3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
гр.София, 18.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3023 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. В. против решение № 487 от 13.04.2016 г., постановено по в.гр.д. № 414 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав, в частта с която е отменено решение № 5146 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 16563 по описа на Варненския районен съд и е постановено друго решение за осъждане на касатора да заплати на Н. Ц. Ц. сумата от 5 666 лв., представляваща припадаща се на касатора част съобразно квотата от общите части според притежаваните апартаменти едно и две в сградата в [населено място], [улица], за неотложен ремонт на покрива на тази сграда.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса. Първият от тях е дали по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД съдът може да определи по своя преценка претендираните от ищеца разходи за подобрения, вложени в имота на ответника, с които последният се е обогатил в резултат от извършен ремонт, или размерът се определя като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. В случая съдът безкритично е присъдил разходите, които ищецът е направил, което е в противоречие със съдебната практика, отразена в ППВС № 1 от 28.05.1979 г., решение № 107 от 8.10.2015 г. по т. д. № 2226/2014 г. на Второ Т.О. на ВКС и решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр. д. № 382/94 г. на първо Г.О. на ВКС. Вторият въпрос е дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Противно на възприетото в задължителната практика на ВКС/решения № 227 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 917/2009 г. на ГК на ВКС, № 223 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 1006/2012 г. и № 268 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 191/2011 г. на ВКС/, въззивният съд не е коментирал размера на обедняване на ищеца и на обогатяване на ответницата, не е изложил мотиви защо не приема приетите експертизи във връзка с установяване обема и стойността на извършената работа и избирателно е кредитирал само тези доказателства, които са изгодни за ищеца.
Ответникът по касационната жалба Н. Ц. Ц. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да отмени отхвърлителното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което искът на Н. Ц. Ц. срещу А. К. В. е бил уважен, въззивният съд е приел, че страните притежават индивидуални обекти в сградата и са етажни собственици на общите части, в това число на покрива. Този съд е констатирал въз основа на свидетелските показания, установяващи течовете в сградата, че е имало нужда от спешен ремонт на покрива, поради което е окачествил извършените от ищеца разходи за този ремонт като необходими разноски. Ето защо въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.41 от ЗС, която задължава етажния собственик да участва в разноските, необходими за поддържането на общите части, съразмерно дела си в тези части. За да възникне това задължение не е било нужно решение на общото събрание, за разлика от хипотезата на извършване на полезни разноски. Следователно размерът на претенцията е бил определен въз основа на разходите на ищеца и припадащата се на ответницата част от тези разходи съразмерно на нейния дял в общите части на сградата в съответствие с приложимата правна норма. Затова погрешно посочената от съда правна квалификация на иска по чл.59 от ЗЗД не се е отразила както на допустимостта, така и на правилността на решението на въззивния съд/ ТР № 2/2011 г. от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.41 от ЗС, а не от чл.59 от ЗС, поради което въпросът за размера на дължимата сума като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не е относим към спора. Следователно не е било необходимо въззивният съд да преценява размера на обогатяването на ответницата и обедняването на ищцата, а е било достатъчно само да установи разноските за ремонт на покрива по текущите пазарни цени, което е сторил. Противно на оплакването, съдържащо се във втория въпрос, въззивният съд не е кредитирал избирателно само доказателствата, изгодни за ищеца, а е извършил подробен анализ на всички доказателства и е обсъдил относимите към спора доводи на страните.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че отговорът на първия въпрос не е от значение за изхода на спора, а по втория въпрос няма противоречие между решението на въззивния съд и практиката на ВКС. Ето защо касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 900 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 487 от 13.04.2016 г., постановено по в.гр.д. № 414 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав, в частта с която е отменено решение № 5146 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 16563 по описа на Варненския районен съд и е постановено друго решение за осъждане на А. К. В. да заплати на Н. Ц. Ц. сумата от 5 666 лв., представляваща припадаща се част съобразно квотата от общите части според притежаваните апартаменти едно и две в сградата в [населено място], [улица], за неотложен ремонт на покрива на тази сграда.
ОСЪЖДА А. К. В.-[ЕГН], да заплати на Н. Ц. Ц.-[ЕГН], сумата 900/ деветстотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: