за възстановяване на срок при прекратено поради неявяване на съпрузите производство по чл. 50 СК, няма отношение към настоящето производство и изхода от него . Въпросът задължен ли е брачният съд да отложи делото , когато за насроченото ОСЗ са били налице сведения ,че призовките не са били предадени на адресатите на призоваването , е намерил отговор в ясни по съдържние и несъмнено проложими в случая процесуалноправни норми ,по които също е налице установена практика на ВКС. Тя е по чл.154 ГПК. В производството по чл. 50 СК на общо основание се прилагат нормите на глава VІ ГПК ( чл. 37 и сл ГПК) що се касае до призоваването на страните и неговата редовност,, нормите на глава ХІV, що се касае до доказването , съответно нормата на чл.330, ал.2 ГПК , що се касае до отлагане на делото в заседание ,в което е указано лично явяване на молителите . Касателно уважителните причини за неявяване по смисъла на чл.330 ал.2 ГПК , като основание за отлагане на съдебно заседание при развод по взаимно съгласие , има и трайно установена практика (опр. № 410/2010г по ч.т.д№451/2010г ІІ т.о , опр. №534/2010г по ч. гр.д № 453/2010г ІV г.о , опр. № 703/2009г по ч гр.д №711/2009г ІІІ г.о, опр. № 21/2016г по ч. гр.д №6242/2015г на ВКС и др ), която не изключва посочената по- горе преценка като основана на доказателства. По въпросите не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , същото е посочено без обосновка , както вече се изтъкна. По настоящето дело, след като в призовката с указано задължение за лично явяване в насроченото съдебно заседане на 08.12.2015г в Софийски районен съд е връчена редовно на адреса , посочен от двамата молители още с подаване на молбата на 20.12.2013г. Това е бил постоянният адрес на двамата съгласно приложените справки. Призовката е била връчена на М. Т. М. , друго лице от адреса по смисъла на чл. 46 ал.2 ГПК , което лице до тогава е получавало всички съобщения до молителите без изключение и нито едно от тези многобройни съобщения не е връчвано и получавано лично от тях. Включително съобщенията във връзка с развилото се производство по обжалване са получавани единствено от М.. Единствено получените на 18.01.2015г призовки за задължение молителите да се явят лично , М. е върнал на съда с молба , депозирана преди заседанието,че не могъл да им ги предаде, като достоверна причина не е изтъкната , нито доказателства са приложени . Твърденията в тази молба съдът е преценил като недоказани от страна на жалбодателите ,с което при тези данни данни по делото , не е дал основание за повдигане на формулираните въпроси в изложението.
По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение № 28123 от 29.11.2016г по в. ч.гр.дело № 14677/2016г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.