O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4540/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А. Ж. в лично качество, срещу въззивно определение № 24467 от 21.10.2019 г. по ч. гр. дело № 13078/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпорежане от 19.02.2019 г. по гр. д. № 37251/2013 г. на СРС,36 състав.Исковата молба на адв. А. Ж. е върната на основание чл. 130 ГПК в една част след като съдът е констатирал, че искът е предявен и срещу лица ,притежаващи функционален имунитет, съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България. Въззивният съд на свой ред е констатирал, че искът срещу тези ответници е недопустим и е потвърдил определението като е изтъкнал, че магистратите не са отговорни по исков ред за действията, извършени от тях в качеството им на прокурори.
В касационната жалба се изтъква, че обжалвания акт е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон, невалиден и недопустим. В инкорпориранто в жалбатата изложение е формулиран следният въпрос: Имат ли магистратите функционален имунитет за бездействие. Жалпоподателят се позовава на чл. 280 ал.1, т.3 ГПК, изтъквайки значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Определението е валиден акт на съд , заседавал в съдебен състав съгласно изискванията на закона и е несъстоятелно оплакването ,че определението е следвало да съдържа допълнителни данни структурата на съда или съдиите от съдебния състав , освен посочените. Определението е произнесено по постъпилата частна жалба на адв А. Ж. срещу преграждащо определение, като същата е разгледана по същество от въззивния съд , от което следва че не са налице предпоставки да се проверява допустимостта на акта по касационен ред . При постановяването на определението съдът се е съобразил, че при осъществяване на възложени със закон задължения прокурорите не носи отговорност /гражданска или наказателна/ за служебната си дейност по силата на изричната конституционна норма
В константната практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че на основание чл. 132 от Конституцията на РБ магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановените актове по повод осъществяване на съдебната власт . Налице е липса на процесуална легитимация по предявения иск при търсена отговорност за вреди във връзка с изпълняваната дейност от прокурор,независимо дали ищецът сочи като увреждащо определено действие на съответния магистрат , или негово бездействие.Касае се за абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Когато процесуална легитимация липсва, съдът следва да прекрати делото .
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения въпрос съдебната практика на ВКС е единна и непротиворечива споделяна и от настоящия състав на ВКС , съобразена е с действащото законодателство ( определение № 48 от 29.01.2016 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 165/2016 г., определение № 297 от 29.04.2015 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1564/2015 г., определение № 146 от 17.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 40/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 271/10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 176/2012 г. на III г.о., ГК на ВКС и др) Доводите на жалбоподателя по същество са възражения срещу нормативната уредба и не обосновават допускане на жалбата до касационно разглеждане
По изложените съображения, ВКС ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24467 от 21.10.2019 г, по ч.гр.д. № 13078/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: