4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София, 19.04. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 5003 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. срещу решение №4923 от 14.06.2016 г., постановено по в.гр.д. №5200 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение III „Б” състав, в частта, с която е отменено решение № I-37-54 от 3.11.2015 г. по гр.д. № 26132 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, 37 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора разликата над 5 000 лв. до 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от прекратено наказателно производство, продължило от 18.5.1994 г. до 4.6.2009 г., като е постановено друго решение за отхвърляне на иска за тази разлика.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита решението на СГС за недопустимо, тъй като въззивната жалба на прокуратурата е била просрочена, което се установява от извлечението от Електронния регистър на служба „К.” към СРС. Според това извлечение съобщението за първоинстанционното решение е било връчено на представител на прокуратурата на 12.11.2015 г. Другото основание за допускане на касационното обжалване според касатора е противоречие между въззивното решение и задължителната практика на ВКС по въпроса за определянето на размера на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Първоинстанционното решение по делото е било съобщено на представител на Прокуратурата на Република България на 8.02.2016 г. според приложената разписка, върху която са положени подписите и печатите на връчителя и получателя. По този начин се удостоверява връчването на призовки и съобщения съгласно действащата разпоредба на чл.44, ал.1 от ГПК. Касаторът твърди, че съобщението за решението е връчено на Прокуратурата на 12.11.2015 г., тъй като тази дата била отбелязана в електронния регистър на Административна служба „Куриерска поща и спешни призовки”. Липсва обаче правна норма, която да придава доказателствена сила на това отбелязване в електронния регистър. Съществува само възможност да се връчват съобщения на посочен от страната електронен адрес/чл.42, ал.4 от ГПК/, като връчването по този начин се удостоверява с копие от електронния запис/чл.44, ал.4 от ГПК/. Към настоящия момент не се предвиждат други хипотези, в които съдържащите се в интернет данни да притежават доказателствена стойност. Ето защо електронният регистър, на който се позовава касаторът, има само характера на допълнителна и подпомагаща страните информация, която няма доказателствена сила и не може да замести хартиените носители, съдържащи удостоверенията за връчване на съобщенията и призовките по делата. Затова за единствено редовно връчване на съобщението за решението следва да се приеме посочената в разписката дата-8.2.2016 г. Следователно подадената на 18.02.2016 г. въззивна жалба на Прокуратурата не е просрочена, поради което решението на Софийския градски съд е допустимо и касационно обжалване на първото посочено от касатора основание не следва да се допуска.
Касаторът е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които са му били причинени от водено срещу него наказателно производство за периода от 18.05.1994 г. до 4.06.2009 г. Това производство е било прекратено с разпореждане от 20.05.2009 г. на съдията-докладчик поради изтичане на абсолютната давност за наказателното преследване на 17.5.2009 г. Касаторът не се е възползвал от възможността да поиска продължаване на наказателното производство, за да бъде оправдан. В този случай той няма право да претендира за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от З., тъй като процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността, са законосъобразни/т.8 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2014 г./ Неговата претенция може да бъде основана само на разпоредбата на чл.2б/Д.В., бр.98 от 2012 г./, според която Държавата отговаря за вредите, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, параграф 1 от Конвенцията. В алинея втора на същия член са посочени обстоятелствата, които съдът взема предвид при определяне размера на обезщетението: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В настоящия случай наказателното производство не е изискано и приложено по гражданското дело, поради което не могат да се констатират причините, заради които то е продължило извън разумния срок. Следователно може да се присъди обезщетение само за обичайните неимуществени вреди от прекомерното времетраене на наказателното производство. Размерът на обезщетението обаче следва значително да се намали заради основната облага за касатора от продължителността на наказателното производство-получената възможност да се освободи от наказателна отговорност за деяние, което е извършил. Затова обезщетението при тези обстоятелства не може да надвишава по размер присъдената от въззивния съд сума от 5 000 лв. Цитираната от касатора съдебна практика не е относима към настоящия случай, тъй като касае съвсем различни хипотези, при които отговорността на държавата е ангажирана на основание чл.2 от З.. Ето защо касационно обжалване по втория въпрос на касатора също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4923 от 14.06.2016 г., постановено по в.гр.д. №5200 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение III „Б” състав,, в частта, с която е отменено решение № I-37-54 от 3.11.2015 г. по гр.д. № 26132 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, 37 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на М. М. М. разликата над 5 000 лв. до 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от прекратено наказателно производство, продължило от 18.5.1994 г. до 4.6.2009 г., като е постановено друго решение за отхвърляне на иска за тази разлика.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: