О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр.София, 16.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 533 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Ц. против решение № 313 от 31.11.2016 г., постановено по в.гр.д. №509 по описа за 2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 88 от 21.07.2016 г. по гр.д. № 137 по описа за 2015 г. на Тервелския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Б. А. Х. и Р. М. Х. иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 280, лв., представляваща получено с оглед на отпаднало правно основание арендно плащане за стопанските 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. за нива от 36 декара с № 009079 в местността „Летището“ по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община].
Касаторът твърди, че решението на Добричкия окръжен съд противоречи на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса относно действието на съдебното решение за изкупуване по чл.4а от ЗСПЗЗ/отм./. Въззивният съд е приел, че съдебното решение, с което този иск е уважен, има действие занапред, което противоречи на решение № 2762 от 6.12.1965 г. по гр. д. № 1736/65 г. на Първо Г.О. на Върховния съд. Според това решение уважаването на аналогичния иск по чл.33, ал.2 от ЗС има действие от сключване на договора за покупко-продажба.
Ответниците по касационната жалба Б. А. А. и Р. М. Х. смятат, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Добричкия районен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на договор за аренда касаторът е бил ползвател на горепосочената земеделска земя, която е продадена на ответниците през 2008 г. С влязло в сила на 21.03.2012 г. съдебно решение е уважен неговият иск по чл.4а от ЗСПЗЗ/отм./ да изкупи земята. За времето от 2008 г. до 2012 г., когато е бил висящ процесът по иска с правно основание чл.4а от ЗСПЗЗ/отм./, имотът се е ползвал не от него, а от ответниците. Касаторът смята, че постановеното решение за изкупуване има обратно действие. Затова той следва да се счита за купувач и собственик от момента на покупко-продажбата през 2008 г., а основанието за ползване на имота на купувачите е отпаднало с обратна сила. Ето защо, ползвайки имота от 2008 г. до 2012 г., те са се обогатили на отпаднало основание, а той съответно е обеднял със стойността на арендните вноски, поради което е предявил иск за заплащането на тези вноски.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че решението, с което е бил уважен искът по чл.4а от ЗСПЗЗ/отм./ има конститутивно действие занапред. Касаторът е станал собственик не от момента на покупко-продажбата през 2008 г., а от влизане в сила на съдебното решение през 2012 г., когато са отпаднали правата на ответниците. През исковия период обаче те са ползвали земеделската земя на основание правото си на собственост.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от решаващо значение за изхода на спора, но не са налице другите предпоставки на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение почива на утвърдения в гражданското право принцип за действие на гражданскоправните норми за в бъдеще. Преуреждането на гражданските правоотношения с обратна сила се допуска само по изключение и въз основа на изрична разпоредба/ чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове/. Това означава, че обратното действие на конститутивното съдебно решение, чрез което се упражнява потестативното право, може да бъде въведено от законодателя единствено с безспорна и ясна правна норма в такъв смисъл. В чл.4а от ЗСПЗЗ/отм./, както и в чл.33 от ЗС липсват такива норми, поради което единственият извод е, че съдебните решения, с които тези искове се уважават, имат действие занапред. Затова разпоредбите на чл.4а от ЗСПЗЗ/отм./ не се нуждаят от тълкуване или от коригиране на смисъла заради промяна в обществените отношения. Не е налице и противоречива съдебна практика по аналогичните норми на иска с правно основание чл.33 от ЗС. В решение № 111 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 718/2011 г. на Второ Г.О. на ВКС изрично е прието, че при упражняване на потестативното право по чл.33, ал.2 от ЗС вещното право се придобива от ищеца в момента на влизане на съдебното решение в сила. Цитираното от касатора решение № 2762 от 6.12.1965 г. по гр. д. № 1736/65 г. на Първо Г.О. на Върховния съд не противоречи на тази практика, тъй като в него не се съдържа съждение, че решението, с което е уважен искът по чл.33 от ЗС има обратно действие. Казано е само, че изкупуващият остава приобретател по сделката, като че ли купувачът въобще не е бил страна по нея. Този израз е използван, за да се мотивира, че изкупвачът не дължи на продавача цената, след като тя вече е била заплатена от купувача, тъй като той е встъпил в неговите права и задължения. Липсва обаче извод, че встъпването е станало с обратна сила, а не от момента на постановяване на съдебното решение/ определение № 346 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 3568/2016 г. на Четвърто Г.О на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313 от 31.11.2016 г., постановено по в.гр.д. №509 по описа за 2016 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: