О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети април , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 53 от 2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България,чрез прокурор от Пловдивска апелативна прокуратура ,срещу решение №162от 09.10.2018г по в. гр.дело № 385/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което в една част е потвърдено първоинстанционното решение № 174 /08.05.2017г на Окръжен съд –Смолян по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15 000 лева и след частична отмяна са присъдени още 5000 лв обезщетение по иска, предявен от К. А. Б. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.212,ал.4,предл. първо във вр.с ал.3, вр ал.2 НК,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №8/31.10.2014г по н.о.х.д№68/2012г на Смолянски ОС. В частта за имуществените вреди, които са от различно естество , първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд до размера на присъдените 8543,23 лв.Тази част касаторът не е изключил като предмет на жалбата си.
Въззивният съд е приел за установено ,че ищецът Б. е привлечен като обвиняем в престъпление по чл.212,ал.4,предл. първо във вр.с ал.3, вр ал.2 НК и за деяние , свързано с работата му тогава на главен специалист в служба „ „Кадастър , регулация и незаконно строителство ”в Община Доспат. Макар длъжностното качество да не е елемент от състава на престъплението , в което ищецът е обвинен на 07.03.2012г., вмененото деяние се отнася до неправомерно разходване на бюджетни и европейски средства за изпълнение на възложени от общината проекти, довело до облагодетелстване на строителна фирма. Касае се за чувствителна за обществото тема, воденото наказателно производство е било оповестено и отразено в медиите ,като в журналистически публикации името и съпричастността на Б. са засегнати. Общественият отзвук в неголям общински регион като Доспат и вредоносното въздействие върху репутацията на ищеца е отчетено от съда ,но и обстоятелството ,че обвиненията не са довели до прекратяване на професионалното развитие в областта, в която е изпълнявал трудовата си функция.От м. октомври на 2014г ищецът е бил назначен отново като гл. специалист ТУСА в същата община.В тази връзка въззивният съд е установил конкретната степен на интензитет на вредите , както и във връзка с мярката за неотклонение.Обвинението е злепоставящо и в случая тежко наказуемо, с възможност съдът да постанови конфискация и лишаване от права по чл. 37 НК. Наказателното преследване е продължило повече от четири години, на две съдебни инстанции , като ищецът се е явявал десетки пъти в съдебно заседание (29 на брой), което го е напрягало, травмирало и е увредило психиката му.Според приетата съдебно- психиатрична експертиза, хроничната стресова реакция при ищеца ,предизвиката от обвинението е прерастнала в диагностицирания тип разстройство на психиката. При ищеца е налице заболяване – невротично хиподепресивен и вегетативен синдром ,което е в причинна връзка с воденото наказателно дело , което именно обстоятелство е отчетено от въззивния съд при завишаване на обезщетението за неимуществени вреди .Наред с това , ищецът е страдал от „есенциална хипертония „чиято поява не е причинно свързана с обвинението.По време на наказателното преследване се е обострило и проявило дентално заболяване в следствие на което Б. е загубил всичките си зъби на горната челюст и половината на долната ,но изяснените медицински факти по приетата СМЕ съгласно мотивите на въззивния съд също не позволяват извод за пряка причинна връзка със стреса в следствие воденото наказателно производство, поради което съдът, без да е приел тези поддържани специфични неимуществени вреди върху здравето за доказано предизвикани от обвинението, е отчел влошаването и проявата на заболяванията ,взел е предвид диагностицираното при ищеца „посттравматично стресово разстройство”,което не е отшумяло и понастоящем.
Прокуратурата на РБ, като не оспорва иска в частта за неимуществените вреди по основание,обжалва въззивното решение с искане обезщетението да бъде намалено до размера на сумата 8 000 лева.Приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата посочва няколко въпроса – (1)за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективносъществуващи, установени по делото обстоятелства като критерии за точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД .(2)относно съдържанието на понятието „справедливост” и как се прилага общественият критерии. (3) относно изтъкнати от съда като водещи съображения за завишено обезщетение на обстоятелства, които не са в причинно –следствена връзка. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване и противоречие с практиката на ВКС, предвид твърдението на касатора,изводите на съда се опират на предположения за неимуществените вреди .Поддържа се в обща препратка, че решението противоречи на ППВС №4/1968г. ,ТР№1/2001г, ТР №3/22.05.2005г ОСГК. В частта по уважения иск за имуществените вреди се твърди неправилно приета от въззивния съд дължимост на обезщетение за пропуснати ползи от задържане на паричната гаранция ,независимо от своевременното й освобождаване.Поставя се въпрос: пропуснатата полза може ли да почива само на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването ,или за всеки конкретен случай следва да се докаже че имуществото би се увеличило Сочи се противоречие с ТР №3/2012г по т.д №1/2011г ОСГТК и реш. №449/2013г ІV г.о, основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо ГПК.
Отговор е постъпил от адв.Е.Т., пълномощник на ищеца К. А. Б. Изложението съдържа общи оплаквания,поставените въпроси са разрешени съгласно установената практика на ВКС,а в частта за имуществените вреди съдът не е присъждал пропуснати ползи извън законна лихва. Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ . Свързано поставените два правни въпроса по прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД не са разрешени в противоречие с практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а в съответствие с с указанията по т. ІІ на ППВС №4/1968г , т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. В изложението не е конкретизиран доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл.52 ЗЗД, а не е обсъдил по конкретното дело. Преформулира се оплакването за възприети вреди при завишаване на обезщетението без да се доказва причинна връзка,което не кореспондира със съдържанието на решението. За да мотивира завишаване на обезщетението,въззивният съд е обсъдил взел предвид всички обстоятелства от значение за степента на неимуществено увреждане и определяне на обезщетение справедлив размер. При ищеца е налице по- висока степен на увреждане – заболяване невротично хиподепресивен и вегетативен синдром,което е в причинна връзка с воденото наказателно дело съгласно изводите на приетата съдбно- психиатрична експертиза. Решението е мотивирано с извод за причинна връзка при тези конкретни вреди , обсъдени са фактите и връзките между фактите, включително приетата СМЕ,обсъдени са доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател. При обвинение в извършване на тежко наказуемо престъпление , особено ако се вменява користна цел и злоупотреба с обществени средства,вредоносно се накърнява доброто име, достойнството и самооценката на лицето .Освен това , в случая ищецът е бил с чисто съдебно минало с двадесетгодишен стаж в общинската администрация , заемал е отговорно служебно положение, което обстоятелство също се съобразява при определяне на обезщетението по справедливост.В конкретна степен се съобразява и увреждането на психиката,когато се установи болестна форма ,както в случая.В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема характера и естеството на неимуществените вреди ,за които се дължи обезщетение в конкретно присъдения размер от 20 000 лева.
За да е конкретен, правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда, обусловили изхода на делото,а не да се оспорва единствено обосноваността или да се оспорват изводи, каквито решението на съда не съдържа. Обвинението е за тежко наказуемо деяние по квалифициран състав на чл.212 НК значително злепоставящо ищеца пред обществеността , предвид двадесетгодишния му стаж като общински служител,при медиен интерес към разследването. Вредите са преценени съгласно установената практика на ВКС за аналогични случаи.Наказателно производство е водено близо пет години, включително в съдебна фаза . Изследвано и обсъдено е как е било повлияно здравословното, емоционалното и психическото състояние на ищеца през този период и начинът му на живот, особенно здравословното и психическото му състояние,като именно последното е мотивирало въззивния съд да завиши обезщетението спрямо присъденото на първа инстанция. Освен обичайните за лице в подобно положение негативни изживявания, които Прокуратурата несъстоятелно счита за единствено относими,при ищеца е налице влошаване на общото здравословно състояние(наличното му заболяване „есенциална хипертония”, дентално заболяване),както и поява на „посттавматично стресово разстройство”.Относно психичното състояние е направен и експертен извод за пряка причинна връзка с обвинението съответно е съобразено ,че при част от претендираните с иска вреди на здравето ,като стоматологични проблеми и др. не са в причинна връзка с него.
Решението не противоречи на установената съдебна практика на ВКС в ТР №3/2012г по т.д №1/2011г ОСГТК и съдебна практика по чл. 290 ГПК в частта за имуществените вреди. Формулираният в тази връзка правен въпрос не е намерил разрешение в противоречие с изтъкнатата практика, тъй като в настоящия случай квалифицираните в изложението на Прокуратурата „пропуснати ползи”, чието присъждане се оспорва,са представлявали законната лихва за забава върху размера на паричната гаранция за времето от нейното внасяне до нейното освобождаване,квалифицирани са от решаващия съд като имуществена вреда в резултат на незаконнно наложената мярка „парична гаранция”, установена в размер на законната лихва върху сумата по гаранцията и поради това обезщетена в този размер.Задържане на паричната сума по внесена гаранция, когато обвинението е незаконно, се обезщетява в размера на лихвата по чл.86 ЗЗД върху съответната сума,съгласно закона. Въззивният съд не се е произнасял за обезщетяване на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение поради наложена мярка за неотклонение или друго ограничение,както е в случая по приложеното решение №499/2013г по гр.д №1393/2011г ІV. г.о на ВКС и в който случай изводът за пропусната полза се изгражда при доказана сигурна възможност за увеличаване на имуществото,която не се презумира.
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатска защита, установени в размер на 3000 лева по приложения договор за правна защита, който служи и за разпика,че възнаграждението е плетено. Разноските са своемременно поискани.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №162от 09.10.2018г по в. гр.дело № 385/2018г. на Пловдивски апелативен съд
Осъжда Прокуратурата на Р. България да заплати на К. А. Б. сумата 3000 лева разноски за адвокатска защита .
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: