Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
София, 29.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 4191 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на Л. Н. Н. за отмяна на решение от 3.5.2018 г., постановено по гр. д. № 3331 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Б“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от 31.05.2011 г. по гр. д. № 41448/2009 г. на Софийския районен съд, ГК, 53 състав, за признаване за установено, че молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 3023,46 лв. за доставена топлинна енергия през периода от март 2006 г. до април 2008 г. и 828,80 лв. мораторна лихва. Молителят твърди, че съставът на съда е следвало да се отведе поради наличието на облигационни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД и след като не е изпълнил това си задължение, е нарушил правото му на защита. Ето защо моли решението на съда да бъде отменено на основание чл.305, ал.1, т.5 от ГПК.
Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не вземат становище по нея.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното:
Производството по делото е било образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против Л. Н. Н. за признаване за установено, че ответникът дължи 3 881,78 лв. за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № 164844 за периода от месец декември 2005 г. до април 2008 г. и 982 лв. лихва за забава. Софийският районен съд е уважил иска до размера от 3023 лв. за главницата и до 828,80 лв. за мораторната лихва. Първоинстанционното решение е било обжалвано от „Топлофикация София“ ЕАД в отхвърлителните части. Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба на Л. Н. са били върнати с разпореждания, които са влезли в сила. Ето защо с решение от 3.5.2018 г. по гр.д. № 3331 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Б“ въззивен състав, е била разгледана само въззивната жалба на „Топлофикация София“ АД и е била оставена без уважение, тъй като в отхвърлителните части първоинстанционното решение е било потвърдено. Следователно решението, което молителят желае да бъде отменено, е постановено в негова полза с оглед обхвата на въззивното обжалване. Евентуално допуснатото пристрастие на състава, който е отказал да се отведе, може да е навредило само на „Топлофикация София“ ЕАД, поради което единствено дружеството може да се позовава на такъв порок и да иска отмяна на решението на въззивния съд.
Отказът на състава да се отведе поради наличие на облигационни отношения с топлофикационното дружество не представлява нарушение по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. В тази разпоредба е предвидено, че процесуалното нарушение трябва да е довело до невъзможност страната да участва в делото или да е била ненадлежно представлявана. В случая отказът от отвод, независимо дали е бил законосъобразен, по никакъв начин не се е отразил на възможностите на страната да участва в делото или да бъде надлежно представлявана. Напротив- страната е била представлявана надлежно от адвокат, който е поддържал и обосновал в устните състезания съответното възражение за изтекла давност, което е мотивирало съда да отхвърли въззивната жалба на противната страна. В подкрепа на това разрешение е практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 137 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 210/2012 г., I Г.О. на ВКС. Според тази практика постановяването на решение с участието на съдия, за когото са били налице основания по чл. 22, ал. 1 ГПК да се отведе от разглеждането му, не се обхваща от нито едно от основанията за отмяна, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 1 – 7 ГПК. Доводът в молбата за отмяна за нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК по съществото си е оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение, което би могло да се разгледа само по реда на инстанционния контрол/изчерпан в случая/, но не и в настоящото производство за отмяна на влязло в сила решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не е осъществен фактическият състав на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, поради което молбата за отмяна на решение от 3.5.2018 г., постановено по гр. д. № 3331 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Б“ въззивен състав, е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Н. Н. за отмяна на решение от 3.5.2018 г., постановено по гр. д. № 3331 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Б“ въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: