О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр.София, 12.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3023 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е. А. против решение № 169 от 3.5.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №104 по описа за 2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 41 от 29.01.2018 г. по гр. д. № 209 по описа за 2017 г. на Златоградския районен съд, като вместо него е постановено друго за предоставяне на основание чл.107, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на децата В. Р. Б. и Я. Р. Б. на техния баща Р. С. Б., местоживеенето на децата е определено в дома на бащата, установен е режим на лични отношения с майката С. Е. А., която е осъдена да заплаща по 150 лв. месечна издръжка на децата.
Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно, тъй като е необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК, противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и разрешение от въззивния съд на въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според касатора въззивното решение противоречи на т.1, т.2 и т.3 на ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2013 г., тъй като съдът не е допуснал съдебно-психологическа експертиза за изясняване на емоционалните отношения между родителите и децата и за наличието на синдром на родителско отчуждение. Въпросът по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, формулиран от касатора, е дали задължението на съда, визирано в чл.10 от ГПК за установяване на истината и осигуряване на страните на възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за решаване на делото, има приоритет.
Ответникът по касационната жалба Р. С. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По време на съвместното съжителство между страните, започнало през 2000 г., са родени четиринадесетгодишната В. Р. Б. и осемгодишната Я. Р. Б.. След престой за работа в чужбина, през 2016 г. С. А. е напуснала общото жилище, заживяла е с друг мъж, от когото е родила дете, а дъщерите са останали при бащата. Спорът за родителските права и съответно за местоживеенето на дъщерите и за дължимостта на паричната издръжка, е бил пререшен от Смолянския окръжен съд в полза на бащата. Съображенията на този съд са били, че бащата има нужните родителски качества, условията за живот в неговото жилище са добри, децата се чувстват спокойни, сигурни, играят си с други деца от квартала, чисти и спретнати са, ходят редовно на училище, домакинството е добре поддържано. Децата са израснали в този дом и го възприемат като свой, поради което отиване в новия дом на майката би било рязка и болезнена промяна. Съдът е взел предвид сигнал от майката С. А. за упражнено върху нея домашно насилие от мъжа, с който сега живее и въз основа на обстоятелствата около този сигнал е приел, че при предоставяне на родителските права на майката новата семейна среда не би била спокойна и сигурна за децата. Зачетено е и желанието на детето В. Б. да остане да живее при баща си. Въззивният съд подробно е обсъждал емоционалните връзки между децата и родителите, причините за липсата на лични срещи между майката и децата, но изрично е посочил, че според ангажираните със случая социални работници не е налице синдром на родителско отчуждение. От тези мотиви на въззивния съд, както и от събраните по делото социални доклади и свидетелски показания е видно, че не е било необходимо въззивният съд служебно да назначава съдебно-психологическа експертиза за изясняване на емоционалните отношения между родителите и децата и за наличието на синдром на родителско отчуждение. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.6, изречение последно от СК, към която препраща чл.127, ал.2 от СК, съдът е длъжен да изслуша вещо лице-психолог, но само ако са налице данни за наличие на родителско отчуждение/решение № 222 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6894/2014 г. и № 111 от 28.05.2018 г. по гр.д. № 4185/2017 г. на Четвърто ГО на ВКС/. В случая такива данни липсват, тъй като децата не отказват да общуват със своята майка и продължават да поддържат контакти с нея. Изводът на съда за липса на синдром на родителско отчуждение не е произволен, а се основава на становището на служители на дирекция „Социално подпомагане”. Изрично в разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК е предвидено, че съдът трябва да вземе това становище, следователно може да го съобрази в своите правни изводи. Ето защо съдът не е имал задължение служебно да назначава съдебно-психологическа експертиза, поради което разрешението на въззивния съд по първия въпрос на касатора не противоречи на т.1, т.2 и т.3 на ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2013 г. Затова по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора, който според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е напълно неясен и не подлежи на тълкуване, поради което не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът пита дали принципът за установяване на истината, съдържащ се в чл.10 от ГПК, има приоритет, без да посочи над кой друг принцип или правило е този приоритет. Същевременно излага доводи за превратно тълкуване на доказателствата от страна на въззивния съд, които касаят по същество правилността на решението и не могат да се обсъждат във фазата на допускане на касационното обжалване.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, която според касатора се съдържа в извода, че по-пригодният родител е бащата. Такава неправилност, която да се състои в грубо нарушение на правилата на логиката и може да се констатира само от съдържанието на решението, не се установява.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
Макар ответникът да е посочил в отговора на касационната жалба, че представя пълномощно и договор за правна помощ, тези документи не се намират по делото. Ето защо извършването на разходи за касационното производство не е доказано от ответника по касационната жалба, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 от 3.5.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №104 по описа за 2016 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: