О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №649/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №2363 от 12.12.2016г по в. гр.дело № 3091/2016г. на Софийски апелативен съд ,с която е потвърдено решение от 05.05.2016г по гр.д №43/2016г. на Благоевградски окръжен съд , по присъденото на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, претендирани от М. В. Р. , оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато му обвинение в закана за убийство.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с прилагане критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай , в противоречие с практиката на ВКС . В решението липсва задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, по т.11 от ТР №3/22.04.2005г на ОСГК , тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.Като основание са посочен критериия на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по въпроса как се прилага критерият за справедливост на чл. 52 от ЗЗД има противоречива практика ,довела до различно решаване на еднородни случаи .Приложени са решение №51/2016г по гр.д №4621/2015 ІІІ г.о ,решение № 466/2016г по гр.д №2978/2015г ІV г.о и решение № 82/2016г по гр.д №2904/2015г ІІІ г.о на ВКС ІV г.о , всички като пример за различия в размера на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
Отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението .
По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г , както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о , реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о , реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о. на ВКС. Практика на ВКС по чл. 290 ГПК е цитирана и от въззивния съд в мотивите на решението .Част от тази установена практика съставляват и решение №51/2016г по гр.д №4621/2015 ІІІ г.о , решение № 466/2016г по гр.д №2978/2015г ІV г.о на ВКС, ІV г.о., приложени от Прокуратурата .
Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по поставения въпрос. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението . Тази преценка, съответно мотивирана , не липсва в обжалвания акт . Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай . Това са тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 НК, по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда още на първа инстанция , упражнените мерки за процесуална принуда за периода на наказателно преследване и неговото времетраене, в случая около три години. При установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, е взета предвид възрастта и здравословното състояние на последния , включително обстоятелството , че обвинението е повдигнато за деяние , извършено спрямо друг затворник , докато ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Неоснователно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства, които безспорно обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди. Съдът е оценил страха от неоснователно осъждане при конкретните обстоятелства , които са различни от изложените в решение № 466/2016г по гр.д №2978/2015г, ІV г.о, обосновали занижаване на обезщетението за обвинение в престъпление ,което е било извършено от обвиняемата,но лицето е осъдено и е изтърпяло наказание за него в друга държава .
Липсва сходство между обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и обстоятелствата по останалите изтъкнати от Прокуратурата на РБ решения на ВКС . В решение №51/2016г по гр.д №4621/2015 , ІІІ г.о наказателното преследване по обвинение в контрабанда е продължило година и четири месеца. Приложеното решение № 82/2016г по гр.д №2904/2015г ІІІ г.о е постановено по молба за отмяна ,т.е чл. 52 ЗЗД не е прилаган от решаващия съд. Съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения , не са аргумент за противоречива практика , щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението,за противоречиво прилагане на един и същи правен принцип, норма ,или за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос . Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , ако такъв не е изрично привързан към определени предпоставки на преценката , съгласно установената вече практика. Разяснение кога има противоречие между влезли в сила решения ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3) ЗОДОВ , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК . Както се изтъкна, в случая няма сходство с обстоятелствата , преценявани от състави на ВКС в приложените решения .
Воден от горното , Върховен касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на срещу решение №2363 от 12.12.2016г по в. гр.дело № 3091/2016г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .