О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр.София, 10.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1254 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Н. против решение № 2025 от 1.11.2016 г., постановено по гр. д. № 2301 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 163 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 534 по описа за 2014 г. на Врачанския окръжен съд в частта му за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и във връзка помежду им, както и доводите на страните?
2. На кого принадлежи тежестта на доказване, нейното разпределение между страните в процеса и преценката за наличието на пълно и несъмнено доказване по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК с оглед твърденията на страните, съответно чия е тежестта на доказване на елементите по фактическия състав на исковете?
3. Налице ли е причинно-следствена връзка между извършената операция в [фирма] и последвалите усложнения, довели до нова операция в УМБАЛ [фирма], [населено място] и настъпилите в следствие на това болки, страдания и нетрудоспособност?
4. Дали констатираното заболяване при последващата операция се дължи на действията или бездействията на опериращия лекар в ответната болница?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1 050 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Н. е изложил в исковата молба, че на 4.09.2013 г. в ответната болница му е извършена операция по инцизия с дебридман и дренаж на флегмон от гърба, при която гнойният абсцес не е бил почистен и е продължил да действа, а предписаното лекарство не му е било дадено. В резултат от това небрежно и некомпетентно отношение на лекарите и на медицинския персонал се е достигнало до усложнения/висока температура, припадъци, вегетации в трикуспидалната клапа на сърцето и др./, от които е бил излекуван в друга болница. Ето защо е поискал ответната болница да бъде осъдена да му заплати 25 000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
От приетите по делото медицински експертизи е било установено по делото, че флегмонът на гърба, опериран в ответната болница, както и последвалият инфекциозен ендокардит, излекуван в плевенската болница, се дължат на стафилококова инфекция, която има склонност да рецидивира. Вещите лица са констатирали, че лечението на флегмона в ответната болница е било правилно и отговаря на мединските стандарти. Стафилококовата инфекция, предизвикала флегмона, е могла да бъде излекувана с лекарството ципрофлоксацин, което е било предписано в ответната болница, макар да не е имало изрично изискване да се включва антибактериална профилактика при този вид оперативна интервенция. Твърдението, че флегмонът не е бил почистен и така е предизвикал последващото заболяване, се опровергава от експертизите. Раната е била изчистена в ответната болница и е отворена в плевенската болница едва двадесет дни след постъпването на касатора, при което е констатирано, че няма серозен или гноен излив от цикатрикса от предходната интервенция.
При тези данни съдилищата са приели, че касаторът не е установил две от предпоставките за ангажиране отговорността на болницата, за които носи доказателствената тежест- противоправно поведение на лекарите и персонала от ответната болница и причинната връзка между такова поведение и последвалото заболяване от вирусен ендокардит. Ето защо първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а въззивният съд е потвърдил това решение. В мотивите си този съд е взел предвид доводите на страните, обсъдил е всички доказателства по делото в съвкупност и не се е позовал тенденциозно и едностранчиво само на някои от тях. Подробно е обосновал не само въз основа на показанията на заинтересования свидетел, но и с помощта на данните, съдържащи се в медицинския одит, извода, че на касатора е било предписано и дадено лекарството ципрофлоксацин, а допуснатото от лекуващия лекар административно нарушение се състои само в липсата на писмено отразяване на предписания препарат в историята на заболяването. Съобразил е също, че всъщност не е имало задължение за лекуващия лекар в ответната болница да предпише антибактериална профилактика при този вид оперативна интервенция. Следователно по първия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и цитираната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Същият извод следва и за останалите въпроси на касатора, които се свеждат до това дали той носи доказателствената тежест за установяване на противоправното поведение и причинната връзка между това поведение и непозволеното увреждане и дали той е провел пълно доказване на тези предпоставки. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с трайната, непротиворечива и последователна практика на ВКС, според която при предявен иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане противоправността и причинната връзка не се предполагат, а трябва да бъдат безспорно доказани от ищеца/решения № 2161 от 25.ХI.1967 г. по гр. д. № 1697/1967 г., I Г.О., № 3382 от 18.XII.1978 г. по гр. д. № 1938/78 г., I Г.О., № 448 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2008 г., II Г.О., № 206 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 69/2008 г., II Г.О., № 267 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5334/2007 г., IV Г.О., № 243 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2010 г., III Г.О., № 736 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1447/2008 г., I Г.О., № 485 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 530/2008 г., IV Г.О. и много други/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответната болница 1 050 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2025 от 1.11.2016 г., постановено по гр. д. № 2301 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 163 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 534 по описа за 2014 г. на Врачанския окръжен съд в частта му за отхвърляне на предявения от Н. И. Н. против [фирма] иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Н. И. Н.-[ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:106513498, сумата 1 050/ хиляда и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: