О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр. София, 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3000 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. О. З. против определение № 1167 от 03.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. №1367 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено определение от 04.02.2019 г. по гр. д. № 11558 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Първо гражданско отделение, 19 състав, за прекратяване на основание чл.126, ал.1 от ГПК на производството по делото в частта по исковете на Г. О. З. срещу А. И. В. за прогласяване на нищожността на договор за заем от 1.02.2005 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли то да бъде допуснато до касационно обжалване поради противоречието с практиката на ВКС по въпроса дали са налице предпоставките на чл.126 от ГПК, ако е внесен допълнителен компонент в основанието и петитума на иска.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, приема следното:
Г. О. З. е посочил в исковата молба, заведена на 29.08.2018 г., че на 29.01.2008 г. е сключил договор за ипотека върху апартамент 14, находящ се в [населено място], [улица], вх. „Г“, ет.1, в който, за по-голяма достоверност е бил вписан фиктивен договор за заем от ответницата А. И. В., който заем не е получавал от нея. Поискал е да бъде обявен за нищожен договорът за заем.
По исковата молба на същия ищец срещу А. В., заведена на 8.06.2016 г., е образувано гр. д. № 2513 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд. В тази искова молба се съдържа описание на договора за ипотека и на договора за заем и е отправено също искане за прогласяване договора за заем за нищожен. Според уточнението в молба от 30.11.2017 г. ищецът е поискал прогласяването на нищожността на същия договор за заем поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност-поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие и поради привидност. Подробно са изложени съображения, че заемът не е получен от ищеца, че страните са имали друга цел/увреждане на банката/, забранена от закона, че не са желаели правните последици на заема.
След като съдът е извършил служебна справка на данните по гр. д. № 2513 по описа за 2017 г., е констатирал, че с исковата молба от 29.08.2018 г. е предявен иск за нищожност на договора за заем на същите основания, които са формулирани по предходното дело, поради което е прекратил на основание чл.126, ал.1 от ГПК по-късно заведеното дело № 11558 по описа за 2018 г. С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд е потвърдил прекратяването на производството, възприемайки съображенията на първоинстанционния съд.
При съпоставката между основанията за нищожност в уточнителната молба от 30.11.2017 г. и основанията за нищожност, посочени в исковата молба от 2018 г., не се констатира никакъв допълнителен компонент в основанието или петитума на втория предявен иск, както твърди частният жалбоподател във формулирания въпрос. Липсва ново фактическо основание, за да се приеме, че е предявен друг, различен иск за нищожност на договора за заем. Изредени са същите факти-неполучаване на сумата по договора за заем и фиктивност/привидност/ на договора. Следователно въззивният съд не е дал разрешение на повдигнатия от касатора въпрос, което да противоречи на практиката на ВКС. В цитираните от частния жалбоподател определения № 114 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 1/2012 г. на Второ Г.О. и № 357 от 24.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3981/2013 г. на Първо Г.О. на ВКС се разглеждат хипотези, при които по-късно предявеният иск е различен и няма обективен идентитет между делата, за да се приложи разпоредбата на чл.126 от ГПК. Настоящият случай е точно обратен-налице е както обективен, така и субективен идентитет. Ето защо по повдигнатия от касатора въпрос касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1167 от 03.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. №1367 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено определение от 04.02.2019 г. по гр. д. № 11558 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Първо гражданско отделение, 19 състав, за прекратяване на основание чл.126, ал.1 от ГПК на производството по делото в частта по исковете на Г. О. З. срещу А. И. В. за прогласяване на нищожността на договор за заем от 1.02.2005 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: