Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.София, 07.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1464 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. И. против решение № 12 от 9.01.2018 г., постановено по в. гр.д. № 798 по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 284 от 11.08.2017 г. по гр. д. № 1375 по описа за 2016 г. на Горнооряховския районен съд за отхвърляне на предявения от ЕТ „Мити-Димитър Пенов“ иск с правно основание чл.211 във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ за осъждане на Н. Е. И. да заплати сумата 9 302,17 лв., представляваща липса в пълния и размер, като е постановено друго решение, с което искът е уважен.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, постановено е в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец Д. Н. П., действащ под фирма ЕТ „Мити-Димитър Пенов“, я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на Н. Е. И. срещу решението на Великотърновския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.211 във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ с цена 9 302,17 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 725 от 2.11.2018 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по два въпроса:
1. При наличието на кражба от трето лице достатъчно ли е да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника при предявен срещу него иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ?
2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка?
Отговорът на първия въпрос се съдържа в т.5 на ППВС № 7 от 1980 г. от 17.04.1981 г. по гр.д. №7/1980 г. и в по-новата практика на ВКС, пример за която е решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 970/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Според тази практика липсата представлява вреда с неустановен произход и отчетникът носи отговорност за нея, тъй като причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се презюмира от закона и не подлежи на доказване от работодателя. Отчетникът обаче може да обори тази презумпция, като докаже, че липсата се дължи на обективна причина, която той не е могъл да предотврати. Кражбата е именно такава обективна причина. В т.5 на ППВС № 7 от 1980 г. от 17.04.1981 г. по гр.д. №7/1980 г. е прието, че когато отчетникът е допуснал непозволено поведение, с което е съпричинил резултата, престъпното посегателство не го освобождава от имуществена отговорност-ограничена или пълна. Пълната отговорност се ангажира на основание чл.203, ал.2 от КТ, ако бъде установено, че самият отчетник е съпричастен по някакъв начин към престъплението/решение № 247/30.06.2015 г. по гр. д. № 970/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/.
По втория въпрос е формирана трайна практика на ВКС, цитирана в определението за допускане на касационното обжалване. В тази практика е подчертано изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, за да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Въз основа на тези факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение.
При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Н. И. е работил като шофьор на товарен камион в предприятието на едноличния търговец и в неговите трудови задължения е влизало както товаренето и разтоварването на стоките, така и съхраняването на получените от доставките парични средства. На 11 януари 2016 г. в района на Западната промишлена зона на [населено място] той е оставил в кабината на камиона събраната до този момент парична сума, възлизаща на 9 302,17 лв., за да разтовари останалата стока. Паричната сума е била открадната от кабината, което не се оспорва от работодателя и се установява от събраните по делото доказателства, включително от образуваната по случая прокурорска преписка. Видно от протокола за оглед, находящ се в тази преписка, лявата врата на товарния камион е била затворена и заключена, а дясната-само затворена, но не и заключена. По тази дясна врата на процепа за поставяне на ключа е било констатирано леко изкривяване. Констатациите в протокола потвърждават твърдението на шофьора, че е заключил кабината, след като е оставил парите от доставките, а извършителят е използвал техническо средство, за да отвори дясната врата и да ги вземе. Въззивният съд не е обсъдил тези доказателства, не е посочил кои факти приема за установени и съответно не се е произнесъл по възражението на шофьора, че липсата е причинена от кражбата и какви са правните последици от тази кражба и неговото поведение. Тези процесуални нарушения са попречили да бъдат взети предвид обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на спора, поради което са довели до неправилност на въззивното решение. Ето защо решението на Великотърновския окръжен съд трябва да бъде касирано. Следва да се приеме, че възражението на шофьора за извършена кражба, която е причина за липсата, е основателно. Неговото поведение преди кражбата не е непозволено по смисъла на т.5 на ППВС № 7 от 1980 г., за да може да се ангажира отговорността му, тъй като той е предприел възможното действие по охрана на паричните средства-заключил ги е в кабината. Работодателят не може да очаква, че по време на товаро-разтоварна дейност шофьорът ще държи значителна по обем и стойност парична сума в чантичка, прикрепена към тялото. Този вид „защита“ на паричните средства нито е удачен при физическа трудова дейност, нито гарантира личната безопасност на шофьора при опит за кражба. По делото няма данни, а липсват и твърдения на работодателя, че шофьорът по някакъв друг начин е допринесъл за кражбата или е съпричастен към нея. Затова касаторът не носи пълна имуществена отговорност за причинената на работодателя вреда от кражбата, поради което предявеният иск е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ответникът по жалбата дължи на касатора 1 016,04 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 12 от 9.01.2018 г., постановено по в. гр.д. № 798 по описа на Великотърновския окръжен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от едноличен търговец Д. Н. П., действащ под фирма ЕТ“Мити“-ЕИК:020535682, против Н. Е. И.-[ЕГН], иск с правно основание чл.211 във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на сумата 9 302,17 лв., представляваща обезщетение за липса на парични средства.
ОСЪЖДА едноличен търговец Д. Н. П., действащ под фирма ЕТ“Мити“-ЕИК:020535682, да заплати на Н. Е. И.-[ЕГН], сумата 1016,04/хиляда и шестнадесет лева и четири стотинки/ лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: