О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 25.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2984/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Целодневна детска градина „М. М.” [населено място] срещу решение №172 от 09.05.2017г по гр.дело № 45/2017г. на Софийски окръжен съд , потвърдил решение №146 от 16.11.2016г на Сливнишкия районен съд , макар и по други съображения.
Исковете са по л.344 ал.1 т.1, 2,3 КТ, като спорът за законосъобразност на уволнението е разгледан по същество от въззивния съд след като ответникът е доказал , че е спазил процедурата по чл. 193 КТ. Уважен е иска за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение по З-д №34/08.12.2015г на кмета на Общ. С., с която трудовото правоотношение на В. С. А. като директор на ЦДГ [населено място] е прекратено на осн . чл.195,ал.1 във вр. чл. 190, ал. т.3 КТ(системни нарушения), във вр. чл.187,т.10 КТ , тъй като наложеното наказание не е съответно на тежестта на нарушенията съгласно чл.189,ал.1 КТ . Макар да са налице изтъкнатите в заповедта три на брой отделни повтарящи се деяния ,то нарушенията изразяващи се в липса на три последователни отчета , като цяло не са тежки – не са извършени с умисъл и не са причинили вреда. Ищцата не се е запознала с изменения в приета от Общинския съвет наредба, която вменява на директорите на ДГ ново изискване , да изготвят тримесечни отчети за начислените дължими и внесени в общинския бюджет такси. Затова не е депозирала такива отчети за текущата 2015г до момента , в който са й били поискани писмени обяснения от кмета на общ.С. (на 02.12.2015г).На 04.12.2015г. ищцата е предоставила информацията по тримесечия, извинила се е за причиненото неудобство, признала е пропуска си, за което си „взема бележка”.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практика на ВКС по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по два поставени въпроса :
1.За задължението на съда ,когато са извършени три нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време – 1 година , да оцени същите в тяхната цялост при преценка на тежестта, с оглед законосъобразното налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание в съответствие с критериите по чл.189,ал.1 КТ . Оспорва се да е приложен правилно чл. 189 от КТ за съразмерността на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание , като се изтъква противоречие приложени решение №117/2012г по гр.д № 1306/2011г ІV г.о , реш. № 55 /2011 по гр.д. № 1972/2009г ІV г.о и реш. № 29 /2015 по гр.д. № 3149/2014г на ІІІ г.о на ВКС .В тази практика системността е възприемана като проява на устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя , който не може или не желае да го коригира , затова то нарушава в значителна степен отношенията в трудовата връзка ,което води до съответност при налагане на дисциплинарни уволнения .
2. За необходимостта да се съобрази обществената значимост на професията – в случая ръководна длъжност директор на ЦДГ , с оглед точното приложение на чл.189 ал.1 КТ и преценката на нарушението като „ тежко”. Сочи се противоречие с решения 227/2012г по гр.д № 1417/2011г ІІІ г.о , реш. № 324/2017г по гр.д № 2302/2016г І. г.о и реш № 167/2013г по гр.д № 1102/2012г ІV. г.о на ВКС в които е прието , че преценката следва да се основава на всички обстоятелства ,имащо отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,в това число характера на изпълняваната работа ,доколкото е свързана с по- висока степен на отговорност. Въззивното решение е в противоречие с тази практика доколкото не е съобразено , че една от основните функции на директора на ЦДГ е административно – отчетната му дейност ,че нарушенията имат отношение към фискалното изпълнение на бюджета , че се касае за неспазване на финансова дисциплина .
Ответницата В. С. А. е заявила отговор , с който оспорва поставените въпроси да имат връзка с произнасянето на съда по случая и решаващите съображения за уважаване на иска .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По така формулирания в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос принципно следва да се изтъкне , че съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията , когато същите са три и за кратък период от време , именно в тяхната цялост и именно с оглед критерия на чл. 189 ал.1 КТ , както е указано и в цитирана от защитата съдебна практика. Този отговор на въпроса не означава , че системният характер на нарушенията обезателно налага извод за съответствие на най- тежкото наказание.В цитираната практика е указано всички нарушения , включително системни , да се преценяват за това доколко изразяват нежеланието на работника или служителя да изпълнява задълженията си , защото тази преценка може да обуслови различни изводи за тежестта на нарушенията в различните случаи .
В случая са извършени трите конкретни нарушения на трудовата дисциплина , посочени в заповедта и безпротиворечиво установени. Не е установено работодателят или компетентни контролни органи да са предприели нещо във връзка с въпросното изискване на наредбата ,що се отнася до служебните им отношения с директорката на процесната ЦДГ, последната не е следила извмененията в нормативната уредба и не е разбрала за изискването , затова не е изготвяла отчети по тримесечия за 2015г. Поискани са обяснения от нея в края на годината,в рамките на дисциплинарното производство Нарушенията са преценени от решаващия съд като три еднотипни и повтарящи се – при една и съща обстановка, еднакви от субективна страна, затова системни по смисъла на закона.Съдът обаче е отчел значимостта на неизпълнените трудови задължения, а в тази връзка и обстоятелствата , при които нарушенията са допуснати . Няма нарушения при събиране и отчетност на приходите от такси , съответно не са причинени вреда на бюджета , а нарушенията се свеждат само до изготвянето и срочното депозиране на вторични документи, улесняващи контрола при отчетността. Поведението на ищцата, чиято укоримост е в това ,че не е следила сама за измененията в наредбата, не обуславя най- тежкото дисциплинарно наказание.Не е прието и съображението на дисциплинарния орган ,че поведението й било безкритично.
Преценката на въззивния съд е проява на принципно указаните в практиката на ВКС насоки за прилагането на чл. 189 от КТ във връзка с тежестта на нарушението.При нарушения като процесните , в тяхната последователност и цялост, не може да се направи извод за постоянство, или упорство в укоримото поведение. Като неизпълнение на текущи задължения , нарушенията не са били установени и констатирани по начин , който да ги утежни от субективна страна. Формулираната теза в изложението , че щом нарушения са допуснати при условията на системност , то за тях е съответно най – тежко дисциплинарно наказание , е несъстоятелна и не се подкрепя от цитираните решения №117/2012г по гр.д № 1306/2011г ІV г.о , реш. № 55 /2011 по гр.д. № 1972/2009г ІV г.о и реш. № 29 /2015 по гр.д. № 3149/2014г на ІІІ г.о на ВКС.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните инситути , във връзка с които са формулирани и двата въпроса по изложението . Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице и по втория формулиран въпрос. В цитираното решение № 227/2012г по гр.д №1417/2011 , ІV г.о на ВКС освен да се отчита характера на извършваната дейност е изтъкната и значимостта на неизпълнените задължения , с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици. В случая нарушенията не са компроментирали възложената обществена функция и свързаната с нея по- висока степен на обществено доверие . В решение №324/2017г по гр.д № 2302/2016г ІV г.о отчитането на обществената значимост при длъжности в образователната система е посочено за нарушения, засягащи професионалната и колегиална етика , изразили се в тежко уронване авторитета на учебно заведение .Не е такъв случая по делото.Да се отъждествява липсата на тримесечен отчет в изискваната форма и срок с пряко нарушение на финансовата дисциплина и отчетност, както е подходил работодателя в заповедта, е необосновано . Несъстоятелно се изтъква и противоречие с решение №163/2012г по гр.д № 564/2011г ІV г.о , в което едни и същи установени в практиката принципни указания са приложени , като по тежест е преценявано бездействие на лице с ръководни функции, чрез нарушение на задължението му да упражни текущ контрол в полза на работодателя , наред с пряко нарушение на финансовата дисциплина. Случаят с ищцата по настоящето дело е друг и не е имало неупражнен контрол спрямо други служители , нито нарушение при събиране и отчитане на таксите от нейна страна в бюджета .
Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата , установени в размер на 450 лева .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №172 от 09.05.2017г по гр.дело № 45/2017г. на Софийски окръжен съд .
Осъжда Целодневна детска градина „М. М.”с.А. , общ С. да заплати на В. С. А. сумата 450 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2