О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 29.09. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IІІ- то отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр. дело № 4403/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5592/18.05.2017 г. на С. Б. Н., чрез адв. П. П., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 407 от 11.05.2017 г., в частта за разноските, основано на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за което страната е осъдена Иска се присъденото възнаграждение да бъда намалено до 1041.45 лв., която сума се равнявала на минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС.
Ответната страна, в срока по чл. 248, ал.2 ГПК, оспорва искането с твърдения за недопустимост на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК поради преклудираност, както и за неоснователността му с довод, че соченият от молителя размер е резултат от неправилно тълкуване на Наредбата. Предмет на делото пред ВКС били и трите иска по чл. 344, ал. 1, т.1- т.3 КТ, поради което разноски за адвокатско възнаграждение се дължали за всеки един от тях поотделно. Заплатеният от страната размер на адвокатското възнаграждение включвал и ДДС, като сумата на данъка не следвало да се взема предвид при преценката за прекомерност
Съставът на ВКС, ІІІ то г.о., намира искането за изменение на определението в частта за разноски за направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, същото е допустимо. Когато делото пред съответната инстанция се развива и приключва без да се осъществява двустранна размяна на книжата и без открити съдебни заседания, обективно първата възможност, с която касаторът разполага, за да възрази по размера на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски по делото от насрещната страна, е тази по реда и в срока на чл. 248, ал. 1 ГПК. В тази хипотеза изискването на нормата на чл. 80 ГПК за заявяване на възражението до приключване на устните състезания в съответната инстанция и за представяне на списък на разноските, като условие за допустимост на искането за изменение на акта, в частта за разноски, се дерогира щом касае разноските за адвокатско възннаграждение за които страната е осъдена, а не разноските, които са и присъдени. В този смисъл е постоянната, в т.ч. по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, практика на ВКС (. (опр. № 372/16.05.2012 г. на ВКС, IV-то г. о. по ч. гр. д. № 223/2012 г.; oпр. № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС, I-во г.о.по ч.гр.д. № 5936/2014 г.)
Възражението за прекомерност е и основателно. С определение № 407 от 11.05.2017 г. на ВКС, IІІ- то г.о по гр.д. № 4403/2016 г. за недопускане до касационно обжалване на решение№ 4712 от 06.06.2016 г. на СГС по гр.д. №13698/2015 г., касаторът С. Б. Н. е осъден да заплати на „Шел България“- ЕАД сумата от 4140 лв. разноски, уговорена като адвокатско възнаграждение за касационната инстанция с анекс към договор за правна защита и съдействие и заплатена в полза на адвокатското дружество с платежно нареждане от 10.10.2016 г.
Делото не представлява фактическа и правна сложност. Касае се за трудов спор, решен еднозначно на две инстанции и при установена съдебна практика по приложимия закон Нарушението на трудовата дисциплина заради което е наложено уволнението е било явно, а дейността на адвоката пред касационния съд се свежда до изготвяне на отговор срещу жалбата, без явяване в ОСЗ.
По смисъла на чл. 78,ал. 5 ГПК, а и на самата Наредба, адвокатското възнаграждение може да се намалява с оглед на действително положения от адвоката, а не на договорения, труд . Дали адвокатът или адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС също е без значение, релевантна при преценката за прекомерност е платената от клиента- страна по делото, с право на разноски, обща сума.
Основателен е доводът на ответника по молбата , че в процеса се е защитавал не срещу един, а срещу три обективно съединени искове, затова адвокатско възнаграждение в минимален размер следва да се определи и да се дължи по всеки от тях.
Постановеното по делото определение следва да се измени, като се се намалят присъдените разноски до минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 9, ал. 3 вр чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 вр пар 1 ДР Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, в приложимата за случая ( според момента на извършване на разноските) редакция- съгласно публикацията в ДВ бр. 28 /2014 г.
Страната е предявила иск за обезщетение за шестте месеца на оставане без работа с цена 28620 лв. Съгласно цитираните по-горе разпоредби от Наредбата , за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от сбора на възнаграждението за всеки един от предявените искове, или ? от сумата 2228.60 лв., което се равнява на 1671.45 лв. и това е размерът, до който следва да бъде уважено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, ІІІ –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 407 от 11.05.2017 г. на ВКС ІІІ–то г.о. по гр.д. 4403/2016 г. в частта за разноски, като:
ОСЪЖДА С. Б. Н., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „Шел България“- ЕАД, ЕИК: [ЕИК] сумата от 1671.45 лв. ( хиляда шестстотин седемдесет и един лева и 45 стотинки) разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, по гр.д. № 4403/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: