Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
София, 30.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 1549 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на И. С. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 4012 от 3.11.2016 г. по гр.д. № 2195 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, девети състав, с което дължимата от молителя в полза на детето И. И. П. издръжка е увеличена от 80 лв. на 140 лв. Молителят твърди, че не е бил редовно призован за първото по делото заседание посредством залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Освен това не е могъл да представи писмени доказателства, от които е видно, че има задължение за издръжка към други деца и затова не е в състояние да плаща увеличената с решението издръжка. Ето защо счита, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК, поради което моли решението на Варненския районен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответниците по молбата И. И. П. и дирекция „Социално подпомагане“-гр. В. не вземат становище по нея.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:
За да приеме, че на молителя редовно е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, районният съд се е позовал на разписката от 16.06.2016 г., намираща се на страница 29 по описа на ВРС. В тази разписка връчителят е посочил, че лицето е търсено на 19.05.2016 г. в 16 часа, на 26.05.2016 г. в 16 часа и на 31.05.2016 г. в 16 часа, след което е залепено уведомление на вратата на имота. Така отразеното безуспешно издирване на молителя на адреса не отговаря на точния смисъл на разпоредбите на чл.47 от ГПК, чрез които се цели реалното съобщаване и връчване на книжата, ако лицето обитава адреса. В практиката на ВКС са утвърдени практическите критерии, на които следва да отговаря търсенето на адресата, за да се прецени, че той всъщност е престанал да живее на адреса, който е посочил пред администрацията за свой постоянен или настоящ, след което съдът вече има право да приложи нормата на чл.47, ал.5 от ГПК. Връчителят трябва да потърси сведения от съседи дали лицето не е напуснало адреса за по-продължителен период. Ако такива данни липсват, длъжностното лице е длъжно да посети адреса не по-малко от три пъти в различно време на денонощието, включително и в обичайното време на пребиваване на адреса/привечер или в почивни дни/, като опитите за търсене на лицето следва да продължат повече от месец. Само при изпълнение на тези изисквания може да се заключи, че търсенето на лицето е достатъчно пълноценно и изключва възможността лицето да живее на адреса, но да не е намерено за връчване на съобщението. В този смисъл са решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I Г.О., определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. на ВКС, IV Г.О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, IV Г.О., постановено по реда на 290 ГПК, решение № 231 от 15.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4270/2014 г. на I Г.О. и др. В настоящия случай действията на връчителя не отговарят на гореописаните критерии. Лицето е търсено в продължение на по-малко от месец, по едно и също време, без периодите на обичайно пребиваване у дома.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което молителят е бил лишен от възможността да участва в делото. Ето защо на основание чл.303, ал.1, т.5, предложение първо от ГПК влязлото в сила решение на Варненския районен съд следва да бъде отменено и делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Повторното гледане на делото следва да започне с връчване на препис от исковата молба и доказателствата, което ще даде възможност на молителя да представи своите доказателства от значение за изхода на спора.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5, предложение първо от ГПК по молбата на по молба на И. С. П. влязлото в сила решение № 4012 от 3.11.2016 г. по гр.д. № 2195 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, девети състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Варненския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: