О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр.София, 20.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4205 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. против решение № 5365 от 19.07.2017 г., постановено по гр.д. № 3271 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV “Г” състав, с което е отменено решение № 1908 от 6.1.2017 г. по гр.д. № 50766 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, Второ Г.О., 74 състав, и е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 11 180,44 лв. обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Следва ли да се приеме, че в правния мир съществува документ, наречен „бизнеспрограма, преглед и мерки за подобряване на финансовото състояние на [фирма] 2016 г.- 2019 г.”, изготвен от изпълнителния директор на дружеството към датата на прекратяване на трудовото правоотношение със С. Д. Д., единствено от наличието на представено от ответника извлечение от същия документ, без да съществуват други доказателства-протокол за приемането му от Съвета на директорите, отбелязване, че същият е регистриран по надлежния ред в деловодната система на дружеството, или съществуването му на хартиен носител с подпис и печат, представен в цялост?
2. Как следва да бъде тълкувано представеното извлечение от гореописания документ във връзка с доказване твърдението на ответника, че ищцата е заемала ръководна длъжност по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на КТ при липса на свидетелство, че ръководеното от нея звено е изпълнявало задачи, свързани с постигане на постановените в документа стопански резултати и цели съгласно решение № 178 от 7.11.2016 г. по гр. д. №1838/2016 г. на Трето Г.О. на ВКС?
3. Как следва да се тълкува изискването за пряко влияние върху резултатите от производствения процес в смисъла на това решение на ВКС?
4. Чрез изпълняваната от ищцата трудова функция достига ли се до изпълнение на определените с бизнес програмата стопански резултати?
5. При липса на данни за извършени уволнения на основание чл.328, ал.2 от КТ, с изключение на директора на „Административно-правна” дирекция С. Д. Д., представлява ли това уволнение злоупотреба с права от страна на работодателя по смисъла на чл.8 от КТ?
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С. Д. Д. е заемала длъжността директор на „Административно-правна дирекция” в [фирма], когато с акт от 5.8.2016 г. трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ. В исковата си молба за отмяна на уволнението като незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането и без работа тя е оспорила наличието на нова програма за управление и обстоятелството, че изпълняваната от нея дейност е ръководна. Посочила е, че според нея уволнението било самоцелно, но не е изтъкнала конкретни факти, от които може да се достигне до извода, че поведението на работодателя представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ.
В отговора на исковата молба работодателят е заявил, че уволнението на основание чл.328, ал.2 от КТ е законно, тъй като ищцата е била част от ръководството на предприятието, за чието управление е сключен нов договор един месец преди прекратяване на трудовото и правоотношение. Към отговора са представени новият договор за управление, бизнес програмата на дружеството за предходния период, както и извадки от новата бизнес програма за периода от 2016 г. до 2019 г. В публичното заседание на 29.11.2016 г. пред Софийския районен съд ищцата е заявила, че извадката от новата програма е била твърде селектирана поради довода на работодателя, че останалите части съдържат конфиденциална информация и търговска тайна. Изразила е становище, че следва по делото да се представи и тази липсваща информация. Първоинстанционният съд обаче е приел, че с оглед предмета на спора не е необходимо да изисква цялата бизнес програма, а въззивният съд е изградил своите изводи за законност на уволнението въз основа на извадката. В тази връзка касаторът е поставил първия си въпрос в изложението, чрез който всъщност се опитва да оспори съществуването на такъв документ. Срокът по чл.193, ал.1 от ГПК за такова оспорване вече е изтекъл, а с изявлението си в публичното съдебно заседание пред районния съд ищцата всъщност е признала, че нова бизнес програма съществува. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос съответства на процесуалните правила за приемане на писмените доказателства и отделяне на спорното от безспорното, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Вторият, третият и четвъртият въпрос на касатора са израз на тезата, че новите бизнес задачи не засягат ръководената от него дирекция и затова не може да бъде уволнен на основание чл.328, ал.2 от КТ. Според тази теза съдът трябва да преценява не само наличието на договор за управление и поставянето на нови стопански задачи към управителя, но и доколко тези задачи обосновават необходимостта ръководителят на определена дейност да бъде сменен. Такава преценка на съда излиза извън неговите правомощия и затова не е допустима, тъй като касае целесъобразността на действията на новия управител, а не законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение. Компетентен да прецени кои ръководители да уволни е единствено новият управител, а не съдът. Противно на твърдението на касатора, неговата теза не се застъпва нито в решение № 178 от 7.11.2016 г. по гр. д. №1838/2016 г. на Трето Г.О. на ВКС, нито в другата цитирана в изложението практика. Никъде в мотивите на съдебните актове не се съдържа изискване към съда да преценява вместо новия управител кои лица от ръководството може да уволни с оглед поставените стопански цели. Следователно отказът на въззивния съд да извърши такава преценка е съобразен с материалния закон/чл.328, ал.2 от КТ/ и не противоречи на практиката на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване също не следва да се допуска.
В исковата молба касаторът не е формулирал довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, нито е посочил конкретни факти, сочещи за такава злоупотреба. Ето защо въззивният съд не е обсъждал злоупотребата с право като основание за отмяна на уволнението, поради което последният въпрос на касатора не е обусловил изхода на спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5365 от 19.07.2017 г., постановено по гр.д. № 3271 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV “Г” състав, с което е отменено решение № 1908 от 6.1.2017 г. по гр.д. № 50766 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, Второ Г.О., 74 състав, и е постановено друго за отхвърляне на предявените от С. Д. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 11 180,44 лв. обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: