О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр.София, 23.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на 18 януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Н.
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3156 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. С. Х. и едноличен търговец М. Х., действащ под фирма [фирма] против решение № 173 от 17.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№389 по описа за 2016 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 51 от 28.07.2016 г. по гр. д. № 625 по описа за 2016 г. на Елховския районен съд в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителни по отношение на М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. на договор за дарение на УПИ IV-126 в кв. 10 по плана на [населено място], област Я., заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж, отразен в нотариален акт № 78/2007 г. на нотариус К. К., и договор за дарение на една втора идеална част от едноетажна масивна сграда-ресторант „лятна градина“ и една втора идеална част от навес, построени при отстъпено право на строеж върху 320 кв.м. от дворно място в [населено място], област Я., съставляващо УПИ III в кв.47 по плана на селото, предмет на нотариален акт № 79/2007 г. на нотариус К. К., постановено е друго решение за обявяване относителната недействителност на договорите за дарение в тези части и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обявяване недействителността на второто дарение за една втора идеална част, притежавана от М. Г. Х. като съпружеска имуществена общност.
Касаторите твърдят, че решението на Ямболския окръжен съд е недопустимо неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон -основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът Г. С. Х. сочи като основания за допускане на касационното обжалване всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Следва ли да се тълкува разширително качеството длъжник в хипотезата на чл.135 от ЗЗД, в това число относно правоприемник на едноличен търговец? Този въпрос е разрешен противоречиво от съдилищата/решение № 1211 от 6.14.2016 г. по гр. д. № 1521 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд/ и на него трябва да се отговори съобразно решение № 716 от 9.10.2009 г. по гр. д. № 1745/2008 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, според което нормата не може да се тълкува разширително.
2. Има ли пасивна процесуална легитимация по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД правоприемникът на едноличния търговец по отношение на разпоредителни действия, извършени от неговия праводател, едноличен търговец, и то в качеството на физическо лице?
3. Следва ли въззивният съд да постанови своето решение въз основа на предположение относно умисъл за увреждане у праводателя на първата ответница, като от това предположение да се направят законосъобразни изводи за наличие на умисъл за увреждане у праводателя на ответницата? Разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи според касатора на решение № 827 от 17.11.2009 г. по гр. д. № 800/2008 г. на Четвърто Г.О и решение № 345 от 30.05.1999 г. по гр. д. № 36/1999 г. на Второ Г.О. на ВКС.
4. Следва ли в хипотезата на поемане на търговско предприятие предявяването на иск по чл.135 от ЗЗД да е обусловено от срока по чл.16а, ал.2 във връзка с ал.1 от ТЗ?
5. Приложима ли е разпоредбата на чл.15, ал.3 от ТЗ по отношение отговорността на правоприемника при иск с правно основание чл.135 от ЗЗД?
6. От кой момент за кредитора-ищец започва да тече погасителната давност на иска по чл.135 от ЗЗД?
7. Към кой момент се изследва длъжниковото имущество, което служи да удовлетворяване вземането на кредиторите?
8. Проявеното от кредитора бездействие задължава ли длъжника да се въздържа от разпоредителни действия с имуществото си и за какъв период от време? Следва ли да се ползва от иска по чл.135 от ЗЗД кредитор, който не е защитил своевременно правата си още при тяхното възникване, ако към този момент състоянието на длъжниковото имущество позволява защитата им?
Касаторът М. Х., действаща като едноличен търговец под фирмата [фирма], също се позовава на всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК/ редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ като основания за допускане на касационното обжалване по следните въпроси:
1. Може ли да се приеме, че правоприемникът на едноличния търговец е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл.135 от ЗЗД на основание, че неговият праводател е извършил увреждащи разпоредителни действия?
2. Може ли да се приеме, че разпоредбите на чл.16а, ал.1 и 2 от ТЗ имат характера на специален закон по отношение на разпоредбата на чл.48 и чл.49 от ЗН? Според касатора приложими са специалните разпоредби на чл.16а от ТЗ и след изтичане на шестмесечен период по тези разпоредби правоприемникът не е процесуално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД.
3. От кой момент започва да тече погасителната давност на иска по чл.135 от ЗЗД?
4. Следва ли да се уважи иск по чл.135 от ЗЗД без събирането на доказателства за наличието на средства от длъжника, които биха удовлетворили кредитора извън атакуваната сделка?
5. Следва ли да се ползва от защитата на чл.135 от ЗЗД кредитор, който е бездействал продължителен период от време и ако отговорът е положителен, какъв е този период от време с оглед принципа за добросъвестно упражняване на права?
Ответниците по касационните жалби М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за присъждане на 1 260 лв. разноски за касационното производство.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. са посочили в исковата си молба, че с влязло в сила решение от 2009 г. [фирма] в качеството и на правоприемник на [фирма] е осъдена да им заплати по 3 257,59 лв. на основание чл.59 от ЗЗД, считано от 5.09.2003 г. На 22.02.2007 г. техният длъжник [фирма] е дарил свои недвижими имоти на сина си Г. С. Х., поради което ищците са поискали да бъде обявена спрямо тях като кредитори недействителността на тези дарения.
В отговора на исковата молба ответникът Г. С. Х. е заявил, че не е пасивно легитимиран по предявените искове, тъй като се е отказал от наследството на С. Х.. Възразил е, че вземането е възникнало по силата на съдебно решение преди даренията, че дарителят не е имал користна цел и че ответниците не са имали знание за увреждането. Ответницата М. Г. Х. също е застъпила становището, че вземането на ищците е възникнало след даренията и след поемане от нейна страна на предприятието на [фирма], станало на 3.02.2010 г., както и че даренията не са насочени към увреждане интересите на кредиторите. Ответниците не са формулирали в отговорите на исковата молба възражения за погасяване на исковете по давност.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове, с изключение на иска за обявяване недействителността на второто дарение за една втора идеална част, притежавана от М. Г. Х. като съпружеска имуществена общност. Аргументите на ответниците са счетени за несъстоятелни. Прието е от въззивния съд, че регистрирането на физическото лице като едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, но не създава друг правен субект. Затова при смърт на едноличния търговец се прилагат разпоредбите на чл.1, чл.48 и чл.49 от ЗН, по силата на които М. Г. Х. е приела наследството на починалия С. Х., поела е неговото предприятие на едноличен търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Ето защо е пасивно легитимирана по предявения иск по чл.135 от ЗЗД. Ответникът Г. Х. е счетен за пасивно легитимиран по иска като трето лице-приобретател по договорите за дарение. Даренията като сделки, с които се намалява имуществото на длъжника, което служи като общо обезпечение на вземанията, са счетени за увреждащи кредиторите. Въззивният съд е констатирал също, че даренията са извършени след възникване на вземането, поради което длъжникът е знаел за увреждането. Третото лице, придобило правото на собственост по силата на даренията, е възходящ на длъжника и спрямо него се прилага презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, която ответникът Г. Х. не е оборил.
Противно на твърденията в касационните жалби, въззивното решение е допустимо, понеже е постановено по отношение на лица, притежаващи процесуална правосубектност. Повдигнатите възражения касаят материалноправната, а не процесуалната легитимация на ответниците. Ето защо решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятността да е недопустимо.
В мотивите на обжалваното решение съдът не е обсъждал дали предявените искове са погасени по давност, тъй като в отговорите на исковата молба такова възражение не е повдигнато, следователно е преклудирано съобразно чл.133 от ГПК във връзка с чл.120 от ЗЗД/т.4 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/. Ето защо поставените от касаторите въпроси, свързани с момента, от който започва да тече давността за предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД не са относими към спора и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите въпроси на касаторите са от значение за изхода на спора, но дадените отговори на въззивния съд съответстват на приложимата практика на ВКС. Пасивно легитимирани по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД са длъжникът и насрещната страна по увреждащата сделка. Последицата от уважения иск по чл.135 от ЗЗД е, че имуществото, предмет на увреждащото разпореждане, се връща в патримониума на длъжника и може да послужи за принудително изпълнение на дълга. Следователно се касае за имуществено задължение, което е наследимо и затова по силата на универсалното правоприемство се поема от наследника на длъжника. В случая наследник е [фирма], която е поела търговското предприятие на [фирма]. В практиката на ВКС/решение № 612 от 28.V.1996 г. по гр. д. № 851/95 г., V Г.О., решение № 491 от 22.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 119/2005 г. на I Г.О., решение № 454 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2008 г., I Г.О./ е разяснено, че Търговският закон урежда две различни хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец – чрез правна сделка съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ, и чрез наследяване при смърт-чл.60, ал.2 от ТЗ. Особеността във втората хипотеза е, че правата и задълженията на търговското предприятие преминават към този от наследниците, който го е поел, но се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не за правоприемство въз основа на правна сделка. Починалият вече не съществува като правен субект, а носител на правата и задълженията е неговият наследник. Разпоредбите на чл.15, 16 и 16а от ТЗ се отнасят за първата хипотеза-прехвърляне на предприятие посредством правна сделка, при която продължават да съществуват като правни субекти праводателят и правоприемникът. В случая обаче се касае за наследяване при смърт-чл.60, ал. 2 от ТЗ, поради което нормите на чл.15, 16 и 16а от ТЗ не се прилагат. Затова не е относимо към спора цитираното от касатора Г. Х. решение № 1211 от 6.14.2016 г. по гр. д. № 1521 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, което касае прехвърляне на предприятие чрез правна сделка по чл.15 от ТЗ и за което няма данни да е влязло в сила. Обвързването на правоприемника на починалия едноличен търговец с последиците от разпоредбата на чл.135 от ЗЗД е резултат от функционално и логическо, а не от разширително тълкуване на тази разпоредба. Това тълкуване не противоречи на решение № 716 от 9.10.2009 г. по гр. д. № 1745/2008 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, в което се приема за недопустимо разширителното тълкуване на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД, а не приложимостта на чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на универсалния правоприемник на починалия длъжник.
Вземанията на ищците са възникнали и са били съдебно предявени през 2003 г. и с връчване на препис от исковата молба по делото длъжникът [фирма] е бил уведомен за тези вземания. Договорите за дарения са били сключени през 2007 г., следователно към този момент длъжникът е знаел за увреждането. Понеже увреждащото действие е безвъзмездно, не е необходимо знание у третото лице/решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV Г.О на ВКС/. Цитираните от касатора Г. Х. решения № 827 от 17.11.2009 г. по гр. д. № 800/2008 г. на Четвърто Г.О и № 345 от 30.05.1999 г. по гр. д. № 36/1999 г. на Второ Г.О. на ВКС се отнасят за случаите, при които вземането е възникнало след увреждащата сделка-чл.135, ал.3 от ЗЗД. Затова решението на въззивния съд не противоречи, а съответства на практиката на ВКС по въпросите на касаторите относно знанието за увреждането.
По въпросите, свързани с изследване на имуществото на длъжника и възможността да удовлетвори кредитора по друг начин е формирана трайна съдебна практика. Според тази практика за уважаване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД е достатъчно посредством атакуваната сделка да се намалява имуществото на длъжника и е правно ирелевантно дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си. В този смисъл са решение № 322 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2015 г., IV Г.О., № 320 по гр. д. № 1379/2012 г., IV Г.О., № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV Г.О., № 7 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 456/2011 г., III Г.О, № 292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV Г.О на ВКС, № 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III Г.О на ВКС. В последното решение е добавено също, че оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, ако длъжникът изплати задължението си към кредитора. Следователно недобросъвестен е длъжникът, който бездейства, в продължителен период от време не изпълнява задължението си и затруднява с действието си изпълнението върху своето имущество. Затова проблемите на касаторите, предизвикани от уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД, се дължат на тяхното недобросъвестно поведение, а не на бездействията на кредитора. Ако бяха платили задълженията си, установени с влязло в сила решение, даренията биха се валидирали и спрямо ищците.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на ответниците по жалбата 1 260 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 17.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№389 по описа за 2016 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 51 от 28.07.2016 г. по гр. д. № 625 по описа за 2016 г. на Елховския районен съд в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителни по отношение на М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. на договор за дарение на УПИ IV-126 в кв. 10 по плана на [населено място], област Я., заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж, отразен в нотариален акт № 78/2007 г. на нотариус К. К., и договор за дарение на една втора идеална част от едноетажна масивна сграда-ресторант „лятна градина“ и една втора идеална част от навес, построени при отстъпено право на строеж върху 320 кв.м. от дворно място в [населено място], област Я., съставляващо УПИ III в кв.47 по плана на селото, предмет на нотариален акт № 79/2007 г. на нотариус К. К., постановено е друго решение за обявяване относителната недействителност на договорите за дарение в тези части и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обявяване недействителността на второто дарение за една втора идеална част, притежавана от М. Г. Х. като съпружеска имуществена общност.
ОСЪЖДА едноличен търговец М. Г. Х., действаща под фирма ЕТ „М. Х.-ЕИК:128559975, и Г. С. Х., [ЕГН], да заплатят на М. Н. Д.-ЕГН [ЕГН], Д. К. Д.-[ЕГН], и П. К. Д.-[ЕГН] сумата 1 260/хиляда двеста и шестдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: