Определение №169 от 23.4.2018 по ч.пр. дело №1454/1454 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 169

гр. София, 23.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1454 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 248 от 29.1.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 122 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав, с което е потвърдено определение № 11815 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 18299 по описа за 2017 г. на Пловдивския районен съд, единадесети граждански състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че определението на Пловдивския окръжен съд е неправилно. Моли да бъде допуснато касационното му обжалване по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуване на трудовото правоотношение. Смята, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 458 от 29.06.2010 г. по гр.д.№1526/2009 г. на Четвърто Г.О. и №7 от 5.4.2016 г. по гр.д. № 3874/2015 г. на Трето Г.О. на ВКС. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставения въпрос, да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
За да се произнесе по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Касаторът в качеството си на работодател е изложил в исковата молба факти, които според него водят до нищожност на трудовия договор с ответника и до незаконосъобразност на прекратяването на този трудов договор поради неизплатено трудово възнаграждение с едностранно предизвестие на работника. Формулираното искане към съда е за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение. Районният съд е оставил без движение исковата молба, указвайки на касатора да уточни правния си интерес от предявяване на конститутивния иск за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение. Касаторът не е изменил искането си, поради което първоинстанционният съд е прекратил производството и е върнал исковата молба, а въззивният съд е потвърдил неговото определение. Съображенията на съдилищата са, че конститутивните искове могат да се предявят само от изрично посочените в съответната норма правни субекти. В чл.344, ал.1 от КТ потестативното право за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение е предоставено само на работника или служителя, но не и на работодателя. От така изложените мотиви и от диспозитива на исковата молба е видно, че въззивният съд не се е произнасял по повдигнатия от касатора въпрос, тъй като предявеният иск не е бил за установяване съществуването на трудово правоотношение, а за отмяна на вече осъществено прекратяване на трудовото правоотношение. Касаторът не е променил искането си и е продължил да поддържа иска така както първоначално е предявен-като конститутивен за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение. Ето защо въпросът за допустимостта на установителния иск за установяване на трудовото правоотношение не е бил поставен и не е бил разрешен от въззивния съд, затова не е от значение за изхода на спора и не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въззивният съд е разгледал друг проблем-за предявен конститутивен иск от страна, която няма такова потестативно право, като е съобразил разпоредбите на чл.124, ал.3 от ГПК и чл.344, ал.1 от КТ.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 248 от 29.1.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 122 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top