О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр.София, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2346 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на Е. П. Н. за допълване на определение № 834 от 4.12.2019 г. по настоящото дело с произнасяне по две посочени от нея основания за допускане на касационно обжалване-очевидна неправилност и по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните.
М. С. О. не взема становище по молбата.
Съдът, като взе предвид становището на молителката и данните по делото намира следното:
Тъй като другите касатори също са поставили въпроса относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните, съставът е обединил мотивите си по този въпрос и ги е изложил в началото на стр.5 от определението. Затова е налице произнасяне по това основание, поради което искането за допълване с произнасяне по въпроса относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните следва да бъде оставено без уважение.
В изложението на молителката като основание за наличието на очевидна неправилност на въззивното решение е посочено единствено обстоятелството, че е налице според нея несъобразяване с практиката на ВКС, съдържаща се в ТР №3/2012 г. на ОСГК по отношение на предела на легитимиращия ефект на конститутивния нотариален акт. В определението си настоящият състав на ВКС е изложил мотиви защо всъщност по този въпрос решението не противоречи, а съответства на приложимата практика относно легитимиращия ефект на нотариалния акт. В молбата са изложени възражения срещу този извод, основаващи се на разликите между констативния нотариален акт и нотариалния акт за правни сделки. Следва да се поясни на молителката, че при съставянето на нотариалния акт, удостоверяващ сделка с недвижим имот, нотариусът също извършва проверка на правото на собственост на праводателя и затова нотариалният акт доказва до оборването му, че приобретателят е станал носител на прехвърленото вещно право. Когато удостоверява прехвърляне на собственост, този нотариален акт има същата доказателствена сила, както акта, удостоверяващ правото на собственост по чл.588 от ГПК/стр.1265 от „Българско гражданско процесуално право“, Ж. Сталев, А.Мингова, В. Попова, Р. Иванова, девето допълнено и преработено издание от 2012 г., изд. „Сиела“/. Затова и този акт, докато не бъде оборен, легитимира като собственик своя титуляр/стр.1268 от същото издание/. Следователно легитимиращият ефект на двата вида нотариални актове/констативни и за удостоверяване на правни сделки/ е един и същ. Тази доказателствена сила е въведена, за да се предотврати необходимостта от доказване правото на собственост на праводателя/ дяволско доказване или probatio diabolica/, когато ответникът повдига голословни възражения, какъвто е и настоящият случай.
Други пороци от съдържанието на въззивното решение, водещи до неговата очевидна неправилност, не се констатират. Не се установява грубо вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, не е приложена несъществуваща правна норма, нито е приложена правна норма противно на нейния действителен смисъл. Ето защо определението следва да бъде допълнено, като искането на молителката да се допусне касационно обжалване на решението на основание неговата очевидна неправилност бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 834 от 4.12.2019 г. по настоящото дело както следва:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 951 от 11.2.2019 г., постановено по гражданско дело № 9700 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, първи IV „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 317638 от 19.1.2018 г. по гр. д. №24036 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 47 състав, за осъждане на Е. П. Н. да заплати на основание чл.59 от ЗЗД на М. С. О. 5 332 лв. обезщетение за ползването на апартамент № 24, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] , за периода от 16.5.2007 г. до 16.5.2012 г., на основание очевидна неправилност на въззивното решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. П. Н. за допълване на определението с произнасяне по допускане касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: