О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр.София, 30.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 237 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. против решение № 94 от 3.05.2016 г., постановено по в.гр.д. №197 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 486 от 25.1.2016 г. по гр.д.№ 545 по описа за 2014 г. на Бургаския окръжен съд в частта за осъждане на ПП”Атака” да заплати на В. С. обезщетение над 3 000 лв. до 7000 лв. за неимуществени вреди от печатен материал, включен в брошура със заглавие „В. С.-от търговец на скрап до медиен магнат”, постановено е друго решение за отхвърляне на разликата, а решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частите, с които искът срещу М. Л. Т. в размер на 50 000 лв. е изцяло отхвърлен, ПП „Атака” е осъдена да заплати 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и искът срещу ПП „Атака” над 7 000 лв. до пълния размер от 50 000 лв. е отхвърлен.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по три въпроса:
1. Следва ли при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд и при потвърждаване на решението в обжалваната част въззивният съд да не излага свои самостоятелни мотиви, а да препрати към мотивите на първата инстанция и да изрази становище в подкрепа на тези мотиви? Длъжен ли е въззивният съд да излага свои съображения по спорните въпроси, включително и по тези, по които възприема изцяло мотивите на въззивния съд? Касаторът твърди, че в случая въззивният съд изцяло е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска срещу физическото лице, без да изложи свои собствени мотиви, което представлява нарушение на практиката на ВКС, отразена в решение № 324 от 23.04.2010 г. по гр.д.№1413/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
2. Относно определянето на дължимото обезщетение по справедливост и критериите за оценка съобразно чл.52 от ЗЗД при ангажиране на отговорността на издателя на вредоносното съдържание. Следва ли при оценката на паричния еквивалент на вредите от съдържанието на публикации да се отчитат в съвкупност всички неблагоприятни фактори, въздействащи върху психическото и физическо здраве на ищеца, както обемът и интензитетът на установените негативни душевни изживявания? Касаторът смята, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 62 от 6.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
3. Кога следва да се ангажира отговорността на редактора или съставителя на непериодично издание,съдържащо негативни характеристики за едно лице? Касаторът смята, че по този въпрос няма формирана съдебна практика, която е необходима с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба М. Л. Т. смята, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Ответникът по касационната жалба ПП „Атака” не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил искове с цена 50 000 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от брошура, съдържаща статията „Как един вагон заготовки в Дебелт роди прякора на В. С.”, срещу издателя на брошурата ПП „Атака” и автора на увода към брошурата и неин съставител-М. Т.. Бургаският окръжен съд е отхвърлил изцяло иска срещу М. Т., тъй като е приел, че за невярна и клеветническа информация носи отговорност съответният журналист на основание чл.45 от ЗЗД и издателят съгласно чл.49 от ЗЗД. Главният редактор или лице на друга ръководна длъжност в печатното издание може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение, каквото в случая не се установява. М. Т. е била автор само на увода, но липсват доказателства тя да е съставител или автор на друга част от брошурата. Първоинстанционният съд е приел, че в първата статия от брошурата, която преди това е била публикувана във вестник „Атака”, неправомерно е подсилена негативната оценка за ищеца, изведена от анализа на група от верни факти, с добавяне към тях на други неверни твърдения, основани на същите източници. Погрешно в публикацията е посочено,че той е бил ответник по дело, по което ответник е синдикална организация, превратно е предадено доказателственото искане за експертиза по делото. Във втората част от публикацията са били преповторени твърдения, за които авторът е знаел, че са неверни и е използвано прозвище с обидна за ищеца характеристика, накърняваща неговото достойнство. Ето защо първоинстанционният съд е счел, че ПП”Атака” като издател на брошурата носи отговорност за нанесените от публикацията неимуществени вреди на ищеца, които е оценил на 7 000 лв.
Въззивният съд е сметнал за неоснователно оплакването на ищеца по отношение отхвърлянето на иска спрямо ответницата М. Т., като е приел, че първоинстанционният съд е изложил подробни и ясни съображения защо нейната отговорност не може да бъде ангажирана. Допълнил е, че ищцата като автор на увода, който е самостоятелна публикация, не носи отговорност, след като ищецът е посочил в петитума друг публикуван материал, който го уврежда. Този съд е намалил дължимото от издателя обезщетение от 7 000 лв. на 3 000 лв., мотивирайки се обстоятелствата, че не са настъпили трайни и необратими нарушения на здравето на ищеца, негативните емоции не са довели до промени в социалните му навици, в неговата комуникативност, в начина му на общуване с хората. Позовал се е и на обичайните икономически условия в страната по време на извършване на деянието, които обуславят по-нисък размер на обезщетението.
Формулираните от касатора първи и трети въпрос във връзка с мотивите на въззивния съд касаят отговорността за причинените на касатора неимуществени вреди на ответницата Т. като съставител на брошурата и автор на увода към нея. По материалноправния въпрос дали се ангажира отговорността на лице на ръководна длъжност в редакцията на печатното издание, което не е автор на конкретната увреждаща статия, е формирана практика на ВКС, отразена в решение № 147 от 18.03.2011 г. по гр.д. № 1640/2010 г. на ІV Г.О. на ВКС, която е основана на общоприетото тълкуване на разпоредбите на чл.45 ал.1 и чл.49 от ЗЗД. Според тази практика отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка от него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Поначало главният редактор на едно печатно издание не е работодател на журналистите в изданието. Той не е възложител на тяхната работа, тази работа се възлага от лицето, което се явява издател. Затова главният редактор на изданието не може да бъде държан отговорен за изнесената от журналиста информация на основание чл.49 от ЗЗД, такава отговорност носи издателят. Главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение – доколкото в конкретния случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови, а не на автора на статията действия. За изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря нито по реда на чл.45 ал.1, нито по реда на чл.49 от ЗЗД. Възприетото разрешение е принципно и се отнася за настоящия случай, тъй като липсва специален закон, регламентиращ отговорността на издателя, редактора, съставителя и журналистите за съдържанието на печатните издания. Въззивният съд е възприел това разрешение, съобразявайки се и с петитума на исковата молба и правилата за изменение на иска, които не позволяват да се ангажира отговорността на ответника въз основа на нови твърдения във въззивната жалба. Ето защо по третия въпрос обжалваното решение е съобразено със съществуващата практика на ВКС, поради което касационно обжалване по този въпрос не трябва да се допуска.
Излагайки съображенията си за отхвърляне на иска срещу ответницата Т., въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд. Възможността за такова препращане е предвидена в разпоредбата на чл.272 от ГПК и практиката на ВКС не я отрича, а формулира някои допълнителни изисквания, произтичащи от други процесуални норми. Според тази практика препращането не трябва да е формално и въззивният съд е длъжен да отговори на всички относими към спора доводи и възражения на страните съгласно чл.236, ал.2 и чл.269 от ГПК/ решения № 34 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6256/2014 г., Второ Г.О., № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., Четвърто Г.О., № 360 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., Четвърто Г.О., № 123 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7750/2013 г., Първо Г.О. и др./. Когато тези изисквания са спазени и липсват нови доказателства, събрани от въззивната инстанция, които да променят фактическата обстановка, няма пречка въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, като ги направи свои/решения № 415 от 25.01.2012 г. по гр. д. № 1332/2010 г., Първо Г.О., № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г., Четвърто Г.О., № 154 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г., I Г.О., № 346 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., Трето Г.О./.
В случая второинстанционният съд се е произнесъл по относимите доводи и възражения във въззивната жалба при непроменена фактическа обстановка, поради което препращането към мотивите на първоинстанционния съд не противоречи, а съответства на практиката на ВКС. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
За да намали размера на обезщетението, въззивният съд не се е позовал само на икономическите условия по време на извършване на деянието, както твърди касаторът. Посочил е и други обстоятелства, които са меродавни за определяне размера на обезщетението и водят до неговото намаляване. По въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като се отчитат в съвкупност всички неблагоприятни фактори, въздействащи върху психическото и физическо здраве на ищеца, въззивното решение не противоречи на решение № 62 от 6.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Касае се за решения, постановени при напълно различна фактическа обстановка, като обстоятелствата по настоящото дело обуславят по-ниския размер на обезщетението. Публикацията в брошурата възпроизвежда статия, която е била публикувана преди това, а твърденията в нея са били тиражирани още по-рано в друго печатно издание. По този начин интензитетът на увреждането обективно е намалял значително. В същата насока следва да се прецени и обстоятелството, че касаторът е известен политик, който не за пръв път по време на предизборна кампания бива подложен на неетична критика. Степента на защита на неговите лични права в това му качество не е така висока, както на обикновените граждани/решение № 264 от 21.10.2013 г. по гр.д.№ 2161/2013 г. на Трето Г.О. на ВКС/. Затова вторият въпрос на касатора също не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 3.05.2016 г., постановено по в.гр.д. №197 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: