О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесесет и седми септември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1602/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ, правоприемник касатора на КОНПИ , чрез ТД на Комисията [населено място] срещу решение №141 от 23.10.2017г по в.гр.дело №344 за 2017г. на Варненски апелативен съд , с което след отмяна на решение №70 от 13.04.2017г на Шуменски окръжен съд за частично уважаване на искове на КОНПИ за отнемане на имущество в полза на държавата от А. Н. К. на основание чл. 72, вр чл.63,ал.2 т.1 ,вр чл. 62 ЗОПДНПИ; от [фирма] нежилищна сграда на основание чл. 66, ал.1 ЗОПДНПИ и друго имущество от С. Р. Ш. на основание чл.63,ал.2 т.5 и чл.62 ЗОПДНПИ.
В обжалваната от ответниците част на решението исковете са отхвърлени изцяло от въззивния съд , тъй като въз основа на заключение на вещо лице, дадено във варианти по приета счетоводно икономическа експертиза решаващо е прието,че не се установява значително несъответствие по смисъла на приложимата в случая редакция на §1,т.5 от ДР на ЗОПДНПИ .
Предмет на проверката са били доходите приходите и източниците на финансиране на проверяваните лица за срок от 10 години , в случая от 23.10.2003г до 23.10.2013г.Комисията е поддържала в исковото производство ,че несъответствието надвишава 250 000 лева ,сочейки движението на паричните суми за периода 2003- 2013г., осчетоводявани като вноски от проверявания А. Н. К. в собственото му предприятие на едноличен търговец – ЕТ А. К. и като върнати парични суми от ЕТ на собственика включително. Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците , че при проверката Комисията не е включила размера на наличните средства към началото на проверявания период на ответниците такива са приети за доказани в размер на 32 324,10 лв по банковите им сметки, въззивният съд приел е за установен и законния произход на сумите от 5020 евро , 9957,30 евро и 3 500 евро за приод 2005- 2009г., като за сумата 9957 евро е приел че не се касае за увеличение на дохода , тъй като сумата е върната на заемодателя няколко месеца след нейното получаване през 2006г.
Решаващи за изводите на съда в обжалваната част е преценката следва ли парична сума от около един милион лева,предвид счетоводните записвания по нейното движение сумарно да се включи в сметката при съпоставката на доходи и разходи, нетния доход и размера на придобитото имущество по чл. 62 ЗОПДНПИ , с оглед прага от 250 000 лева. Касае се веднъж за постъпленията, отразени като „върнати средства”от предприятието на ЕТ”А. К.”на „собственика”, които общо за проверявания период от 10 г. са изчислени от вещото лице на 1 238 829,68лв, при данни,че осчетоводените като предоставени средства от А. Н. К. на предприятието му (също за десетгодишния период ) , са сумарно 1 099 133,40 лева и при данни, че финансирането на предприятието е започнало преди проверявания период (ДРА №574/2005г) и законността на първите предоставени средства не е била обект на проверката ,т.е източникът им не е предмет на установяване .
При спорни доводи за това представляват ли тези парични суми доход , или разход за проверявания период,с оглед прага по §1,т.5 от ДР на ЗОПДНПИ въззивният съд е изтъкнал, че върнатите средства от предприятието на ЕТ на собственика не следва да се включват в доходите на ответника и същите ,като предоставени средства от собственика за финансиране на ЕТ не следва да се отчитат и като разход на проверявания .
С определение от 13.06.2016г на Шуменски ОС е била допусната допълнителна , по същество повторна счетоводно-икономическа експертиза с уточнени задачи, възложена на в.л. С.А.,чието изготвено заключение от 28.11.2016г. е че за проверявания период няма несъответствие. По възражение на ищеца , че не е отговорено на конкретни формулирани задачи както са били поставени от комисията по този въпрос и с настояване да им бъде отговорено , с определение в съдебно заседание от 16.01.2017г е възложено на вещото лице да изготви допълнителна експертиза. Заключение е представено на 13.01.2017г. (озаглавено „заключение – втори вариант”) и в него са разработени два варианта , като при едни и същи констатации , според първия вариант е налице релевантно несъответствие , а според втория вариант, както и по основното заключение, несъответствие не е налице .
Съгласно т.11 от заключението на вещото лице С. А., дадено и в табличен вид , касае се за записвания на движението на парични средства от А. К. в предприятието му на едноличен търговец и обратно.Тъй като една от допълнителните задачи на вещото лице,поставени от ищеца (т.3 и т.4 от молба вх.№4995/06.10.2015г на инспектор при ТД –Варна )е вноските в ЕТ да се изчислят за разход, при вариант І констатациите по т.11 от заключението (сумарно 1 099 133,40 лева) се включат в имуществото за проверявания период както поддържа ищеца – като разход . Представеният като съобразен с тези искания „ вариант І” от допълнителното заключение , като краен резултат показва несъответствие от 1 436 967,71лева ( над размера от 250 000 лева), с изрична забележка на вещото лице ,че извършените от физическото лице вноски в неговото предприятие на едноличен търговец представляват инвестиране , респ. движение на парични средства. Вторият вариант(вариант ІІ)по допълнителното заключение на вещото лице, възприет и от въззивния съд, кореспондира с тази забележка и с разясненията на вещото лице при приемане на допълнителното заключение в съдебно заседание на 14.03.2017г ,включително тези , направени в съдебното заседание от 26.01.2017г в смисъл , че касата на ЕТ е взета предвид по отношение на това колко пари са внесени и колко са изтеглени и са се върнали по сметка на физическото лице Препращането от вещото лице е към изводите му по основното заключение, което е поддържал по изследвания въпрос , че не се касае за разход през проверявания период, в следствие на което и няма несъответствие с натрупване между нетните доходи и имуществото на проверяваните лица.
Това именно заключение е възприето от въззивния съд като компетентно , тъй като е съобразено с изискваната в ЗОПДНПИ методика на изследване и съдържанието на вложения в специалните понятия на закона смисъл. Към стойността на придобитото имущество не са включени вноските на А. К. в предприятието му на едноличен търговец. Въззивният съд е направил и свои изчисления по отношение на други доходи и разходи , които са го довели до извод за отрицателна величина в размер на 91 591 лева ,която остава под прага от 250 000 лева и не може да се предположи ,че имуществотго е незаконно придобито ,съответно искът не може да бъде успешно проведен .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Доколкото предпоставка за отнемане в полза на държавата е наличието на „значително несъответствие”,което в §1 т.7 от ПЗР на ЗОПДНПИ(отм) е онзи размер на несъответствието между имушеството и нетния доход , който надвишава 250 000 лева за целите на проверявания период ,формулиран е въпроса следва ли в разходната част на икономическия анализ на лицето да се включват личните вноски на последния в предприятието, като едноличен търговец ,направени в проверявания период
Според касатора , неправилно в решението въззивният съд не включва като разход вноски, направени от лицето в предприятието му на едноличен търговец в размер общо на 1 099 133,40лв, което е решаващо за размера на несъответствието .
Отговор е постъпил от ответниците , представлявани от адв М. Я. . Изтъква се ,че въззивното решение е правилно и законосъобразно , като не са налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
При решаващо съображение на въззивния съд , че произхода на сумите , определени във въпроса като вноска е извън проверявания период , формулираният въпрос се задава некоректно. Не се отчитат решаващите съображения на съда. Я. е отговора ,че прехвърлянето на една парична сума от сметката на търговеца по личната му сметка и обратно не е разход, нито приход за целите на специалния закон. Като израз на поддържаната от касатора теза, поставеният въпрос оспорва професионални стандарти при счетоводно икономическото изследване от компетентността на вещо лице. Конкретни са били и фактическите , и правните съображения на въззивния съд да не възприеме изготвеният по искане на ищеца вариант на заключението, като основан на недопустима методика и пряко указание кои стойности да сумира . Този вариант изразява съдържащата се във въпроса теза на касатора ,обосновано отхвърлена от въззивния съд. Обосновката за нейното отхвърляне не се засяга в съдържанието на въпроса,а тя е определяща за приложното поле на касационните основания при допускане до касационно обжалване. В случая не е отговорено на общото изискване по селективния критерии за допускане до касационно обжалване в чл. 280 ал.1 ГПК.
Независимо от изтъкнатото по- горе следва да се добави ,че доказателствената преценка на въззивния съд по делото е основава на законовото понятие и счетовдните стандарти за разход, залегнали при изготвянето на поддържания от вещото лице вариант на заключението му за липса на несъответствие,а не на варианта ,изискан от ищцовата комисия като отговор на задача за изчисление , която няма опора в професионалните знания на вещото лице и счетоводните стандарти. Осчетоводените вноски от проверяваното лице на определена парична сума в предприятието му на едноличен търговец са факт, който подлежи на изследване във връзка с имуществото като движение на парични средства, това движение само по себе си не е равнозначно на разход , или доход по смисъла на закона. Предмет на установяване при проверката по специалния закон е следвало да бъде началното салдо, а фирмата на едноличен търговец не е проверявана .Няма опора във формалната логика движението на парични суми осчетоводени и като вноска в предприятието на ЕТ от собственика (търговеца),и като „върнати от ЕТ на собственика” да се третират като увеличаване имуществото на проверяваното лице,негов разход или доход с натрупване толкова пъти, колкото тази операция е осъществена през конкретно проверявания период, още повече ако произходът на сумата е отпреди него.
Преценката за доходите, разходите, съответно влагането на средства от законен , или неустановен източник в конкретното придобиване,при имуществени трансформации включително, се извършва съгласно последователно проведения в закона принцип за обективност на проверката.
С тази преценка най-напред следва да се ангажира ищцовата комисия ,за да предяви мотивирано иска .
Не е заявено искане за присъждане на разноски
Воден от гореизложеното ВКС , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение №141 от 23.10.2017г по в.гр.дело №344 за 2017г. на Варненски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .