4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр.София, 18.05. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 10 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура против решение № 796 от 20.04.2016 г., постановено по гр. д. № 5048 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, втори състав, с което е потвърдено решение № 5998 от 13.08.2015 г. по гр. д. № 15522 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 11 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Г. И. К. сумата 8 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лв. е отхвърлен.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се позовава на противоречие между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по въпроса за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на всички конкретно съществуващи обстоятелства, както и на противоречива практика на съдилищата по сходни случаи. Счита, че е налице и несъответствие на обжалваното решение с т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищцата неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди също противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Ответницата по касационната жалба Г. И. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала срещу Г. И. К. обвинение в извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1, предложение първо от НК за периода от 8.12.2005 г. до 6.3.2013 г., когато тя е била оправдана с влязла в сила присъда. В хода на наказателното производство Г. К. е била задържана под стража като мярка за процесуална принуда за времето от 10.11.2012 г. до 5.12.2012 г. След като е била оправдана, е предявила срещу Прокуратурата иск за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за причинените и от наказателното преследване неимуществени вреди. Тези вреди според нея са били неудобства, притеснения, лишения, психически неудобства и страдания, както и влошаване на здравословното и състояние, изразяващо се в епилептични припадъци, захарен диабет и артериална хипертония. Първоинстанционният съд е присъдил на пострадалата обезщетение в размер на 8 000 лв., като е съобразил причинените от наказателното производство неблагоприятни промени в психическото и състояние, тежестта на обвинението, приложената в продължение на двадесет и пет дни мярка за неотклонение „задържане под стража“. Отхвърлил е иска до пълния предявен размер, тъй като е приел, че продължителността на наказателното производство се дължи и на поведението на пострадалата, а по делото не са доказани трайни и невъзстановими последици за здравословното и състояние, които да се дължат на наказателното преследване.
Въззивният съд е потвърдил определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, вземайки предвид обвинението в тежко умишлено престъпление, мерките за неотклонение, времетраенето на наказателния процес и отражението му върху ищцата. Тя започнала да се затваря в себе си, страняла от семейството, от близките и приятелите си, не искала да говори, била съсипана и срината психически и физически след постановяване на осъдителна присъда от първата съдебна инстанция.
Мотивите на въззивния съд са достатъчно подробни и изчерпателни и съдържат обсъждане на твърденията и доводите на страните в необходимата степен. Съдът е извършил самостоятелен анализ на доказателства и е достигнал до правни изводи по съществото на спора, което означава, че не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. Всички посочени от въззивния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са меродавни и съответстват на задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. При определяне на обезщетението съдилищата са взели предвид поведението на ищцата, което е допринесло за продължителността на наказателния процес. Подробно са били обсъдени медицинските данни по делото и е съобразен изводът на съдебно-медицинската експертиза за недоказаност на причинната връзка между заболяванията на ищцата и воденото наказателно производство, заради което искът до пълния предявен размер от 40 000 лв. е бил отхвърлен.
Установена е и причинната връзка между описаните от въззивния съд неимуществени вреди и наказателното преследване, поради което въззивното решение съответства също на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания и не следва да бъде допускано касационното му обжалване по твърдените противоречия със задължителната практика на ВКС.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на представената от касатора съдебна практика. За да е налице противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Такива необосновани различия в размера на обезщетенията няма, тъй като не се установяват необходимите сходства между процесния случай и случаите в цитираните съдебни решения. В решение № 29 от 5.03.2012 г. по гр.д. № 170/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС обезщетението е било намалено на 6 000 лв., тъй като не са били доказани твърденията за разпространение в пресата на повдигнатите обвинения. Решение № 151 от 13.5.2014 г. по гр.д. № 5386/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС се отнася до наказателно производство, продължило само година и осем месеца. Третото решение № 489 от 15.03.2013 г. по в. гр. д. № 4269/2012 г. на Софийския апелативен съд подлежи на обжалване и няма данни да е влязло в сила.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответницата по жалбата за касационното производство не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 796 от 20.04.2016 г., постановено по гр. д. № 5048 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, втори състав, с което е потвърдено решение № 5998 от 13.08.2015 г. по гр. д. № 15522 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 11 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Г. И. К. сумата 8 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лв. е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: