O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 1474 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1709/16.02.2018 г. на М. А. Ш., чрез адв. М. А., срещу определение № 47 от 25.01.2018 г. на ВКС, IV –то г.о. по ч.гр.д. № 225 /2018 г. за оставяне без разглеждане на частна касационна жалба срещу определение № 29011 от 08.11.2017 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 12078 /2017 г., с което, след като е отменено в съответната част определеление от 12.06.2017 г. на Софийския райобеб съд по гр.д №. 11925/2016 г., е допуснато предварително изпълнение на решението по делото в частта относно режима на лични отношения между родител и малолетното родено от прекратения брат дете.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Изтъква се като аргумент посоченото в него, че същият подлежи на касационно обжалване. Навежда се още, че съгласно чл. 244 ГПК определението, с което се допуска или отказва предварително изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба, както и че при постановяването му градският съд е действал като първа, а не като въззивна инстанция, защото се произнасял по новонаведено (едва с въззивната жалба) основание за допускане на предварителното изпълнение.
От ответника К. И. Г., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е постъпил писмен отговор.
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1. ГПК съдебен акт, така допустима.
Разледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане частната касационна жалба, в обжалвания акт съставът на ВКС е приел, че определението, с което се допуска или не предварително изпълнение на решение, подлежи на двуинстанционен контрол. Приел е, че въззивното определение не слага край на производството по делото, така не е предграждащо спрямо него. Приел е, че това определение не попада и в категорията определения по чл.274, ал. 3, т. 2 ГПК, с които се дава разрешение на други производства по смиъла на цитираната разпоредба.
Настоящият състав на ВКС изцяло споделя правните изводи на съдебния състав в обжалваното определение.
Кои определения, извън преграждащите по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК, подлежат на касационно обжалване при действието на ГПК – 2008 г. е указано в т.6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Цитираното тълкувателно решение не е изгубило актуалност при новия ГПК, предвид че уредбата на определенията не е претърпяла изменение в съществено различен смисъл в сравнение със съдопроизводствения закон от 1952 г. И при сега действащия ГПК водещ е принципът за двуинстанционен контрол върху постановяваните в исковото производство определения, като касационният контрол е по изключение и освен за преграждащите исковото производство, е предвиден в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и за определенията, които се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на производството ( като определението за изменение на акта, в частта за разноски, за издаване на дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист и др. )
Определението, с което се допуска или се отказва да се допусне предварително изпълнение от първоинстанционния съд, респективно въззивното определение , с което се отменя отказ и се допуска такова изпълнение, не се доближава до решение. То не е и преграждащо производството, а точно обратното. Следователно не подлежи на касационен контрол и по този въпрос в посочения смисъл практиката на касационния съд е последователна и непротиворечива.( така например определение № 228 от 06.06.2013 г. на ВКС, ІІ- ро г.о. по ч.гр.д. № 3258/2013г., определение № 78 от 14.02.2011 ВКС ІV- то г.о. по гр.д. № 58/2011 г., определение № 47 от 25.01.2018 г. на ВКС, ІV -то г.о № 225/2018 г., определение № 437 от 28.09.2016 г. на ВКС, ІV -то г.о по ч.гр.д. № 3379/2016 г.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че въззивният съд, се е произнасял като първа инстанция. Въззивният съд е отменил отказа на първоинстанционния, следователно действал е като втора инстанция по същество по въпроса налице ли са предпоставките за предварително изпълнение. Абсолютно ирелевантно за тази преценка е дали основанието за отмяна на отказа и допускане на предварително изпълнение е станало заради новонаведено основание, респективно факт, тъй като обжалването на определенията по действащия ГПК е уредено като пълен въззив, за разлика от обжалването на решенията, така ограничението на чл. 266 ГПК не важи за това производство.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 47 от 25.01.2018 г. на ВКС, IV –то г.о. по ч.гр.д. № 225 /2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: