О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр. София, 04.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия, в закритото съдебно заседание на първи декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николаева ч.гр.д. № 4285 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 и ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Е. Д. М. с вх. №№№ 6773 от 15. 06. 2017г.; 6899 от 19. 06. 2017г. и 14151 от 15. 08. 2017г., против определение № 1836 от 05. 06. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 2648 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено определение от 27. 04. 2017г. по гр. д. № 1518 по описа за 2017г. на СГС, ГО, 22 състав, с което е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратено производството по делото. Със същото горепосочено определение № 1836 от 05. 06. 2017г. на САС е отхвърлено искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по частната му въззивна жалба.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно като необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставените въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия по исковата молба.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, приема следното:
По частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което исковото производство е прекратено поради недопустимост на предявения иск, разглеждана в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК:
Жалбоподателят Е. М. е предявил срещу Е. К. А. /съдебен заседател към Специализирания наказателен съд /СпНС// иск за заплащане на сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на ответницата в качеството й на съдебен заседател по н.о.х.д. № 646/2015г. на СпНС. Съдилищата са приели, че съгласно чл.66, ал.2 Закона за съдебната власт ответницата като съдебен заседател има еднакви права със съдията, което включва и правото на функционален имунитет по чл.132 от Конституцията на Република България. Този имунитет представлява абсолютна процесуална пречка за образуване на граждански процес за действията на съдебния заседател при и по повод наказателното дело. Ето защо първоинстанционният съд е прекратил производството, а въззивният съд е потвърдил това определение. Мотивите на съдилищата съответстват на приложимата, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в определения № 141 от 4.5.2017 г. по ч. гр. д. № 1508/2017 г. на Трето Г.О., № 321 от 28.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2387/2017 г. на Четвърто Г.О. от 24.09.2009 г. по ч.гр. д. № 414 по описа за 2009 г. на Трето Г. О, № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на Четвърто Г. О., № 274 от 5.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2647/2016 г. на Трето Г. О., № 263 от 3.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3798/2016 г. на Първо Г. О., № 501 от 16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 455/2012 г. на Трето Г. О., № 668 от 2.12.2009 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г., № 591 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4146/2015 г. на Четвърто Г.О. и много други. Според тази практика разпоредбата на чл. 132 Конституцията на Република България урежда функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка /отрицателна процесуална предпоставка/ за образуване на гражданското дело. Затова касае допустимостта на иска /първи въпрос на касатора/ и не е необходимо да се събират доказателства по съществото на спора, а производството следва да се прекрати още въз основа на твърденията в исковата молба / втори въпрос на касатора/. Съгласно чл.66, ал.1 и ал.2 ЗСВ съдебните заседатели са пълноправни членове на състава на съда, поради което в това им качество се ползват от предвидения в чл.132 Конституцията функционален имунитет /определение № 191 от 6.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2638/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/. Този извод е резултат от функционално и логическо, а не от разширително тълкуване на нормата, както твърди касаторът в третия въпрос. Следователно дадените от въззивния съд разрешения на относимите към спора въпроси на касатора съвпадат с приложимата задължителна практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска, вкл. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите въпроси на касатора /четвърти и пети/, относими към допустимостта на касационното обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, не са обсъждани от въззивния съд и нямат обуславящо значение за правните му изводи досежно недопустимостта на предявения иск. Проблематиката на допустимостта на иск въобще не засяга прокламираното в чл. 6, т. 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз право на справедлив и публичен съдебен процес, в разумния срок, относимо единствено към допустимите съдебни производства.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение в частта му по чл. 130 ГПК не следва да се допуска до касационен контрол.
Частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е отказана правна помощ на касатора досежно процесуалното представителство по частната въззивна жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение, подлежи на разглеждане на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК.
При упражнения директен инстанционен контрол, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че тя е неоснователна. Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 Закона за правната помощ, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правна помощ, е възприет и в чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от касатора е за процесуално представителство по частна въззивна жалба срещу прекратително първоинстанционно определение в хипотезата на чл. 130 ГПК /недопустим иск/, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 Закона за правна помощ и същевременно не са налице предпоставките на чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства. Обжалваното определение по чл. 95 ГПК е валидно, допустимо и правилно и като такова подлежи на потвърждаване.
На основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1836 от 05. 06. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 2648 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта му с която е потвърдено определение от 27. 04. 2017г. по гр. д. № 1518 по описа за 2017г. на СГС, ГО, 22 състав, с което е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратено производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1836 от 05. 06. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 2648 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта му, с която е отхвърлено искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по частната му въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.