1
9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети тринадесети септември ,две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове :ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1283/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. С. П. , както и по касационна жалба на А. Д. И. срещу решение №1351 от 06.11.2017г по в.гр.дело № 1925/2017г. на Окръжен съд – [населено място] , с което е потвърдено решение от 05.06.2017г по гр.д №17833/2016г на Пловдивски районен съд по трудов спор. Срещу касаторите е уважен иск,предявен от бившия им работодател [фирма] по чл. 207 ал.1 т.2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност за липса при условията на солидарност ,поради неотчитане на получени от тях в брой парични средства от доставка и продажба на стоки на клиенти в общ размер на 12521,45лв.
Въззивният съд е приел за установено ,че ответниците са били в трудови правоотношения ,двамата назначени на длъжност „шофьор” в изпълнение на която при доставка на стоки на клиенти са им били възложени отчетнически функции за получените обороти ,пари в брой . На 22,10,2015 г. Двамата да доставили стоки в [населено място] и са не отчели получените през същия ден от клиенти на ищцовото дружество суми, представляващи заплатени цени на доставени стоки, общо в размер на 12521,45 лв. Като причина за това ответниците посочили, че сумата е съхранявана в кабината (в жабката) на предоставения им служебен автомобил и е била открадната от там през времето, в което те са разтоварвали стоки от автомобила в склад на клиент. По спорния въпрос дали длъжността на двамата шофьори е включвала и осъществяване на отчетнически функции,въззивният съд е достигнал до положителен извод . Длъжностните характеристики в основните им задачи и задължения са включвали и опазване на всяко поверено имущество,вкл. пълна отговорност за получените обороти от продажбата на стоките при доставката им до клиенти Според т. 28 от длъжностните характеристики, в трудовите задължения на ответниците се включва и това при получаване в брой на стойността на доставяната стока от получателя й да издаде за това необходимия документ,да преброи сумата, да съхранява същата до отчитането й в склада на работодателя, като за целостта й носи пълна отговорност.Длъжностните характеристики са изготвени и утвърдени от работодателя поименно за всеки от ответниците и в трудовия договор изрично е отразено връчването им.за пълнота съдът е отбелязъл ,че независимо от наличието и връчването на тези длъжностни характеристики ,установено е че длъжността е съдържала като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя ,за соето свидетелстват и останалите доказателства , включително показанията на свидетел .Тъй като вредата е безспорно установена ,въззивният съд е обсъдил възражението за изключване на отговорността поради кражба .За същата е подаден сигнал и е било образувано предварително разследване по ДП № 1445/2015 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, който не е открит и с постановление от 29,01,2016 г. по пр. преписка 4280/2015 г.производството е спряно. От обясненията на двамата ответници безспорно е изяснено ,че в този ден при една от доставките в [населено място], те оставили автомобила с работещ двигател и започнали да разтоварват доставяните за този обект стоки от фургона.При връщането си в купето на автомобила установили, че от жабката липсва оставената преди това там сума, получена като цени от клиентите при предходните доставки през същия ден. След като е приел за установено ,че в случая работодателят е създал необходимите условия за съхранение на получени от шофьорите пари в брой и ги е инстуктирал предаварително как да ги съхраняват , а ответниците не са изпълнили задълженията,като отчетници да полагат грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя , напротив – оставили са поверените им парични ценности при липса на елементарни мерки за предотвратяване на неправомерни посегателства: без надзор в незаключеното купе на автомобила , поради което искът е основателен.Като решаващ мотив е изтъкнато, че дори състоянието на неотчетност на поверените на ответниците средства да се дължи на твърдяната от тях кражба,същата би могла да бъде предотвратена при надлежно изпълнение на задълженията им и полагане на необходимата грижа.
В приложеното към жалбата на В. С. П. изложение се формулират три въпроса ,по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК: може ли да се търси отговорност по чл. 207 ал.1 т.2 КТот лице, което не е отчетник по отношение на имущество на работодателя; придобиване качеството отчетник зависи ли от вписването му в длъжностната характеристика; явява ли се липса сумата, отнета от работодателя с следствие на кражба. Сочи се противоречие с реш. № 252/2011г по гр.д № 1531/2009г ІV г.о,в което отговорът на първия въпрос е отрицателен.;противоречие с решение № 493/2011г по гр.д № 586/2011г ІV г.о по втория въпрос ,тъй като ВКС приема че качеството ответник не зависи от длъжностната характеристика ; противоречие с реш.№247/2015г по гр.д 970/2015г ІV г.о ,според което отчетникът не отговаря при обективна причина и кражбата е такава обективна причина.
В приложеното към жалбата на А. Д. И. изложение се формулират общо шест въпроса Първите три въпроса са формулирани при основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК : допустимо ли е качеството отчетник на длъжностно лице да се установява със свидетелски показания; носят ли отговорност за липса служители , които нямат задължения , свързани със събиране и отчитане на пари и СМЦ ,независимо че реално имат достъп до тях ;отговоря ли отчетникът за щетите причинени от кражба на парични средства. По първия въпрос противоречието е с решение №193/2015г по гр.д № 6436/2014г ІV г.о ,според което движението и отчитането на СМЦ да се установяват със свидетели , освен в случаите по 165 ГПК.По втория въпрос противоречието е с реш.№152/2015г по гр.д №6083/2014г на ВКС ,според което отговорът на въпроса е отрицателен , по третия въпрос противоречието е с решение реш.№247/2015г по гр.д 970/2015г,ІVг.о, посочено в изложението и на първия касатор като практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК
С позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставят въпросите : тъждествени ли са понятията„материално отговорно лице „ и „работник или служител , на когото е възложено да събира , разходва или отчина парични или материални ценности” ; ако в командировъчна заповед не се съдържа разпореждане за инкасиране и отчитане на парични средства ,законно ли е устно разпореждане на работодателя , възлагащо отчетнически функции в рамките на поставената в командировъчната заповед задача; доколкото небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа ,необходимо ли е изводът на съда да се основава на обективен критерии , изведен от нормативен акт , правилник ,инструкции , или е достатъчна субективна преценка на решаващия съд.
Според защитата и на двамата касатори те не са били натоварени с отчетнически функции , тъй като са били шофьори на трудов договор.Длъжностните характеристики на които се позовава работодателят,не са им били връчвани освен това е налице кражба на паричната сума, което е обективна причина, достатъчна да дисквалифицира липсата.
Ответникът [фирма] оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в депозирани писмени отговори по двете жалби. Не е отговорено на законовите изисквания за допускане до касационно обжалване.Материалноправните въпроси са неотносими.Изтъква се разликата във фактите по решенията,приложени към изложението на касаторите и обстоятелствата по настоящето дело, касае се за различни случаи.Свидетели са допустими,налице са сключени трудови договори , неразделна част от който е длъжностната характеристика и ответниците са били запознати със задълженията си. Писмените доказателства в тази връзка се подкрепят от гласните,това е изводът на съда. Претендира разноски .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на касатора В. С. П. въпросът „може ли да се търси отговорност по чл. 207 ал.1 т.2 КТ от лице, което не е отчетник по отношение на имущество на работодателя” се основава на фактическо твърдение, обратно на изводите на съда по фактите , приел че този ответник има качеството отчетник.По отношение на отчетническите функции въззивният е изложил решаващи мотиви,в които са съобразени установените в практиката на ВКС критерии, предвид съдържанието на трудовото правоотношение в конкретния случай(а не само наименованието на длъжността – „шофьор”); длъжностните характеристики с изрично включената т. 28 , за отговорност при отчитане на получени обороти от продажба на поверена стока. Длъжностните характеристики съдът е приел за връчени на двамата работници и за пълнота е посочено , че горните изводи за отчетнически функции не се разколебават дори формално да се изключат длъжностните характеристики като пряко доказателство за възложена отчетническа отговорност,предвид установените присъщи на работата им задължения и действия ,двамата ответници да превозват и доставят СМЦ на работодателя на клиенти по заявки , да приемат от името на работодателя плащане на стойността на доставките и да отчитат получените средства,по правило в рамките на същия ден. Включително на 22.10.2015г,при доставката в [населено място],за която не са се отчели, ответниците са действали при тези условия на фактическа отчетност и е изтъкнато , че те не оспорват това . При тези оценени от съда обстоятелства по настоящето дело, отговорът на правен въпрос в реш. № 252/2011г по гр.д № 1531/2009г ІV г.о предвид обстоятелствата изтъкнати в него, няма да обуслови друг извод по отношение на отчетническата отговорност на касаторите .Същите съображения следва да се изтъкнат и по първите два въпроса, поставени от касатора А. И. ,в чието изложение също е посочена неотносима съдебна практика.Отношения като процесните по делото ,които не попадат под ограниченията на закона,забраняващ разплащанията в брой,са изяснени като фактическа отчетност в рамките на трудовата функция,която не се е изчерпвала единствено с превоз на стоките.За съдържанието на трудовата функция са допустими всички доказателствени средства, като цитираното реш.№ 193/2015 г на І. г.о на ВКС има предвид недопустимот за свидетелски показания в друга насока.Също така,проведеното в съдебната практика разграничение между лицата с отчетнически функции и останалите служители, които имат досег с подлежащи на отчет СМЦ без да носят пълната имуществена отговорност за липси, няма отношение към правното положение на ответниците , тъй като критериите за това разграничение са съобразени от въззивния съд съответно на установената практика на ВКС.
По въпросите на двамата касатори , свеждащи се до значението на кражбата. На първо място, не е от решаващо значение дали установеният факт на престъпно посегателство от трети лица,„дисквалифицира” щетатата като липса, доколкото липсата по дефиниция е щета с неустановен произход.От значение е дали при установяване на този факт пълната отчетническа отговорност може да се реализира,дали по този начин е оборена законовата презумпция за причиняване на щетата от отчетника при предявен срещу него иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ . Работодателят следва да установи наличието на недостига (липса) на парични или материални ценности,възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция, а в тежест на отчетника е опровергаването на презумпцията, че същата е причинена от него,или е по негова вина (Решение № 56/2010 по гр.д №540/2009 ІІІ г.о). На този въпрос е даден отговор още в т.5 от ППВС № 7/80 г. от 17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г.,актуален и в производствното по чл.207, ал.1, т.2 от КТ . Може да се установи, че щетите са последица от извършено от трети неизвестни лица престъпление, което е в доказателствена тежест на ответника . Но когато отчетникът е допуснал непозволено поведение, с което е съпричинил резултата,престъпното посегателство не го освобождава от имуществена отговорност – ограничена или пълна. Именно тази хипотеза, за която е дадено разрешение в задължителната за съдилищата практика на ВКС,е разгледал и въззивния съд, като е изтъкнал поведението на двамата ответници и неговия съпричиняващ характер. Те са оставили предадените им пари, които е следвало да отчетат на работодателя ,на достъпно място за трети лица място без надзор, в кабината на превозното средство, без да я заключат. Анотацията в решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 97082015 г. на ІV г.о на ВКС изразява същото утвърдено в практиката на ВКС разбиране като посочва ,че отчетникът не отговаря за щетите ако има обективна причина която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава причина . Множество решения от практиката на ВКС ( реш. 878/2010 по гр.д №3785/2008г ІV г.о , реш. 247/2015г по гр.д № 970/2015 ІV г.о на ВКС и др.) указват, че отчетникът може да обори законовата презумпция за виновност, но не обвързват задължително и безусловно факта на осъществено престъпно посегателство , каквото е кражбата, с успешното оборване.Ето защо не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по този правен въпрос. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 2, предл.последно от ГПК , изтъкнато от касатора И.. От съдържанието на решението не се установява съдът да е допуснал такова нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на фактическите и правни изводи, което да обоснове изтъкване на очевидна неправилност , нито е приложил правна норма противно на нейния смисъл , или да се е позовал на несъществуваща норма .
По въпросите, формулирани по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в изложението на втория жалбоподател не е отговорено на общия селективен критерии в чл. 280 ал.1 ГПК те да са обуславящи за правните изводи на съда в решаваща за изхода на делото насока . Въззиният съд не е разрешавал по делото въпрос , налагащ изтъкнатите терминологични разграничения,нито обсъждане съдържанието на командировъчни заповеди, във връзка с което се формулира втория въпрос.Изводите на съда за неполагане на дължимата грижа от отчетник в настоящия случай не са „субективна преценка„поради непосочване от съда в решението на конкретната позитивно-правна норма,от която се извеждат,както се постулира във въпроса. Принципен отговор за обема на отчетническата отговорност предвид дължимото поведение е даден в обилната и последователна практика на ВС на РБ и ВКС, с която изводите на въззивния съд са съобразени .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноските в настощето производство за адвокатска защита по двете жалби както са установени по списък , или в размер на 720 лв ,дължими от А. Д. И. и 720 лева ,дължими от В. С. П.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1351 от 06.11.2017г по в.гр.дело № 1925/2017г.на Пловдивски окръжен съд .
Осъжда А. Д. И. да заплати на К. ЕООД ЕИК[ЕИК] ,със седалище [населено място] сумата 720 лв разноски в настоящето производство .
Осъжда В. С. П. да заплати на К. ЕООД с ЕИК[ЕИК] , [населено място] сумата 720 лв разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .