О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр.София, 16.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 524 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. К. против решение № 173 от 18.10.2016 г., постановено по гр.д. №408 по описа за 2016 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 582 от 19.07.2016 г. по гр.д. № 4447 по описа за 2015 г. на Сливенския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Потребителна кооперация „Т.” сумата 6 899,53 лв., представляваща стойността на причинени липси от отчетническа дейност.
Касаторът твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1. Относно доказателствената тежест за обстоятелството, че работникът или служителят изпълнява отчетнически функции при иск за пълна имуществена отговорност. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е възложил тази тежест върху работодателя.
2. Въззивният съд е приел, че причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се презюмира от закона и не подлежи на доказване от работодателя, позовавайки се на решение № 423 от 27.03.2014 г. по гр.д. № 2145/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Според касатора по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, тъй като са постановени цитирани от него решения в обратния смисъл.
Ответникът по касационната жалба Потребителна кооперация „Т.” смята, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Потребителна кооперация „Т.” е изложила в исковата молба, че касаторът е работил по силата на трудов договор като барман и продавач в магазин на кооперацията. При извършена в негово присъствие материална проверка са установени липси в размер на 6 899,53 лв., за заплащането на които е предявена претенцията на работодателя. Към исковата молба е приложена заповедта за прекратяване на трудовия договор, от която е видно, че касаторът действително е изпълнявал функциите на барман и продавач. Представени са опис и равносметка от извършената материална проверка, установяващи липсите, които са били подписани от касатора в качеството му на материално отговорно лице. В отговора на исковата молба касаторът е признал съществуването на трудовото правоотношение, но е оспорил наличието на липси и спазването на процедурата при извършване на материалната проверка. Тези възражения са били опровергани от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При тази фактическа обстановка Сливенският районен съд е уважил иска, а Сливенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел за доказано качеството на материално отговорно лице на ответника, за което тежестта за доказване се носи от работодателя. За да достигне до този извод, този съд се е обосновал както с неоспорването на това обстоятелство в отговора на исковата молба, така и със събраните по делото доказателства/заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, подписаните от касатора стоково-парични отчети и стокови разписки/. Посочил е, че липсата е установена по делото, а причиняването на тази липса от ответника като материално отговорно лице се презюмира и презумпцията не е опровергана.
От тези мотиви е видно, че въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, според която доказателствената тежест за установяване качеството на материално отговорно лице тежи върху работодателя. Преценявайки становището на ответника и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до извода, че това обстоятелство е безспорно доказано от работодателя. Следователно по първия въпрос няма противоречие между въззивното решение и цитираната от касатора практика на ВКС.
По втория въпрос касаторът твърди, че е налице противоречие между решение № 423 от 27.03.2014 г по гр. д. № 2145/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, на което се е позовал въззивният съд, и решения № 60 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 324/2009 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 41 от 7.3.2015 г. по гр.д. № 3126/2015 г. на Трето Г.О. на ВКС, както и решение от 28.05.2012 г. по гр. д. № 11867/2010 г. на Софийския градски съд. Цитираните от касатора решения на ВКС касаят други проблеми на отчетническата отговорност-тежестта на доказване на качеството на материално отговорното лице и необходимостта работодателят да изложи твърдения за фактите, въз основа на които е възникнало отчетническо боравене с имуществото. В решението на Софийския градски съд се споделя схващането за презумпцията за причиняване на липсата от отчетника. Следователно по втория въпрос няма противоречива практика, която да обоснове допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 18.10.2016 г., постановено по гр.д. №408 по описа за 2016 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Й. К.-[ЕГН], да заплати на Потребителна кооперация „Т.“, [населено място], [община]-ЕИК:, сумата 500/ петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: