О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 10.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4673 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. Т. срещу определение № 460 от 12.9.2016 г. по ч.в.гр.д. № 521 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №140 от 21.03.2016 г. по гр.д. № 187 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд за прекратяване на производството пред този съд и изпращане на делото на Пазарджишкия районен съд по подсъдност. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставените въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред Пазарджишкия окръжен съд.
Ответникът по частната жалба Пловдивски окръжен съд счита, че тя не следва да се допуска до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Ответникът по частната жалба Пловдивски районен съд не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
П. Т. е предявила срещу Пловдивския окръжен съд и Пловдивския районен съд иск в размер на 80 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от присъда „лишаване от свобода“, която тя е изтърпяла в продължение на една година и единадесет месеца. При тази цена на иска и съобразно чл.104, т.4 от ГПК делото е било разгледано от Пазарджишкия окръжен съд като първа инстанция и от Пловдивския апелативен съд като въззивна инстанция. Върховният касационен съд е допуснал до касационно обжалване въззивното решение в частта, с която съдилищата са били осъдени да заплатят обезщетение в размер на 5 000 лв. и е отказал да допусне обжалване в останалите отхвърлителни части над тази сума до пълния размер от 80 000 лв. Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е било обезсилено с решението на ВКС, тъй като искът е бил погрешно квалифициран по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ, вместо по чл.49 от ЗЗД. Делото е било върнато на Пазарджишкия окръжен съд на стадия за преценка за редовността на исковата молба. Този съд, възползвайки се от обстоятелството, че останалата за разглеждане част е за обезщетение в размер на 5 000 лв., е приел, че родовата подсъдност вече е променена и делото трябва да се разгледа от Пазарджишкия районен съд. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на Пазарджишкия окръжен съд. В това определение в крайна сметка въззивният съд е достигнал до извода, че цената на иска и оттам-родовата подсъдност, може да се промени в резултат от постановеното от ВКС решение по делото. Този извод противоречи на трайната и задължителна практика на ВКС по приложението и тълкуването на чл.70, ал.1 от ГПК, според която цената на иска след провеждане на първото по делото съдебно заседание се стабилизира и повече не подлежи на промяна/решение № 6 от 6.02.2012 г. по гр. д. № 1634/2011 г. на Четвърто Г.О., мотиви на ТР № 8 от 31.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГК и множество определения/. Макар тази практика да е постановена относно това дали промяната в данъчната оценка може да повлияе на цената на иска, съдържащото се в нея разрешение е принципно и изключва възможността настъпили след завеждането на иска обстоятелства да изменят първоначално определената цена на иска. Затова разрешението се отнася и до постановените по делото решения, които също не могат да променят определената към момента на завеждане на иска цена и съответно да изменят родовата подсъдност. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК трябва да се допусне касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд по уточнения въпрос на касатора дали постановеното решение на ВКС променя цената на иска и подсъдността на спора. По гореизложените съображения на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Цената на иска се определя от ищеца и след първото по делото заседание тя се стабилизира, като обуславя окончателно подсъдността на делото. Постановеното от ВКС решение, с което се връща за ново разглеждане по същество само част от предмета на спора, не променя вече установената след първото съдебно заседание родова подсъдност. Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на Пазарджишкия окръжен съд трябва да бъдат отменени и делото следва да се върне на този съд за разглеждане на спора в определената от ВКС част.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 460 от 12.9.2016 г. по ч.в.гр.д. № 521 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определения № 460 от 12.9.2016 г. по ч.в.гр.д. № 521 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд и №140 от 21.03.2016 г. по гр.д. № 187 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд за прекратяване на производството пред този съд и изпращане на делото на Пазарджишкия районен съд по подсъдност.
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: