Определение №134 от 18.2.2020 по гр. дело №2982/2982 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 134

гр. София, 18.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa дванадесети декември двехиляди и деветнадесета, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Томов гр. дело № 2982/2019г и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Ц., чрез адв. М. Ел-Т., срещу решение № 773 от 02.04.2019 г. по гр.дело № 1486/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за относителна недействителност на договори за покупко- продажба от 04.02.2014 г. и от 18.03.2014 г. на поземлени имоти с купувачи съответно П. А. К. и Л. Г. Б., по отношение на кредиторите М. А. З. и В. Г. М..
След като е обезсилил Решение № 5619/28.07.2017 г на СГС, ГО, І-14 с-в, в частта, в която срещу касатора и П. А. К. и др. ответници е бил уважен предявен от М. А. З. и В. Г. М. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот ,обективиран по т. 2 в н. а. № 5/04.02.2014 по н. д. № 3/2014 г.на нотариус А.М., същят имот описан в предварителен договор от 30.12.2011г с продавач П. С. Ц.,въззивният съд е разгледал и уважил предявен при условията на евентуалност отменителен иск на същите ищци. За относително недействителни по отношение на кредиторите по предварителния договор са обявени договорът за покупко-продажба, сключен от длъжника с П. А. К., както и последващият договор за покупко-продажба ,сключен от ответника К. с Л. Г. Б. , обективиран в н. а. № 13/18.03.2014 г.,по н. д. № 11/2014 г. на нотариус А. М. .Въззивният съд е приел, че ищците да са носители на твърдяното притезателно право за сключване на окончателен договор по силата на предварителен договор за който договор е установено,че е подписан от П. С. Ц.,респ. имат потестативното право за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и са кредитори на ответника Ц.. Налице е увреждащо за кредиторите действие при отчуждаването на имота чрез сключването на две последващи транслативни сделки,като длъжникът, неговият съконтрагент и последващия купувач по втората възмездна транслативна сделка да са знаели за увреждането ,произтичащо от прехвърлянето на собствеността. Това е била и целта ,което въззивният съд е приел за установено като е обсъдил събраните по делото доказателства, включително свидетелски показания ,отдавайки решаващо значение на представената по делото писмена декларация с нотариална заверка на подписа ,издадена от купувача по първата и продавач по втората покупко-продажба П. К.. Документът е издаден цел да послужи за разкриване на симулацията ,оценен е като извънсъдебно признание че сделките са извършени по молба на П. С. Ц. за да не бъде „официален собственик” и за да се създаде привидност по отношение на третите добросъвестни лица,че правото на собственост върху имотите, предмет на процесния предварителен договор,са излезли от патримониума на обещателя, т.е. преследваната цел е била да се създаде привидна правна пречка за надлежното упражняване на потестативното право на ищците да придобият по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД правото на собственост върху имотите,предмет на предварителния договор за покупко-продажба .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се изтъква на първо място основание по чл. 280,ал. 1, т. 1 ГПК. Според защитата, въззивният съд се произнесъл по въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления,както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.Формулират се следните въпроси:1.1 Притежават ли правен интерес да предявят конститутивният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД купувачи по нищожен предварителен договор?;1.2. Елемент от фактическия състав ли е наличието на качеството кредитор за ищците и следва ли това качество да бъде установено пълно и главно, ако в тази посока не е налице позитивно решение, ползващо се със „сила на присъдено нещо?;1.3.След като кредитор по конститутивният иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД може да бъде и лице с непарично вземане,това вземане не следва ли да бъде установено по основание, макар и да не е изискуемо и ликвидно?;2.1 Следва ли купувачът по последващата сделка да е знаел за нейното увреждащо значение по отношение на кредиторите – купувачи по предварителния договор;2.2.Допустимо ли е знанието за увреждането да бъде установено чрез косвени доказателства?.
По първата група въпроси касаторът е приложил съдебна практика: Постановление № 1 от 29.03.1965 г. по гр.д. № 7/64 г. на Пленума на ВС, Определение по ч.т.д. № 816/2011 г. на ВКС-ТК, I т.о., Решение № 139 от 04.03.2008 г. на ВКС-ТК по т.д. № 818/2007 г., I т.о., Определение № 787 по ч.т.д. № 2821 на ВКС-ТК, II т.о., Определение № 541 от 11.07.2011 г. по т.д. № 302/2011 г. на ВКС-ТК, II т.о.,като се позовава на извадки от мотивите на цитираните решения и определения с довод за основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК – общо по трите въпроса и поради това ,че в случая въззивният съд е уважил иска по чл. 135,ал.1 ЗЗД като е освободил ищците като кредитори от пълно и главно доказване на основанието по непаричното им вземане по предварителния договор. По двата правни въпроса,свързани с предпоставките за провеждане на отменителния иск в условията на чл. 135 , ал.1 предл второ ЗЗД и установяване знанието за увреждане при последващ купувач , с който длъжникът е договарял,се изтъква противоречие с Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4606/2014 г., IV г.о., според което презумпцията за знание не може да се прилага разширително.
На следващо място се въвежда оплакване за очевидна неправилност на решението поради явна необоснованост на извода за знание на приобретателя за увреждането на кредитора. Според защитата , квалифицирано по смисъла на чл. 280 , ал.2 ГПК са нарушени основни съдопроизводствени правила поради незачитането на твърдението относно липсата на качеството кредитори на ищците и липсата на знание у третото лице – купувач . Изтъква се , че очевидната неправилност на съдебния акт, като понятие, което не е легално определено, следва да се изясни чрез способите на тълкуването.
В писмен отговор ответниците по жалбата В. Г. М. и М. А. З. и двамата, чрез адв. Х. Т. и адв.С. Н. изтъкват, че въззивният съд е съобразил именно практиката на ВКС, за да постанови обжалвания резултат като е приел ,че всички правни доводи за невъзникване на действително облигационно отношение по предварителния договор са от значение за изхода на правен спор по чл. 19 ЗЗД, а не на настоящия иск по чл.135 ЗЗД , съответно е съобразил от какво е обусловено правото по отменителния иск Въпросът следва ли купувача да е знаел за увреждащия характер има отговор в закона , а допустимостта знанието да се установява и косвено е установено в практика на ВКС, цитирана от въззивния съд
След преценка Върховен касационен съд, III гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване, в обжалваната от касатора част .
Първият формулиран въпрос (т.1.1) не отговаря на общото условие за допускане до касационно обжалване да е решаващо произнесен в обжалваното решение и с оглед значението му за изхода на делото , предвид че иска е с правно основание чл. 135,ал.1 ЗЗД, предявен от кредитори по предварителен договор за да бъдат върнати , по отношение на тях, в имуществото на длъжника обещаните им и отчуждени с покупко-продажба на трето лице имоти. Необуславящ характер въпросът има поради свързването на допустимостта на отменителния иск ,с оглед правния интерес от него, с инцидентно твърдение на длъжника за нищожност на основанието ,легитимиращо ищеца като кредитор, което твърдение е извън предмета на настоящия спор поради установеното в практиката на ВКС разрешение на друг правен въпрос ,възприето и от въззивния съд. При предявен единствено отменителен иск, вземането на кредитора не е предмет на делото , съответно и на решението.(реш.№ 732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г. на ВКС, ІІІ г.,реш. №552/2010 по гр д №171/2009 ІV г.о , реш.№4/2011 по гр.д №551/2010 ІІІ го) В случая изтъкваното условие във въпроса – искът да се приеме за предявен от „купувачи по нищожен предварителен договор”,не е съдебно установено в друг процес с влязло в сила решение , не е установено да е предмет на правен спор в друг висящ съдебен процес с преюдициално значение за настоящия, не може да бъде инцидентно установено в спора по предявения отменителен иск и въззивният съд не е произнасял по това твърдение .
Вторият и третият въпрос в изложението(т.1.2,1.3)са произнесени решаващо от въззивния съд, но не в противоречие,а в съответствие с утвърдената практика на ВКС. В настоящия процес длъжникът не може да се брани с възражения, основаващи се на отношенията легитимиращи ищеца като кредитор(реш.№ 345 от 30.05.1999 г. по гр.д. № 36/1999 г ІІ г.о на ВКС, реш. № 4/2011 по гр. дело № 551/2010 г ІІІ г.о ,реш. №552/2010 по гр д №171/2009 ІV г.о, реш. № 328/2010 по гр.д №879/2009, ІІІ, г.о на ВКС реш. №639/2010г по гр.д №.754/2009г ІV г.о на ВКС ) По настоящето дело,в отговора на исковата молба длъжникът е направил възражение за липса автентичност на подписа си в предварителния договор, легимирал кредиторите по отменителния иск. Автентичността на оспорения документ е изследвана в процеса , като назначена и приета от съда експертиза е дала заключение ,че договорът е подписан от длъжника и ответник по делото.Поради това и документът не е изключен от доказателствата, а съдържанието му е достатъчно за да се приеме активната легитимация по отменителния иск за установена . Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане. Възникването на това право не е обусловено изискуемостта , ликвидността и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Недействителността по отменителния иск е относителна, т.е материалните предпоставки същата да бъде положително обявена от съда по реда на чл. 135 от ЗЗД в полза на определено лице не са обусловени от обстоятелствата, при които същата ще прояви действието си , което определя и кръга релевантни възражения , с които ответникът по иска може да се брани.Съдът по павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор,освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.
Изтъкваната от защитата съдебна практика дава разрешение на друг въпрос от процесуално естество, който не е стоял за разрешаване пред съдилищата по настоящето дело и по който въпрос понастоящем е прието ТР № 2/2019 по т.д № 2/2017г ОСГТК, на което въззивото решение също не противоречи. Тълкувателното решение не ревизира установеното в практиката на ВКС разрешение относно предела на относимите възражения на длъжника по отменителния иск В мотивите по т.2 е изтъкнато,че Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда . Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането.
Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.Поради това и в отговор на подлежащия на тълкуване въпрос е разяснено в кои случаи по отношение на дело с предмет иск по чл. 135 ЗЗД е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК ,при наличие на друг висящ процес.В настоящия случай друг процес не се твърди да е налице .

По въпроси 2.1 и 2.2 от изложението въззивният съд също е дал отговор , който не е в противоречие с установената практика на ВКС , предвид решения №13/2015 по т.д № 4606/2014г ІV г.о ВКС , Решение № 181 от 4.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2372/2015 г., II т. о ,реш. № 218/2013г по гр.д № 1778/2013г ІІІ г.о ,реш. № 61/2016г по гр.д №4578/2015г ІV г.о, Решение № 163/27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 672/2010 г., III г. о., ГК с които е даден отговор на въпроса кога от страна на приобретателя е налице знание по смисъла на чл. 135 , ал.1 , предл. второ ЗЗД по възмездна разпоредителна сделка, като предпоставка за основателността на отменителния иск,включително как се оценяват индициите . В случая по делото изводът не е направен само въз основа на доказателствени факти,а е взето предвид направеното от купувача по първата , респ. продавач по втората увреждаща сделка изявление със значение на извънсъдебно признание, че сделките са сключени с цел да създадат привидност, като осъзнавана правна пречка за ищците да реализират правата си по предварлителния договор. Приложеното като обосновка на основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4606/2014 г., IV г.о няма връзка с поставените в изложението въпроси на касатора.В обжалваното въззивно решение не е изтъкната като приложима презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД , а са обсъдени доказателствата и доказателствените факти, в тази връзка и направеното извинсъдебно признание на един от ответниците ,довели съда до извод за знание за увреждане у третото лице купувач съгласно чл.135 ал.1 , предл второ и общо намерение за увреждане и по двете транслативни сделки.
По вече изложените съображения, не е налице изтъкваното от защитата основание по чл. 280,ал.2 ГПК. Не налице очевидна неправилност на въззивно решение, в което при така установените по делото обстоятелства съдът възприема и съобразява установените в практиката на ВКС разрешения за предметните предели на спора при предявен отменителен иск на кредитор, съответни на материалния закон и изградени по действащите процесуални правила са изводите на съда по релевантните за изхода на делото правни въпроси ,както и в частност по прилагането на чл.135,ал.1,предл. второ ЗЗД спрямо последващи купувачи по увреждащи сделки.
Следва да се присъдят разноски на ответниците по жалбата , установени в размер на 2000 лева за адвокатска защита
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 773 от 02.04.2019 г. по гр.дело № 1486/2018 г. на Софийски апелативен съд
Осъжда П. С. Ц. да заплати на М. А. З. сумата 1000 лева и на В. Г. М. сумата 1000 лева разноски в настоящето производство

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top