O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 30.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3861 / 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4442 / 20.07.2017 г. на Д. К. С., С. Х. Н. и Х. С. Н., чрез адв. К. М., срещу определение № 391 от 30.06 .2017 г. на Варненския апелативен съд по ч.т.д. № 704/2016 г. за оставяне без уважение на искане на жалбоподателите по чл. 64, ал.2 ГПК за възстановяване на срок за представяне на доказателства за внесена държавна такса по тяхна частна касационна жалба вх. № 907/14.02.2017 г.
Иска се отмяна на обжалваното определение с довод за неправилно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 65, ал. 2 , предл. 2-ро ГПК. Поддържа се, че когато се иска възстановяване на срок за отстраняване на нередовност по жалба, изразяваща се в представяне на документ за платена държавна такса, в производството по чл. 66 ГПК страната не следва да доказва особени непредвидени обстоятелства. Изтъква се като подлежащо на отмяна и разпореждане №517/21.03.2017 г., съдържащо указанията за внасяне на държавна такса, за срока за изпълнение на които се иска възстановяване.
Ответната страна , в отговор оспорва жалбата в нейната основателност.
Частната жалба е допустим , а разгледана по същество е неоснователна , поради следното:
За да отхвърли искането за възстановяване на срока за представяне на доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса, апелативният съд е приел, че наведените в молбата обстоятелства, довели до пропускането му, не са от категорията особени непредвидени обстоятелства, както и че не са ангажирани доказателства за тях. Доводът на молителите , че разпоредбата на чл.65, ал.2, предл. 2-ро ГПК ги освобождава да излагат и доказват особени непредвидени обстоятелства когато се иска възстановяване на срок за представяне на документ за внесена държавна такса, не е споделен.
С определение № 41 от 24.01.2017 г. по ч.т.д. № 704/2016 г. Софийският апелативен съд е отменил определение №307 от 01.10.2014 г. по т.д. № 38/2016 г. на Силистренския окръжен съд, в частта с която производството по един от предявените отрицателни установителни искове на молителите срещу банка ДСК е било прекратено, а в останалата прекратителна част по другия отрицателен установителен иск го е потвърдил. Срещу това определение в потвърдителната част е подадена частна касационна жалба, която с разпореждане № 321 от 20.02.2017 г. е оставена без движение до представянето на изложение на основанията по чл. 280 ,ал. 1 ГПК , приподписване от адвокат и доказателства за внесена държавна такса по 15 лв. за всеки един от тримата касатори. В указания едноседмичен срок , с молба вх. №1498 13.03.2017 г. е представено изложението с адвокатско пълномощно. Не е внесена указаната държавна такса .С разпореждане № 517 от 21.03.2017 г. на съдията докладчик по делото жалбата е върната поради неизпълнени указания относно държавната такса. Препис от това разпореждане е връчен чрез адвоката на касаторите на 05.04.2017 г. Констатира се ,че на 30.03.2017 г., по пощата, адвокатът е подал молба с изричното искане съдът да определи нов срок за изпълнение на указанията за държавна такса, поради напреднала възраст на един от касаторите, към която е приложил документ от същата дата , за внесена държавна такса в размер на 45 лв. По тази молба, с разпореждане от 03.04. 2017 г. докладчикът е указал да се посочат обстоятелства по чл. 64, ал. 2 ГПК за всеки един от молителите. В уточнителната молба от 07.04.2017 г. се твърди, че Х. Н. е възрастна и болна, Д. С. живее постоянно в чужбина, а С. Н. не бил предал на адвоката документ за внесена държавна такса, понеже се бил объркал. Поискано е с тази молба и пренасочване на неусвоени държавни такси от сметката на апелативен съд по тази на ВКС общо в размер на 30 лв., което съдът е оставил без уважение с нарочно определение от 21.04.2017 г.
При така установените обстоятелства правните изводи на апелативния съд в обжалвания акт , обусловени от следенето на процесуалните срокове, изцяло се споделят от състава на ВКС, III-то г.о.
Твърдените в молбата обстоятелства, не са от категорията особени непредвидени обстоятелства по отношение и на тримата касатори. В съдебната практика безпротиворечиво под такива обстоятелства се разбират факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. В случая както напредналата възраст на двамата касатори, недоброто им общо състояние, както и факта, че третият живее в чужбина, са предварително известни и е било възможно да бъдат съобразени. Те нямат внезапен характер. Отделно от това , следвало е касаторите в срока за изпълнение на указанията да поискат продължаването му, което не са сторили, а е било възможно по смисъла на чл.64, ал.3 ГПК.
Касаторите не са представили и никакви доказателства за наведените от тях обстоятелства. За разлика от производството по продължаване на срок, в производството по възстановяването му, страната следва да докаже наличието на обстоятелствата , по нейни твърдения особени и непредвидени . Доводът , че в производство за възстановяване на срок за представяне на доказателства за внесена държавна такса страната е освободена от тази тежест предвид разпоредбата на чл. на чл.65, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, е неоснователен. Смисълът на посочената разпоредба е страната да не представя при подаване на молбата за възстановяване на срока доказателства за внасянето , както се изисква за останалите книжа, а в случай, че съдът уважи молбата, да определи нов срок за представянето на доказателства за внесени разноски, в т. ч. за държавна такса .
Искането за отмяна на разпореждане № 517/21.03.2017 г. , съдържащо указанията за внасяне на държавна такса, е недопустимо да бъде заявявявано като алтернативно в производство по възстановяване на срок за изпълнението му. Това разпореждане е по движение на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, като неговата законосъобразност се проверява единствено по повод обжалване на акта за връщане на частната касационната жалба. В настоящия случай това е разпореждане № 517 от 21.03.2017 г., което обаче не е обжалвано от молителите..
Обжалваното определение като законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРДЖАВА определение № 391 от 30.06 .2017 г. на Варненския апелативен съд по ч.т.д. № 704/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: