3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
гр.София, 06.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2492 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. М. против решение № 66 от 31.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 43 по описа за 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, Г.О., трети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 495 от 26.11.2015 г. по гр.д. № 1005 по описа за 2015 г. на Кюстендилския районен съд, дванадесети граждански състав, за осъждане на касатора да предаде на Л. Г. К. ползването на недвижим имот, предназначен за търговска дейност, находящ се в [населено място], [улица], както и на западната стая от партерния етаж на жилищната сграда на същия адрес, да и заплати 5 400 лв. договорна неустойка за периода от 1.1.2014 г. до 1.7.2015 г. съгласно чл.9.2 от договора между страните и 64,56 лв. лихва за забава за периода от 14.5.2015 г. до 25.06.2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Какво е приложното поле на правото на собственост и правото на ползване върху недвижим имот? От значение ли е обстоятелството, че е прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот със запазване на правото на ползване при съществуване на наемни отношения между бившия собственик на наемния имот и настоящ ползвател? Правото на ползване какъв размер има и в случая дали се касае до ползването на гражданските плодове на правото на собственост?
Ответницата по касационната жалба Л. Г. К. счита, че решението на Кюстендилския окръжен съд не следва се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След изтичане на сключения между страните договор за наем касаторът е продължил да държи наетия имот, поради което наемодателят е предявил срещу него искове за предаване на имота, за заплащане на предвидената в наемния договор неустойка за неизпълнение на това задължение и за мораторна лихва върху неустойката, които са били уважени. В исковата молба наемодателят е посочил, че след изтичане срока на договора е прехвърлил собствеността върху имота, запазвайки си правото на ползване. Това обстоятелство е мотивирало касатора да формулира своите въпроси в изложението. В законоустановения срок обаче касаторът не е подал отговор на исковата молба, в който да повдигне съответното възражение, че ищцата вече не е собственик на имота, а само притежател на правото на ползване. Ето защо това възражение е преклудирано на основание чл.133 от ГПК и вече не може да се обсъжда, поради което поставените въпроси не са от значение за изхода на спора.
Дори да се приеме обратното, отговорите на поставените от касатора въпроси не могат да променят правните изводи на съдилищата. Както в правната теория, така и в практиката на ВКС се приема, че принадлежността на правото на собственост не е относима към спор между наемодателя и наемателя за опразване на имота, тъй като решаващо е наличието на облигационно отношение между страните/решение № 751 от 1.7.2005 г. по т.д. № 15/2005 г. на Второ Т.О. на ТК на ВКС, № 1247 от 16.07.2002 г. по гр. д. № 1358/2001 г на Четвърто Г.О. на ВКС, № 113 от 28.07.2009 г. по т.д. № 753/2008 г. на Второ Т.О. на ТК на ВКС, № 1091 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 3183/2007 г. на Трето Г.О. на ВКС и много други/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 31.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 43 по описа за 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, Г.О., трети въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: