О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр.София, 16.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 477 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Я. против решение № 1587 от 22.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1189 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, десети състав, с което е отменено решение № 92 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 6073/2014 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, I Г.О., деветнадесети състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора сумата над 5 000 лв. до 15 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение второ от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно производство по прокурорска преписка № 318/2015 г. на СГП, постановено е друго решение за отхвърляне на иска за тази разлика и е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които искът е уважен до размера от 5 000 лв. и е отхвърлен над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се позовава на противоречие между обжалваното решение и задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и други цитирани от него решения на ВКС по въпроса за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост въз основа на всички конкретно съществуващи обстоятелства. Според касатора въззивният съд не е взел предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия, негативното влияние на наказателното преследване върху личността и физическото здраве на подсъдимия, върху контактите и социалния му живот, положението му в обществото, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала за периода от 2005 г. до 2013 г. срещу П. Я. обвинение в извършено престъпление по чл.257, ал.1 във връзка с чл.255, ал.1/редакция Д.В., бр.62/1997 г./ от НК, състоящо се в неподаване на данъчни декларации с цел избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери. След прекратяване на производството поради липса на доказателства за извършено престъпление П. Я. е предявил срещу Прокуратурата иск за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Тези вреди според него се състоят в прекомерната продължителност на производството, повдигане на обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода и конфискация на имуществото, изпадане в състояние на необратим стрес, хронично безсъние, затваряне в себе си, влошаване на отношенията си със семейството и приятелите. Освен това в исковата молба е посочено, че в резултат от наказателното преследване касаторът е бил лишен за времето от 2005 г. до 2013 г. от разрешителното си за ловуване, което е възпрепятствало упражняването на любимото му занимание.
В отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е оспорила иска. Посочила е, че взетата мярка за неотклонение не е могла да причини вреди в такъв размер, понеже е била парична гаранция от двеста лева. Заявила е, че не е доказана причинната връзка между евентуалното отнемане на разрешителното за носене на оръжие и наказателното производство, тъй като това отнемане се извършва с акт на съответните административни органи.
От изслушаните по делото свидетелски показания е било установено, че заради наказателното производство касаторът е бил притеснен, затворен, емоционално се променил, отслабнал, побелял. Свидетелите са заявили, че му е било отнето разрешителното за ловно оръжие.
При тези данни първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., а въззивният съд го е намалил на 5 000 лв. Този съд е приел, че продължилото осем години наказателно производство несъмнено е извън разумния срок, но е счел за недоказано по делото наличието на депресия и необратимо стресово състояние, тъй като липсват медицински доказателства в този смисъл. Посочил е, че наложената мярка за неотклонение е сред най-леките мерки, а размерът на гаранцията е към минималната граница. Отказал е да обезщети отнемането на разрешителното за носене на ловно оръжие.
Така изложените мотиви на въззивния съд относно критериите за определяне на размера на неимуществените вреди по справедливост не противоречат на приложимата съдебна практика. Съдът трябва да вземе предвид само тези обстоятелства, обуславящи размера на неимуществените вреди, които са били безспорно доказани по делото. В случая е било установено допуснато нарушение на разумния срок за водене на наказателно производство, от което обаче не са произтекли вреди над обичайните емоционални и социални проблеми в подобни хипотези. Касаторът не е ангажирал никакви медицински доказателства, установяващи сериозно влошаване на здравословното му състояние в резултат от наказателното производство. Предоставянето на разрешение за носене на огнестрелно оръжие по чл.7, ал.1 Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите/Д.В.бр.133 от 11 ноември 1998 г./. и съответно отнемането на това разрешение на основание чл.16, ал.1, т.1 във връзка с чл.12 от този закон се е извършвало от Министерството на вътрешните работи в писмена форма. Касаторът не е представил по делото писмени доказателства както за наличието на разрешение, така и за неговото отнемане по искане на Прокуратурата на Република България. Ето защо това обстоятелство, за което касаторът носи доказателствената тежест, не е безспорно установено, поради което не би могло да послужи за увеличаване размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Цитираните от касатора съдебни решения на ВКС не касаят сходни случаи, а приетите в тях принципни постановки по правни въпроси не се различават от приетото във въззивното решение. За да е налице противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Такива необосновани различия в размера на обезщетенията няма, тъй като не се установяват необходимите сходства между процесния случай и случаите в цитираните съдебни решения. В решение № 219 от 2.12.2014 г. по гр. д. № 1325/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС е даден отговор на въпроса за преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е увеличено обезщетението за неимуществени вреди заради неотчетени травматични увреждания. В решения № 198 от 3.10.2014 г. по гр.д. № 2307/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС и № 377 от 27.10.2014 г. по гр.д. № 2044/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и № 315 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 1475/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС неимуществените вреди са определени на 10 000 лв., но за различни от настоящия случай хипотези както по своя характер, тежест и вид неимуществени вреди, така и за престъпленията, за които са повдигнати обвиненията. С решение № 358 от 6.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС обезщетението за неимуществени вреди е намалено на 4 000 лв., а решение № 344 от 24.11.2004 г. от 24.11.2014 г. по гр.д. № 2378 по описа за 2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС касае изключително тежък случай на обвинение, отразило се върху професионалната кариера на пострадалия, заради което е присъдено обезщетение от 200 000 лв.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1587 от 22.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1189 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, десети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: