О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр.София, 22.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 120 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. З. против решение № 380 от 2.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №465 по описа за 2018 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 774 от 11.05.2018 г. по гр. д. № 6718 по описа за 2016 г. на Русенския районен съд, шести граждански състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ за заплащане на обезщетение на основание чл.213, ал.2 от КТ в размер на 13 448,80 лв.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Относно формата на акта за прекратяване на трудов договор за академична длъжност, сключен съгласно Закона за развитие на академичния състав на Република България и основанията за прекратяване на такъв трудов договор. Как се прилагат нормите на ЗРАСРБ, ЗВО и КТ? Изключват ли разпоредбите на чл.58 ЗВИ и чл.35 от ЗРАСРБ част от основанията за прекратяване на трудов договор по КТ, или изключват всички основания? По тези въпроси, които според касатора са от значение за изхода на спора, липсва формирана практика на ВКС.
2. Може ли актът за прекратяване на трудов договор за академична длъжност да бъде във форма, която е различна от писмената и да няма съдържание, изрично сочещо за прекратяване на трудов договор? Касаторът смята, че по този въпрос решението противоречи на цитираната практика на ВКС, тъй като в заповедта за дисциплинарно уволнение изрично не е било посочено, че се прекратява трудовото правоотношение за длъжността „доцент“.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Ответникът по касационната жалба Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ ЕООД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 700 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Г. З. е изложила в исковата молба, че дълги години е работила в Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“, достигнала е до длъжността „доцент доктор“ и след конкурс е била назначена за директор. Трудовото и правоотношение за тази длъжност е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Според ищцата прекратяването се отнася само за директорската длъжност, а основното и трудово правоотношение като научен работник на длъжността „доцент доктор“ не е престанало да съществува. Ето защо е подала молба да бъде определено работното и място за тази длъжност, но работодателят не е осигурил възможност да изпълнява трудовите си задължения, поради което тя е поискала да и бъде заплатено обезщетение за недопускане до работа от 27.11.2013 г. до 27.12.2014 г. в размер на 13 448,80 лв.
В отговора на исковата молба ответното дружество е възразило, че с допълнително споразумение ищцата се е съгласила да заеме длъжността „директор“ на пълно работно време и тази длъжност е изисквала научната степен, но друго, паралелно трудово правоотношение за длъжността „доцент-доктор“ не е съществувало. Затова дисциплинарното уволнение е прекратило изцяло правоотношението между страните, институтът не е имал задължение да я допуска до работа, поради което искът е неоснователен.
Русенският районен съд е отхвърлил иска, възприемайки довода на ответника, че не е съществувало друго трудово правоотношение за длъжността „доцент“, а само прекратеното със заповедта правоотношение за длъжността „директор“. Русенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, съгласявайки се с извода, че след сключване на допълнителното споразумение е възникнало и съществувало само трудово правоотношение за длъжността „директор“, което е било прекратено. Посочил е, че трудовото и възнаграждение е включвало като съставка и възнаграждение за научното звание, тъй като нормативните изисквания за заемане на длъжността „директор“ са изисквали такова звание. Тези факти обаче не водят до извода за наличие на друго правоотношение, тъй като в трудовата характеристика липсват отделни задължения за длъжността „доцент“. Освен това в щатното разписание длъжността, заемана от ищцата, е била една единствена.
От мотивите е видно, че въззивният съд не е дал разрешение на поставените от касатора въпроси, а е отрекъл наличието на две трудови правоотношения, само едно от които е прекратено. Съдът не е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „доцент“ е станало в някаква друга, различна от писмената форма, а е счел, че с допълнителното споразумение от 3.7.2012 г. ищцата по нейно съгласие и в съответствие с чл.119 от КТ е изменила трудовото си правоотношение, преминавайки от длъжността „доцент“ на длъжността „директор“. Съдилищата изобщо не са тълкували и разпоредбите на специалните закони, за да преценят дали общите разпоредби на КТ са приложими при прекратяване на трудовото правоотношение в случая. Такова тълкуване би било необходимо само при проверка на законността на дисциплинарното уволнение, което в случая не е било предмет на спора. Независимо дали това уволнение е било незаконосъобразно, то е прекратило трудовото правоотношение и до евентуалната му отмяна работодателят не е длъжен да допуска уволнения служител до работа. Следователно повдигнатите от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора. Тези въпроси определят рамките, в които се селектират касационните жалби. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо посочването на правен въпрос, който не е от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване./ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
От решаващо значение в настоящия случай е дали може да се осъществи описаната в исковата молба конструкция-при прекратяване на правоотношението за длъжност, заемана след спечелен конкурс, да се възстанови правоотношението за предишната длъжност. Такива хипотези съществуват в законодателството, но за мандатни длъжности, заемани въз основа на избор, когато възстановяването на предишната длъжност е потестативно право, изрично предвидено в закона/чл.28 от Закона за съдебната власт за изборен член на Висшия съдебен съвет, чл.120а, ал.4 от КТ за изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз и др./ В случая ищцата е заемала длъжността „директор“ в Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“, който е структурно звено на Селскостопанската академия. Приложимият в този случай Закон за Селскоостопанската академия не предвижда такова потестативно право за ищцата. Следователно спорът е разрешен от въззивния съд в съответствие с приложимите правни норми, поради което касационно обжалване не може да се допусне, дори да се приеме, че касаторът все пак е формулирал правен въпрос, който обуславя изхода на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 700 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380 от 2.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №465 по описа за 2018 г. на Русенския окръжен съд,
ОСЪЖДА Г. П. З.-[ЕГН], да заплати на Институт по земеделие и семезнание “Образцов чифлик“-гр. Русе, сумата 700 /седемстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: