О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 01.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на 31 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4023 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Етажна собственост на сграда „С-Р. Х.“ от Апартаментен комплекс“Т. Комплекс, [населено място], против определение № 429 от 24.01.2017 г. по в.ч.гр.д. № 978 по описа за 2016 г. на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е констатирана липсата на международна подведомственост на спора и производството е прекратено.
Частният жалбоподател твърди, че определението, е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната касационна жалба Я. и Д. Р. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за заплащане на 469,40 лв. разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
След възражение срещу издадена европейска заповед за плащане управителят на етажната собственост е предявил срещу собствениците на апартамент в сградата Я. и Д. Р. установителни искове за дължимост на суми за разходи за ремонти през 2014 г. и 2015 г., за които са взети решения на Общото събрание на етажната собственост. В отговора на исковата молба ответниците са възразили, че местоживеенето им е във Великобритания, поради което делото, образувано по облигационни искове срещу тях, не е подведомствено на българския съд. Разложкият районен съд е оставил без уважение това възражение, но Благоевградският окръжен съд е отменил определението на първоинстанционния съд, приел е отвода за липса на международна подведомственост на българския съд за основателен и е прекратил производството по делото. За да достигне до този извод, въззивният съд е констатирал, че изключенията, съдържащи се в Регламент № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, в случая не са налице. Ето защо е приложил общото правило по чл.4.1 от Регламента за определяне на подсъдността по местожителството на ответниците, което е във Великобритания, а не в България.
С оглед тези мотиви на въззивния съд от значение за изхода на спора са първата група въпроси на касатора, чрез които той обосновава наличието на международна подведомственост на българския съд, квалифицирайки претенциите си като водене на чужда работа без пълномощие, което е квазиделикт по смисъла на Регламент № 864/2007 г. В подкрепа на становището си касаторът е представил особено мнение на член на състава на Благоевградския окръжен съд, постановил определение № 2872 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 166 по описа за 2017 г. в обратния смисъл. Няма данни обаче това определение да е влязло в сила, а особеното мнение към него не представлява противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86 от 2017 г./. Схващането, че дължимостта на определените от Общото събрание на етажната собственост разноски за поддържане на общите части произтича от водене на чужда работа без пълномощие, не отговаря на доктрината и съдебната практика. Цитираната в особеното мнение към определение № 2872 от 25.05.2017 г. на Благоевградския окръжен съд монография „Актуални проблеми на Европейския граждански процес и част седма на ГПК“, В. П., изд. „С.-Н.“ от 2014 г., стр.158-159, не съдържа такава теза. Всъщност при определяне на международната подведомственост по Регламент № 1215/2012 г. от решаващо значение е съдържанието на т.15 от преамбюла. Според тази точка правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Това означава, че подсъдността по местоживеенето на ответника е общо правило, а изключенията от това правило не могат да се тълкуват разширително и трябва да се прилагат стриктно както са формулирани, без да се разширяват по аналогия. В такъв смисъл, който произтича от ясното съдържание на Регламента, е даденото разрешение на въззивния съд, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
Във втората група въпроси се отразява мнението на касатора за преклудиране на отвода за липса на международна подведомственост на определен етап от развитието на производството по издаване на европейската заповед за плащане или от развитието исковото производство, образувано след възражение срещу нея. Такова преклудиране след възражението срещу заповедта за плащане не може да настъпи, тъй като ясната разпоредба на чл.28 от КМЧП предвижда служебна проверка на международната компетентност. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване на определението също не трябва да се допуска.
Третата група въпроси касаят отказа на въззивния съд да обезсили издадената заповед. Този отказ всъщност е в полза на касатора и за него липсва правен интерес от обжалване на определението в тази част.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбата 469, 40 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 429 от 24.01.2017 г. по в.ч.гр.д. № 978 по описа за 2016 г. на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда „С-Р. Х.“ от Апартаментен комплекс“Т. Комплекс, [населено място], да заплати на Я. Д. Р., [дата на раждане] в Ч. Великобритания, паспорт № [ЕИК], издаден на 28.04.2011 г., и Д. Х. Р., родена на 3.5.1960 г. в Ч., Великобритания, паспорт №[ЕИК], издаден на 5.03.2008 г., сумата 469,40/четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: