О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр.София, 21.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 450 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Ж. против решение №152 от 6.11.2017 г., постановено по в. гр. д.№375 по описа за 2017 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение №895 от 7.6.2017 г. по гр. д. №1448 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на следствено дело № 7047/2001 г. на РУП Д. в разумен срок.
Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени правни изводи по съществото на спора.
Прокуратурата на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба М. Л. Ж. е претендирал 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от възобновяването на следствено дело № 7047/2001 г. на РПУ Д.. В последната уточняваща молба вх. № 4496 от 16.02.2017 г. ищецът е заявил, че претенцията му следва да се счита за насочена срещу Прокуратурата на Република България и е предявена поради нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, тъй като от прекратяването на следствено дело № 7047/2001 г. до отмяната на това прекратяване и присъединяването му към следствено дело №1022/2005 г. са изминали почти четири години. След задържането му под стража на 1.08.2005 г. до постановяване на осъдителни присъди по всички повдигнати обвинения по следствено дело № 1022/2005 г. са изминали тринадесет месеца. Следователно от образуване на следствено дело № 7047/2001 г. до постановяване на осъдителни присъди по всички повдигнати обвинения са изтекли повече от пет години. От задържането под стража до постановяването на осъдителните присъди по четирите обвинения не са провеждани никакви допълнителни следствени действия по обвинението, по което е образувано следствено дело № 7047/2001 г.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички твърдения на касатора в уточняващата искова молба. Констатирал е, че той е извършил две квалифицирани изнасилвания и две убийства, като първото престъпление е осъществено на 1.08.1996 г., второто-на 22.05.2000 г., третото-на 17.07.2001 г., четвъртото-на 20.02.2004 г. Следственото дело № 7047/2001 г. е образувано заради деянието, извършено на 17.07.2001 г., разследването по него е продължило два месеца и е приключило с мнение за прекратяване, било е прекратено на 11.10.2001 г. с постановление, което не е било обжалвано. След като касаторът е бил привлечен като обвиняем заради убийството на Р. Д., е била извършена служебна проверка на всички дела срещу него, поради което е било отменено прекратяването на следствено дело № 7047/2001 г. и на 17.08.2005 г. то е било присъединено към ДП № 1022/2005 г.. От този момент срещу него е водено само едно наказателно производство с предмет на разследване четирите престъпления. Затова съдът не е приел тезата на ищеца, че разследващият орган не е извършвал следствени действия по едно от обвиненията и по този начин е нарушил изискването за разглеждане на делото в разумен срок. Предметът на разследване по делото е общ и за да бъде приключен, следва да бъдат извършени всички действия, свързани с разкриване на обективната истина по отношение на всичките четири престъпления. Освен това обвиняемият не е отправил никакви искания и не е повдигнал никакви възражения, касаещи обвинението за изнасилването от 17.07.2001 г. Съдът е счел за неоснователно и оплакването, че в продължение на една година и три месеца не са му били предявени материалите по разследването, тъй като тези материали е следвало да му бъдат предявени едва след приключване на разследването и на четирите престъпления. В обобщение първоинстанционният съд е констатирал, че общата продължителност на разследването за четирите тежки умишлени престъпления е общо двадесет месеца, през който период наказателното производство е водено в досъдебната фаза. Този срок е преценен от съда като разумен с оглед вида и тежестта на извършените престъпления, поради което искът е бил отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд също детайлно е обсъдил фактическата обстановка и е достигнал до същите правни изводи. Не е допуснал нарушение на задължението си да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изведе от доказателствата по делото свои собствени заключения. Затова по повдигнатия от касатора въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
В изложението си касаторът твърди, че по част от петитума липсва произнасяне както на първоинстанционния, така и на въззивния съд. Това твърдение е невярно, тъй като е било обсъдено и отхвърлено като несъстоятелно твърдението, че не са били извършвани никакви следствени действия. Освен това евентуалното непроизнасяне по част от спорния предмет не води до недопустимост на съдебното решение, а само до липсата на сила на присъдено нещо в тази част и до възможност за предявяване на нов иск. Само произнасянето извън предмета на спора може да предизвика недопустимост на съдебното решение. Ето защо няма основание за допускане на касационно обжалване поради възможност решението да е недопустимо.
Не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението, която според него се състои в невярното изчисление на срока, в който се е водило разследването по ДП № 7047/01 г. Според касатора постановлението за прекратяване на това производство е влязло в сила едва през 2005 г. Това твърдение на касатора е израз на отречената от съдилищата негова теза, че трябва да се изчислява отделно срокът на водене на предварително производство за всяко едно от престъпленията. Касае се всъщност за продължителна престъпна дейност, започнала още от 1996 г., продължила през 2000 г., 2001 г. и 2004 г. Процесуалният закон позволява всички престъпления да се разследват заедно, поради което не може изкуствено да се отдели производството по едно от престъпленията и да се констатира, че то е продължило извън разумния срок. Продължителността на разследването и възобновяването на ДП 7047/2001 г. всъщност се дължи на продължаващата престъпна дейност на касатора, а не на неоправдано бездействие на органите на предварителното производство. Ето защо изводът на съдилищата, че предварителното производство е протекло в разумен срок с оглед вида и тежестта на извършените престъпления, не може да се окачестви като очевидно неправилен. Следователно не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №152 от 6.11.2017 г., постановено по в. гр. д.№375 по описа за 2017 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение №895 от 7.6.2017 г. по гр. д. №1448 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от М. Л. Ж. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на следствено дело № 7047/2001 г. на РУП Д. в разумен срок.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: