О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4650/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. С. срещу решение №4974 от 23.07.2018г по в. гр.д № 4511/2018г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение № 255983 от 01.11.2017г.по гр.д.№ 7597/2017г на Софийски районен съд , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение предприето поради съкращение на щата. Отхвърлен е иска за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата Е. С. на основание чл. 328, ал.1,т.2 , предл. второ КТ от длъжността „Ръководител направление/ Супервайзър Глобална администрация на обработка на данни и контрол на качеството” в направление „Global Coding”, извършено със заповед № 279 от 15.12.2016г. на мениджъра ЧР, прокуриста и управителя на ответното дружество „ГФК-България , Институт за маркетингови изследвнания”ЕООД ; иска за възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 225 , ал.1 КТ .
Въззвният съд е приел , че във вътрешната организационна структура на ответното предприятие е бил предвиден един щат за длъжността„Ръководител направление/ Супервайзър Глобална администрация на обработка на данни и контрол на качеството“ в направление „Global Coding”.,като със заповед от 29.11.2016г. на законните представители на ответното дружество е наредено съкращаване на щатната бройка и за закриване на направлението „Global Coding”.Създадено е ново направление ,с общо 23 щатни бройки и длъжности,като в новия щат длъжността е премахната. Твърдението на ищцата е, че заеманата от нея до уволнението длъжност не била реално съкратена,тъй като функциите й продължили да се изпълняват от служителя В. М. който бил неин заместник преди уволнението,заемал длъжност „Ръководител група/Глобална администрация на обработка на данни и контрол на качеството,със същите трудови функции като тези на изпълняваната от ищцата преди уволнението.Извън общо формулираните в длъжностната й характеристика задължения, ищцата се занимавала с финансовата дейност на екипа – контрол на самия бюджет и работела и по два проекта, които били поети от същия служител.При съпоставка на длъжностите по старото и новото щатно разписание и след снемане показанията на четирима свидетели, включително на служителя М., решаващо е прието че е съкратена единствена щатна бройка и съкращението е реално, като трудовите функции са били разпределени на други длъжности, а не единствено на посочения от ищцата служител,заемал до съкращението длъжността „Ръководител група”, същата с различни трудови функции.Трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност са били изцяло ръководни и контролни, а тези на Ръководител група-оперативни и по подпомагане на прекия му ръководител , като по новия щат длъжностната характеристика не е променена. Противоречиви свидетелски показания са били налице за част от възложените след съкращението на ищцата трудови функции,като на свой ред въззивният съд е оценил водещо достоверността на показанията на св. М.,тъй като това е лицето,за което се твърди след уволнението на ищцата да е изпълнявало нейните функции,а от друга страна към момента на разпитаму вече не е бил в трудово правоотношение с ответника. Неговите показания са кореспондирали с тези на други двама от свидетелите, а показанията на един от свидетелите не са кредитирани по спорния въпрос,тъй като в една част са вътрешно противоречиви(за това, М. не поел финансовата част, а същевременно се твърди да е имал такива функции) както и основани на предположения(свидетелят предполага, не е сигурен, мисли че)М. да е изпълнявал функции, каквито самият той отрича да е изпълнявал.Възприетата фактическа обстановка е обусловила извод, че съкращението е реално .
В приложеното към жалбата изложение се изтъкват основания на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и по въпроса „съществува ли реално съкращение на щата, когато има друга длъжност с идентични трудови функции и към същите са възложени и допълнителни такива”.Изтъква се противоречие с решение № 137/2015г по гр.д №7170/2014г на ВКС , ІV г.о и реш. по гр.д №1353/2013г ІV г.о по този въпрос .Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа без конкретни съображения и изложена обосновка .
Ответникът по жалбата „ГФК-България,Институт за маркетингови изследвнания”ЕООД е заявил писмен отговор ,с който оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Оплакването за обсъждане на доказателства не е конкретно и не може да се свърже с цитираната практика, с кщоято противоречие не е конкретно изтъкнато и не е налице. Обжалваното решение е в съгласие с константната практика на ВКС и по втория въпрос , като към преценката на длъжностите и за реално съкращение съдилищата са подходили по предписания в същата начин.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е налице основание по чл.280,ал.1т.1 ГПК по формулирания въпрос „съществува ли реално съкращение на щата , когато има друга длъжност с идентични трудови функции и към същите са възложени и допълнителни такива”. Изводът дали съкращението е реално ,или фиктивно не е пряко обусловен от поставеното във въпроса условие,свързано с наличие на друга длъжност с идентични трудови функции при работодателя.С това условие се свързва задължението да се извърши подбор при съкращение.
В първата му част,поставен при конкретно установените по делото обстоятелства въпрос има трайно установено разрешение в практиката на ВКС. Реално съкращение на единствена щатна бройка,което освобождава работодателя от задължение да извършва подбор може да има както ако трудовата функция на съкратената длъжност се премахва в рамките на предприятието,така и когато се запазва,но вече не като съдържание на отделна длъжност, а трудовите функции се разпределят и възлагат на други длъжности. Изяснени са признаците на т.нар.„трансформиране на длъжности”. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието и то е реално ,съответно основанието по чл. 328 ал.1 т.2 е налице,когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Указанието е да не се изхожда единствено от наименованието на сравняваните длъжности,а да се съпоставят длъжностните характеристики ,изискванията за заемане на закритата и новата длъжност ,управленското ниво в структурата и най – вече основните трудови функции , като с оглед спецификата на всеки отделен случай липсата на идентичност по горните показатели ще е определяща за извод, че е налице трансформация , съкращението е реално и основанието по чл. 328 ал.1 т.2, предл.второ КТ е приложено законосъобразно .
Обжалваното въззвно решение в съответствие,а не в противоречие с установената практика по поставения въпрос съобразно релевантните за отговора му обстоятелства ,подробно обсъдени в решението на въззвния съд.Ищцата е заемала определена ръководна длъжност в йерархията,за която по действащо преди уволнението щатно разписание е била предвидена една бройка,заемана от нея,а по новото щатно разписание такава длъжност не е предвидена.Съпоставени са характеристиките на заеманата от ищцата длъжност и тази на „ръководител група” включително твърдението за неформално , неотразено в длъжностна характеристика възлагане на функции, са изслушани четирима свидетели , чиито показания въззивният съд е обсъдил подробно и оценил по вътрешно убеждение.Съдът е приел за установено, че служителя М. е получил възложение да изпълнява само част от трудовите функции на ищцата след нейното съкращение -задължения от административен характер.Други нейни задължения , свързани с финансовата дейност,контрол на бюджета ,предложения за бонуси на екипа и увеличения за заплати, са били поети от отговарящия за екипа мениджър от Германия Г.Ш. Същата е разпределила на други служители, членове от екипа, двата незавършени проекта , по които ищцата е работела. Тези факти са обусловили извод ,че трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност са били разпределени между други длъжности по начин , свидетелстващ за реално съкращение.Изтъкнато е по какви съображения не се кредитират показания на част от свидетелите ,по отношение на кои твърдения и по какви причини. Обсъдени са и доводите на ищцата като въззивен жалбоподател в тази връзка , като съкратената ръководна длъжност е съпоставена най-вече с посочената от ищцата длъжност на ръководител – група , тъй като в тази насока С. е поддържала твърдение, че трудовите й функции са били поети изцяло от този служител , поради което съкращението не било реално. Изводът е основан на доказателствата по делото след обстойното им обсъждане и по указания в практиката на ВКС начин , докато поставеният в изложението въпрос се основава на твърдение , прието за опровергано.Оспорването на доказателствените изводи на съда не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 , ал.1 ГПК
Не следва да се допуска касационно обжалване по процесуалния въпрос може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля.По този въпрос са цитирани множество решения от съдебната практика на ВКС, с която въззивното решение не е в противоречие. Въззивният съд е спазил указанието да прецени всички доказателства в съвкупност и да обсъди всички доводи на страната, за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание.Възприемането на решението в смисъл ,обратен на явно изразения и оспорванено на направени доказателствени изводи с бланкетния довод за необсъждане на всички доказателства не формулира въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК и не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №4974 от 23.07.2018г по в. гр.д № 4511/2018г на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .