O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 05.04. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 973/ 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производствoто е образувано е по частна касационна жалба на Й. Б. А. , чрез процесуалния представител адв. Е. Д. , срещу определение № 71 от 26.01.2017г по в.ч. гр.д. № 338 /2016 на Габровски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане на Гарбовски районен съд по за издаване на изпълнителен лист по гр. д. №696/2015 г.въз основа на одобрена от съда спогодба за заплащане на издръжка .
С жалбата се иска отмяна на атакуваното съдебно определение като неправилно, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, Представено е изложение на основанията по чл. 280, ал 1 ГПК за допускане на касационното обжалване В изложението са формулирани правни въпроси , по които няма утвърдена практика и се сочи основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховният касационен съд, състав на III-то г.о. намира , че частната касационна жалба се явява недопустима, като насочена срещу определение , което е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС. При обжалване , проверката на разпореждането на съда по чл. 407, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист е двуинстанционна. С произнасянето на въззивния съд по същество е изчерпан предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК инстанционен контрол .Постановеното от въззивния съд определение не попада и в обхвата на съдебните актове по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не потвърждава преграждащо развитието на производството определение ,или разпореждане. Относно недопустимостта за касационно обжалване на постановеното въззивно определение следва да се има предвид т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо с оглед идентичната правна уредба на чл. 407 ГПК, спрямо тази в чл. 244 ГПК (отм). Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за касационно обжалване на определението не пораждат за частната жалбоподателка процесуално право. Наличието на подлежащ на обжалване съдебен акт е от категорията на положителните абсолютни процесуални предпоставки във всяко едно производство по обжалване и липсата на такъв акт води до недопустимост . Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по нея прекратено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Й. Б. А. от [населено място] , чрез процесуалния представител адв. Е. Д. , срещу определение № 71 от 26.01.2017г по в.ч. гр.д. № 338 /2016 на Габровски окръжен съд
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 973/ 2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: