4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр.София, 10.04. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 4700 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Р. против решение № 175 от 14.7.2016 г., постановено по в.гр.д.№187 по описа за 2016 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 40 от 29.02.2016 г. на Тетевенския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Т. В. М. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 14 127,80 лв. по предварителен договор от 12.07.2010 г. за продажба на недвижими имоти.
Касаторът твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без обаче да формулира конкретен въпрос.
Ответницата по касационната жалба Т. В. М. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата си молба, че е сключил на 12.07.2010 г. с ответницата Т. М. и с другите съсобственици на земеделски земи предварителен договор за покупко-продажба за нейната една четвърт идеална част, за което му било издадено и пълномощно. Няколко пъти канил ответницата да изпълни задълженията си по договора, но вместо да стори това, тя е оттеглила през 2014 г. даденото пълномощно. Ето защо е предявил иск за заплащане на уговорената в чл.7 и чл.8 от предварителния договор неустойка общо в размер на 14 127,80 лв. По делото е било установено, че искът на касатора по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен е бил отхвърлен. Мотивите за отхвърлянето на този иск, посочени в решение № 65 от 16.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 12 по описа за 2015 г. на Ловешкия окръжен съд, са, че по отношение на другите продавачи предварителният договор е нищожен поради липса на представителна власт. По отношение на частта от договора, сключен с Т. М., съдът е приел, че упълномощаването е редовно, имотите са индивидуализирани и за нейната идеална част предварителният договор може да бъде обявен за окончателен, ако ищецът има интерес от сделката при тези условия и направи изрично волеизявление в този смисъл. Поради липса на такова волеизявление обаче искът е отхвърлен и спрямо Т. М. за нейните идеални части. Основавайки се на причините за необявяването на предварителния договор за окончателен и на съдържанието на клаузите за неустойка, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора за заплащане на такава неустойка. Този съд е посочил, че санкции съобразно начина на уговарянето на неустойката в чл.7 и чл.8 от договора възникват при наличие на непредаване на владението върху имотите, неявяване пред нотариуса за сключване на окончателен договор, липса на съдействие с представяне на документи и декларации, а така също при евикция и неизпълнение на ангажиментите по чл.4, ал.1 т.1-6 от договора. Съдът е счел, че нито една от тези хипотези не е налице. Не е възниквало задължение за предаване на владението, не е доказано неявяване пред нотариуса след покана, а искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е отхвърлен не по причина, която може да се вмени във вина на ответницата Т. М..
Във връзка с тези мотиви на въззивния съд касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В изложението към въззивната жалба касаторът е посочил на първо място, че обжалваното решение противоречи на закона, тъй като липсва отделен диспозитив за обявяване нищожността на предварителния договор за окончателен. На второ място касаторът се е позовал на погрешен извод на въззивния съд за несъщественост на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се във възстановяване на срока за отговор. На трето място касаторът е изложил съображения за необоснованост на решението поради допуснати грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда. Всички тези доводи са основания за касационно обжалване, а не за неговото допускане. Основанията за касиране на решението обаче могат да бъдат обсъждани само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Посочването на правен въпрос представлява общо основание за допускане на касационното обжалване и дава възможност на касационния съд да упражни правомощието си за селектиране на касационните жалби. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Затова липсата на формулиран въпрос е достатъчна причина за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 14.7.2016 г., постановено по в.гр.д.№187 по описа за 2016 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 40 от 29.02.2016 г. на Тетевенския районен съд за отхвърляне на предявения от С. И. Р. против Т. В. М. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 14 127,80 лв. по предварителен договор от 12.07.2010 г. за продажба на недвижими имоти.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: