О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 09.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ЗОЯ АТАНАСОВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3795/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1374 от 01.07.2016г по гр.дело № 1033/2016г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 15.12.2015г по гр.д №20122/2014г на Софийски градски съд , в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10 000 лева ,присъдени по иск на Т. Г. Н. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД . Според изложението, решението на САС е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД , в конкретния случай поради завишаване, което е и поради противоречие с практиката на ВКС по процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви за причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК, защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за това .Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост , дадени по други дела . Приложени са решения № 476 от 2016г по гр.д № 3281/2015г на ВКС ІV г.о , реш. № 70 от 2016г по гр.д № 5257/2015г ІV г.о на ВКС,реш. №458/2015г по гр.д №3484/2015 ІVг.о , както постановено въззивно решение на Софийски АС по друго дело , като пример за различия при определяне на обезщетенията при сходни случаи.
В постъпил отговор от адв И.И. ,пълномощник на ищеца по делото се изтъква съответствието на решението с установената практика на ВКС и принципа за справедливост . Не се обосновава общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК , по въпрос за установяване на причинна връзка. Съдебният състав е взел под внимание всички конкретни обстоятелства и ги е посочил в мотивите , съгласно ППВС №4/1968г Несъстоятелни са доводите за противоречиво решаван въпрос при определяне обезщетението по размер. Защитата също цитира практика на ВКС, формирана по прилагането на критерия в чл. 52 ЗЗД съгласно чл. 290 ГПК , с която въззивното решение е съобразено.Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен процесуалноправен въпрос , не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД , а не е обсъдил. Както и следва , при обезщетяването на вредата въззивният съд е посочил и взел предвид общата продължителност на наказателното преследване по обвинението в извършване на престъпление по чл.257 ,ал.1 , предл. първо , вр. чл. 255, ал.1 , вр чл. 26 ал.1 НК , поддържано от Прокуратурата седем години и половина – от предявяването му на 25.10.2006 , до окончателното решение на ВКС от 28.03.2014г и влизане в сила на оправдателната присъда. Последици от повдигнатото обвинение в личен и професионален план , установени от събраните гласни доказателства , въззивният съд е преценил като тежки , тъй като обвинението е довело до промяна в начина на живот на ищеца (стремеж към самоизолация, прекратени професионални изяви и социални контакти), наред със съпътстващите за целия период стрес и притеснения . Наред със своите изводи , въззивният съд е препратил към същите изводи на първоинстанционния съд , като макар и не в подробности ,връзките между фактите са изтъкнати.Обсъдени са и доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател. Съдът не е основал решението си на обстоятелства извън посочените в ППВС №4/68г, а е обсъдил прякото въздействие на обвинението в личен , емоционален , социален и професионален план .На свой ред , Софийски апелативен съд е изтъкнал и значението на факта ,че ищецът не е осъждан до момента. За да бъде конкретен , правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда ,обусловили изхода на делото . В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема ,че обезщетение се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер , а за част от претендираните вреди е прието, че не се установява връзка с обвинението . Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г , както и указанията в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК с оглед значението , което обвинението в тежко умишлено престъпление може да има за лица , упражнявали търговско занятие,когато обвинението е за престъпление ,засягащо в конкретна степен сферата на професионалната им реализация – както е в случая с ищеца по делото. Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК.
Обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика , включително на указанието в реш. № 476 от 2016г по гр.д № 3281/2015г на ВКС ІV г. да се взема предвид интензитета и продължителността на душевните болки и страдания , с оглед тежестта, характера и продължителността на наказателното производство. Въззивното решение не противоречи и на посоченото в реш. №458/2015г на ІV г.о в кои случаи се касае за установяване на негативни изживявания , по-големи от обичайните , нито на указанието в реш. № 70 от 2016г по гр.д № 5257/2015г ІV г.о на ВКС да се взема предвид личността на увредения , данните за предишни осъждания и отражението върху личния и професионален живот и че „справедливостта изисква сходно разрешение по аналогични случаи” , но като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , винаги включва конкретни факти ,относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател . Именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики , между които и преценените в конкретна степен по настоящето дело душевни страдания и притеснения на ищеца предизвикани от незаконното обвинение, пряко довели до траен обрат в професионалната му реализация и в живота му .
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по формулираните общи въпроси , тъй като по тях е налице формирана задължителна съдебна практика . Приложеното съдебно решение №489/15.03.2013г на САС по друго дело , поначало не обосновава противоречие по правен въпрос , а и такъв не е посочен в изложението.При определяне на обезщетението по размер ,при двете решения не се касае за разлика в критериите и за противоречиво прилагане на един и същи източник на правото ,или правна норма. Различни са обстоятелствата по конкретните дела и поради това различно се съизмерява и вредата. Различните по размер обезщетения за различните, дори за сходните случаи, не са самодостатъчен довод за наличие на хипотеза , въздигната от закона като изискване за допустимост в чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Следва да се присъдят разноски на ответника , установени като платени на адвокат ,в размер на 240 лв Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №490 от 16.03.2016г по гр.дело № 4367/2015г. на Софийски апелативен съд
Осъжда Прокуратурата на Р. България, [населено място] да заплати на Т. Г. Н. от [населено място] , ЕГН [ЕГН], сумата 240 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .