О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр.София, 18.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4657 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. А. и С. А. против решение № 167 от 19.07.2017 г., постановено по в.гр.д. №192 по описа за 2017 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение №79 от 15.5.2017 г. по гр.д. № 1222 по описа за 2016 г. на Севлиевския районен съд за отхвърляне на предявените от касаторите против М. П. М. и В. Ц. М. иск с правно основание чл.26, ал.2, изречение първо, предложение четвърто от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание на договор от 13.12.2013 г., съдържащ се в нотариален акт № 20, т. Х, рег. № 17870, дело №1046 от 2013 г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № 543 на Нотариалната камара, както и евентуално предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците съответната част от цената на имота и разноските по договора-съответно 21 500 лв. за цената и 756 лв. за разноските на М. Х. А., а на С. А.-7 500 лв. за цената и 252 лв. за разноските.
Касаторите твърдят, че решението на Габровския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Нищожен ли е договор в полза на трето лице, когато липсва основание за т.нар. „валутно отношение” между уговарящия и бенефициента? По този въпрос според касатора липсва практика на ВКС, която е необходимо да бъде създадена съобразно т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
2. Въззивното решение е постановено в противоречие с решението по гр. д. № 1066 по описа за 2014 г. на Севлиевския районен съд, в което е прието, че за ответниците в качеството им на бенефициери от процесната сделка не възникват задължения нито към продавача, нито към уговорителите- ищци по делото. В решението изрично се посочва, че ответниците не са поели задължение за издръжка и гледане на ищците-уговорители от ответниците-бенефициери.
Ответниците по касационната жалба М. П. М. и В. Ц. М. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С нотариален акт № 20, т. Х, рег. № 17870, дело №1046 от 13.12.2013 г. на помощник-нотариус А. С. по заместване при нотариус с рег. № 543 на Нотариалната камара М. П. К. е продала на М. П. М. и В. Ц. М. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. Цената обаче е била платена от М. Х. А. и А. С. А./починал, наследен от М. А. и С. А./, които са запазили за себе си и са учредили на сина си С. А. правото на ползване върху имота. Участниците в сделката са декларирали, че не действат при условията и предпоставките на крайна нужда, грешка и измама и целят точно този правен ефект, като единствената им цел е да се осигурят спокойни и необезпокоявани старини за М. Х. А. и А. С. А..
С оглед това изявление М. и А. А. са възприели сделката като договор за издръжка и гледане в тяхна полза, поради което са поискали развалянето му поради неизпълнение с иск срещу М. и В. М.. С решение от 3.2.2015 г. по гр. д. № 1066 по описа за 2014 г. на Севлиевския районен съд този иск е бил отхвърлен със съображението, че ответниците не са поели такова задължение в нотариалния акт. След влизане в сила на това решение касаторите са завели иск за нищожност на договора в частта, в която е сключен в полза на ответниците. Посочили са, че след като липсва уговорка за издръжка и гледане и не е имало дарствено намерение от тяхна страна, този договор е нищожен поради липса на основание. Евентуално са поискали осъждане на ответниците да им заплатят цената на имота и разноските по сделката.
Севлиевският районен съд подробно е обсъдил както съществуващата практика на ВКС, така и правната теория относно нищожността на договорите поради липса на основание, Констатирал е, че в случая ищците са придобили правото на ползване върху недвижимия имот, което придава основание на сделката. Освен това, видно от признанията на страните, съдържащи се в гр.д. № 1066/2014 г. и №148/2014 г., двете по описа на Севлиевския районен съд, между тях е съществувала неформална уговорка ответниците да извършат ремонт на къщата. Всички тези обстоятелства са довели съда до извода, че основанието на сделката е било да се придобие едно право/асquirendi causa/. Затова първоинстанционният съд е приел, че е налице основание/кауза/, поради което договорът не е нищожен.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, възприемайки неговите правни изводи за наличие на основание към момента на сключване на договора.
При тези мотиви на съдилищата поставеният от касаторите въпрос за необходимостта от наличие на основание, за да бъде действителна сделката между уговарящия и третото ползващо се лице е от съществено значение за изхода на спора. Този въпрос обаче е разрешен от съдилищата в съответствие с правната теория и с практиката на ВКС, според която основанието/каузата/ на една сделка е типичната, непосредствена и обичайна цел, която се преследва с предоставянето на имуществена облага. Този желан правен резултат се нарича причина на сделката. В случая със заплащането на цената на имота уговарящите на първо място са целели да придобият вещното право на ползване за себе си и за своя син, а на второ място са прехвърлили голата собственост на ответниците с цел да придобият права от ответниците. Ако у тях погрешно е създадена представа, че директно са сключили договор, с който ответниците поемат задължения спрямо тях/ за издръжка и гледане или за ремонт на имота/, няма начална липса на основание, а друг порок на сделката, който е изрично отречен в нотариалния акт и не е предявен с исковата молба. Следователно по отношение прилагането на нищожността поради липса на основание/кауза/ не е необходимо да се променя и развива съществуващата съдебна практика, която е в унисон с правната теория, поради което касационно обжалване по първия въпрос не следва да се допуска.
Не е налице твърдяното във втория въпрос противоречие между обжалваното решение и решението по гр. д. № 1066 по описа за 2014 г. на Севлиевския районен съд. В решението, с което е отхвърлен искът за разваляне на договора за издръжка и гледане, се приема, че ответниците не са поели такова задължение посредством нотариалния акт. Както се посочи по-горе, този извод не изключва наличието на основание към момента на изповядване на сделката, тъй като може да се дължи на друг неин порок, на симулация или на проявена небрежност от страна на М. и А. А..
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 19.07.2017 г., постановено по в.гр.д. №192 по описа за 2017 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: