Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр.София, 05.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4347 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Т. против решение № 58 от 21.07.2017 г., постановено по в.гр.д. №138 по описа за 2017 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №93 от 5.4.2017 г. по гр.д. № 655 по описа за 2015 г. на Исперихския районен съд за обезсилване на основание чл.362, ал.2 от ГПК влязлото в сила на 26.07.2016 г. решение на Исперихския районен съд, с който е обявен за окончателен предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.2015 г., сключен между Д. И. Д. в качеството му на продавач от една страна, а от друга-Л. П. Т. като купувач, по силата на който се прехвърля правото на собственост върху 6, 209 декара от имот № 015017 в землището на [населено място], идентифициращ се сега като новообразуван имот № 015023 по плана за земеразделяне на [населено място].
Касаторът твърди, че решението на Разградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго за отхвърляне на предявения иск.
Ответниците по касационната жалба Д. И. Д. и И. Д. И. оспорват жалбата и молят решението на Разградския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на Л. П. Т. против решението на Разградския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 259 от 18.04.2018 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните. В практиката на ВКС няма спор, че основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните, в какъвто смисъл е и цитираното от касатора решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 6466/2007 г. на Второ Г.О. на ВКС, както и много други. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които тази страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. Достатъчно е страната да изложи фактите, на които основава възражението си, без да е длъжна да даде точната правна квалификация. Съдът е този, който квалифицира възражението и посочва правните последици от посочените от страната и установени по делото факти. Затова при наличие на фактите, на които страната се позовава, съдът не трябва да обсъжда погрешно дадената им от страната правна квалификация, а да се съобрази с действително приложимата правна норма. В настоящия случай въззивният съд е постъпил точно обратното, възприемайки неправилната правна квалификация на фактите, дадена от пълномощника на ответника, вместо да приложи съответната правна норма. С молба от 30.08.2016 г. Д. Д. е поискал обезсилване на влязлото в сила съдебно решение за обявяване на гореописания предварителен договор между страните за окончателен, тъй като купувачът не е заплатил цената на имота в размер на 5 300 лв. В отговора на исковата молба Л. П. Т. е посочил, че в двуседмичния срок от влизане в сила на решението е посетил продавача в присъствието на свидетел, но продавачът е отказал да получи сумата. Банките в [населено място] също са отказали да открият сметка на името на продавача, за да може той да изпълни задължението си по тази сметка. Тези обстоятелства са окачествени от пълномощника на ответника като обективна невъзможност за изпълнение на задължението в срок. Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за недоказаност на обективната невъзможност за изпълнение на задължението посредством влагане на дължимата сума в банката. По този начин второинстанционният съд всъщност не е дал отговор на действителното възражение на ответника. Ответникът не е твърдял, че се е освободил от задължението да заплати сумата от 5 300 лв., а посочените от него факти сочат, че той се е позовал на последиците от изпадането на кредитора в забава. Ето защо въззивният съд не е следвало да обсъжда дали е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението на ответника да заплати цената, в какъвто смисъл е бил само погрешният правен извод на неговия пълномощник. Съдът е бил длъжен да посочи какви са правните последици от отказа на ищеца да получи сумата в брой у дома си. Като не е изпълнил това си задължение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага касиране на неговото решение и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, съобразено с истинското възражение на ответника.
По съществото на спора се констатира, че касаторът е направил опит да заплати дължимата парична сума в срок и в местожителството на кредитора съобразно чл.68, б. „а“ от ЗЗД. Така той е предложил точно изпълнение, което ищецът неоправдано не е приел. Затова ищецът като кредитор е изпаднал в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Последицата от тази забава на кредитора, е, че длъжникът се освобождава от последиците на своята забава съгласно чл.96 от ЗЗД. Една от последиците на неизпълнението на длъжника е правото на кредитора да развали договора, което в настоящия частен случай е правото на кредитора да иска обезсилване на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен на основание чл.362, ал.2 от ГПК. Следователно с изпадането на кредитора в забава тази негова възможност отпада. Кредиторът може да иска от длъжника само плащане на цената, но не и обезсилване на съдебното решение. От разпоредбата на чл.97 от ЗЗД не може да се черпи аргумент за правото на кредитора да иска обезсилване на съдебното решение, ако длъжникът не е вложил сумата в банка по негова сметка. С тази разпоредба е създадена само една възможност за длъжника да се освободи от дължимата престация в случай на забава на кредитора, но от ползването на тази възможност не зависи освобождаването на длъжника от отговорността за неизпълнение. Последното е настъпило още в момента, в който кредиторът е изпаднал в забава. В този смисъл е и съдебната практика за подобната хипотеза при искане за обезсилване на съдебното решение за възлагане на неподеляем недвижим имот при неплащане на паричното уравнение, съдържаща се в решения № 567 от 9.04.1974 г. по гр. д. № 280/1974 г. на Първо Г.О. и № 799 от 24.09.1994 г. по гр. д. № 681/1994 г. на Първо Г.О. на ВС. Ето защо е без значение за изхода на спора относно обезсилването на съдебното решение дали ответникът валидно е депозирал цената в банка по сметката на ищеца. Това обстоятелство е относимо към задължението за плащане на цената и не касае обезсилването на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
По тези съображения обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение трябва да бъдат отменени. Вместо тези решения следва да бъде постановено друго за отхвърляне на предявения иск за обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор между страните за окончателен.
При този изход на спора Д. И. Д. дължи на Л. П. Т. 743 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 58 от 21.07.2017 г., постановено по в.гр.д. №138 по описа за 2017 г. на Разградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 93 от 5.4.2017 г. по гр.д. № 655 по описа за 2015 г. на Исперихския районен съд за обезсилване на основание чл.362, ал.2 от ГПК влязлото в сила на 26.07.2016 г. решение на Исперихския районен съд, с който е обявен за окончателен предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.2015 г., сключен между Д. И. Д. в качеството му на продавач от една страна, а от друга-Л. П. Т. като купувач, по силата на който се прехвърля правото на собственост върху 6, 209 декара от имот № 015017 в землището на [населено място], идентифициращ се сега като новообразуван имот № 015023 по плана за земеразделяне на [населено място], КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. Д. и И. Д. И., предявен срещу Л. П. Т. за обезсилване на основание чл.362, ал.2 от ГПК влязлото в сила на 26.07.2016 г. решение на Исперихския районен съд, с който е обявен за окончателен предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.2015 г., сключен между Д. И. Д. в качеството му на продавач от една страна, а от друга-Л. П. Т. като купувач, по силата на който се прехвърля правото на собственост върху 6, 209 декара от имот № 015017 в землището на [населено място], идентифициращ се сега като новообразуван имот № 015023 по плана за земеразделяне на [населено място].
ОСЪЖДА Д. И. Д.-ЕГН: [ЕГН] и И. Д. И.-[ЕГН], да заплатят на Л. П. Т.-[ЕГН], сумата 743/седемстотин четиридесет и три лева/ лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: