О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
гр.София, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2064 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура против решение № 629 от 15.3.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2076 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение от 18.12.2017 г. по гр.д. №3207 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, I ГО, 13 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Ф. Ц. на основание чл.2б от ЗОДОВ 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на ДП ЗМ № 5217/2008 г. на 3 РУП-СДВР и пр.пр. № 10567/08 г. в разумен срок.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД.
2. Относно съдържанието на предвидените в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ критерии, които съдът е длъжен да вземе предвид при преценката нарушено ли е правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок, както и на относителната тежест на тези критерии.
3. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и за общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата?
4. Относно установяване на причинната връзка между увреждането и твърдените неимуществени вреди и необходимостта въззивният съд да изложи свои собствени мотиви за тази връзка.
Ответникът по касационната жалба Р. Ф. Ц. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Ф. Ц. е изложил в исковата молба, че на 5.02.2008 г. е станал жертва на измама, в резултат на която е бил ощетен с 25 000 евро и 108 525,06 щатски долара. Описал е подробно как образуваното предварително производство е продължило повече от осем години в резултат от действия и бездействия на органите на досъдебното производство и прокуратурата. Отбелязал е специално неправомерното съединяване на дела от прокурор при СГП и дадената възможност на извършителя да напусне страната. В детайли е конкретизирал претърпените от него неимуществени вреди от продължителността на производството-обезверяването и отчаянието от липсата на адекватно правосъдие. В хода на гражданското делото предварителното производство вече е било прекратено поради изтекла абсолютна давност. Причинените неимуществени вреди са били установени от приетата психологическа експертиза, според която ищецът показва признаци на непреодоляна психическа травма, предизвикана от прекалено дългото, пристрастно и безплодно досъдебно производство и съзнанието, че никога няма да поучи справедливост. Полученият от ищеца психически срив е бил потвърден и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на тези доказателства Софийският градски съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за неимуществените вреди от забавеното предварително производство в размер на 10 000 лв., а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е взел предвид, че евентуалното наказателно дело е от компетентността на районните съдилища, следователно не се касае за висока правна сложност на предварителното производство. Наказателното производство се е осъществило само в досъдебна фаза, в която единствено наблюдаващият прокурор осъществява функциите по ръководство и решаване, което обуславя качеството на Прокуратурата на надлежен ответник по гражданското дело. За да определи размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид възрастта на ищеца и неговото обществено положение, продължителността на производството повече от девет години, при положение че законоустановеният минимален срок е два месеца с възможност за удължаване до четири месеца. Констатирал е, че предметът на производството не разкрива фактическа и правна сложност, а поведението на ищеца като пострадал от престъпление и на неговия процесуален представител не е попречило делото да приключи в сроковете по чл.234 от НПК. Изтъкнал е както поведението на прокурора от СГП, който е обединил без основание две преписки, така и непреодоляната психическа травма у ищеца от прекалено дългото, пристрастно и безплодно водено досъдебно производство.
Видно е, че въззивният съд е изложил свои собствени мотиви за причинната връзка между неразумната продължителност на предварителното производство и причинените на ищеца вреди, поради което решението съответства на указанията, дадени в т.19 от ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т.3 и т.1 от ТР 03 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г., а не им противоречи по четвъртия въпрос, както твърди касаторът.
Механизмът, по който въззивният съд е достигнал до извода, че предварителното производство е продължило извън разумния срок не се различава от този, който е описан в решение № 66 от 2.4.2015 г. по гр.д. № 5813/2014 г. на Трето гражданско отделение на ВКС. Използвани са същите критерии/сложност на делото, поведение на органите и на пострадалия/, взета е предвид решаващата роля на прокуратурата като единствения компетентен орган, на когото е възложено служебното движение на предварителното производство. Ето защо разрешението на въззивния съд по втория въпрос също не противоречи на приложимата практика на ВКС.
Не се констатират принципни противоречия между въззивното решение и посочените от касатора решения № 320 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. на Четвърто гражданско отделение и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на Трето гражданско отделение на ВКС относно размера на обезщетението съобразно конкретно установените обстоятелства и жизнения стандарт/първи и трети въпрос на касатора/. Претърпяната от ищеца психическа травма обуславя в настоящия случай по-високия размер на обезщетение в сравнение с присъдените с тези решения обезщетения.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на Р. Ф. Ц. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 629 от 15.3.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2076 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение от 18.12.2017 г. по гр.д. №3207 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, I ГО, 13 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Ф. Ц. на основание чл.2б от ЗОДОВ 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на ДП ЗМ № 5217/2008 г. на 3 РУП-СДВР и пр.пр. № 10567/08 г. в разумен срок.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Ф. Ц.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: