О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
гр.София, 10.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2448 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. П. против решение от 30.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 11456 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Трети „В” състав, с което е потвърдено решение от 28.04.2015 г. по гр.д. № 58821 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, Втора Г.К., 76 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, за възстановяване на касатора на предишната длъжност и за заплащане на 5 327,10 лв. обезщетение за оставане без работа в резултат от уволнението.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Възниква ли задължение за съда като част от преценката му за законност на уволнението да установи добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за нужното образование за заемане на длъжността и дали промяната е въведена с оглед нуждите на работата в случаите, когато от работника е наведен довод за злоупотреба с право? В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че не е компетентен да се произнася по въпроса дали въведената промяна е с оглед нуждите на работата, дали е обоснована и дали има връзка с характера на възложените функции, което противоречи на решение № 85 от 19.03.3013 г. по гр.д. №760/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и решение № 345 от 6.03.2014 г. по гр.д.№3868/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
2. Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността по целесъобразност и трябва ли той да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за образование за определена длъжност в случаите, когато се нарушават императивни правни норми, в това число злоупотреба с право и/или дискриминационен подход? Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на решение №1355 от 8.7.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на Четвърто Г.О., № 417 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 143/2011 г. и на цитираните по първия въпрос решения.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че решението на Софийския градски съд не следва се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Е. Х. П. е била уволнена от длъжността „инспектор” в отдел „Чистота” към направление „Инвестиции и ремонт” в [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ-поради изменение в образователните изисквания за заемане на длъжността, на които тя не отговаря. В исковата молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение тя е изложила обстоятелства, които според нея водят до извода за злоупотреба с право от страна на работодателя. Заявила е, че въведените нови образователни изисквания не са необходими за изпълнение на трудовите функции, трудовите договори с други лица, неотговарящи на образователните изисквания, не са били прекратени, а уволнението и на действителното основание се затруднява поради това, че страда от диабет и е председател на синдикална организация.
Въззивният съд, който е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове, подробно е обсъдил изложените от ищцата факти и е достигнал до извода, че доводът и за наличие на злоупотреба с право е несъстоятелен. Позовавайки се на презумпцията по чл.8, ал.2 от КТ за добросъвестност при упражняване на трудовите права, този съд е приел, че е в тежест на касатора да проведе пълно и главно доказване на злоупотребата с право, което не е сторил. Според съда изискването за образование с икономически и стопански профил е свързано с нуждите на работата, а поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ не обуславя извод за злоупотреба с право.
Изложените от въззивния съд съображения и дадените с тях разрешения на повдигнатите от касатора въпроси съответстват на практиката на ВКС. Според тази практика работникът или служителят може да формулира в исковата си молба довод за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършване на уволнението, посочвайки конкретни факти, които водят до този извод. Тогава съдът не само проверява основанието за прекратяване на трудовия договор, а и възможността работодателят да използва привидно законосъобразни средства, за да постигне една единствена цел-прекратяване на трудовия договор с конкретен служител/решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2013 г. на ІV ГО, решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Косвени доказателства за наличие на злоупотреба с право могат да бъдат въвеждането на образователни изисквания, които нямат връзка с естеството на работата на съответната длъжност и липсата на обективна необходимост от такива изисквания. Необходимо е обаче посредством съвкупността от всички факти по делото да се установи безспорно злоупотребата с право, за да бъде оборена презумпцията на чл.8, ал.2 от КТ. По този начин е постъпил в случая въззивният съд. Противно на твърденията на касатора, съдържащи се във формулираните въпроси, съдът е преценил, че измененията в образователните изисквания са достатъчно свързани с работата, за да не може да се окачествят като част от фактически състав на злоупотребата с право.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
На ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 11456 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Трети „В” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: