О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
гр.София, 05.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1621 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. П. против решение № 18 от 15.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 263 по описа за 2018 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 348 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 1011 по описа за 2018 г. на Силистренския районен съд в частта, с която е определен режимът на лични контакти между касатора и малолетното му дете В. С. П..
Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е неправилно поради допуснати процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е въззивната инстанция да приложи правилото на чл.272 от ГПК, в случай че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно начина, по който е достигнал до изводите си?
2. В случай че липсва споразумение по чл.59, ал.1 от СК, длъжен ли е съдът да се произнесе служебно по всички въпроси, включени в чл.59, ал.2 от СК?
3. Обхваща ли задължението по чл.59, ал.2 от СК и служебното събиране на доказателствата, предвидени в чл.59, ал.6 от СК?
4. Разполага ли съдът с възможността да изключи някои от предвидените в чл.59, ал.6 от СК способи за сметка на изслушването на родителите като един от източниците на данни за обстоятелствата по чл.59, ал.4 от СК?
5. При определяне режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права, обусловен ли е интересът на малолетното дете от всички релевантни обстоятелства, предвидени в чл.59, ал.4 от СК?
Ответницата по касационната жалба П. Й. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба за развод, предявена от П. Й. А.-П., която е поискала да и бъдат предоставени родителските права върху малолетното дете В. П., [дата на раждане] Ответникът С. Т. П. не е поискал да упражнява родителските права, а е пожелал режимът на лични контакти с детето да включва всяка седмица времето от 15 часа в петък до събота 18 часа или до неделя в 10 часа. Силистренският районен съд не е уважил това искане на ответника и е постановил той да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 17 часа в неделя. Този съд е посочил, че липсват доказателства за силна привързаност между бащата и детето, която да обоснове по-интензивен режим на лични отношения.
Във въззивната си жалба С. Т. П. отново е поискал да бъде с детето всеки петък от 15 часа до 11 часа в неделя. Силистренският окръжен съд е констатирал, че първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни изискването на чл.59, ал.6 от СК да изслуша родителите, поради което ги е задължил да се явят лично и ги е изслушал в публичното съдебно заседание, проведено на 5.02.2019 г. След това съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта относно режима на лични отношения на детето с бащата. Приел е, че всички почивни дни в месеца не могат да се предоставят само на бащата. През делничните дни детето ходи в детска градина и майката полага грижи за него сутрин и вечер, което изисква и тя да може в две съботи и недели да общува с детето по време на почивката си. Неудачно е бащата да взема детето още в петък от детската градина, защото пребиваването на детето при него с преспиване изисква предварителна подготовка от страна на майката. По този начин въззивният съд е изложил свои собствени мотиви относно режима на лични отношения между детето и бащата и не е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Следователно първият въпрос на касатора не е относим към спора, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съдилищата са се произнесли, че малолетното дете ще живее при майката, на която са предоставени родителските права, определили са режима на лични отношения с другия родител и дължимата от него месечна издръжка. Следователно е спазено изискването за служебно разрешаване на въпросите, посочени в чл.59, ал.2 от СК. Ето защо въззивното решение по втория въпрос на касатора съответства на тази разпоредба и на приложимата практика на ВКС.
Въззивният съд е отстранил пропуска на първоинстанционния съд да изслуша родителите/№ 173 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6136/2014 г. на IV ГО/. За изслушването страните са били уведомени с постановеното преди публичното заседание определение от 6.12.2018 г. В процесуалния закон не е предвидено задължение за съда да дава на страните указания, че техните изявления ще бъдат използвани като доказателствено средство, както твърди касаторът. Детето е на четиригодишна възраст и изслушването му не е било задължително, а други лица не са били посочени от страните като свидетели, нито е било уместно да бъдат изслушвани. Така от всички посочени в чл.59, ал.6 от СК способи за събиране на доказателства не е взето единствено становище от дирекция „Социално подпомагане“, която обаче е била редовно призована от първоинстанционния съд. Видно е, че дирекцията не е счела за необходимо да изразява такова становище, тъй като се касае за четиригодишно дете, което живее при майка си и бащата няма претенции за родителските права. Спорен е бил само режимът на лични контакти и в този случай бащата, който иска този режим да се отличава от обичайния в негова полза, е следвало да наведе поне твърдения, сочещи за ползата от такъв режим за малко дете от женски пол. Такива твърдения липсват и при наличието само на голословно обжалване без аргументация не е било необходимо въззивният съд служебно да изисква социален доклад. Достатъчни са били житейски логичните съображения, че майката не може да бъде изцяло лишена от възможността да прекарва почивните дни с детето за сметка на бащата, който не полага ежедневни грижи за детето.
Следователно в конкретния случай всички необходими за изясняване интереса на детето и изтъкнати от страните обстоятелства, свързани с режима на лични отношения с бащата, са били взети предвид. Ето защо разрешението на въззивния съд на другите въпроси на касатора също не противоречи на практиката на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 15.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 263 по описа за 2018 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 348 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 1011 по описа за 2018 г. на Силистренския районен съд в частта, с която е определен режимът на лични контакти между С. Т. П. и малолетното му дете В. С. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: