О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр.София, 28.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2694 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Недко Недков-Овчарово” ЕООД против решение № 94 от 3.5.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №107 по описа за 2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 79 от 19.1.2018 г. по гр. д. № 1921 по описа за 2017 г. на Добричкия районен съд, ГК, четиринадесети състав, за отхвърляне на предявените от касатора против Д. М. М. частични искове с правно основание чл.203, ал.2 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на 20 000 лв. обезщетение, представляващо стойността на полуремарке с цистерна с рег. [рег.номер на МПС] преди увреждането и евентуално- на обезщетение в размер на 20 000 лв., с която сума е намаляла стойността на вещта.
Касаторът твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно, тъй като е необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли да се приеме за работа, извършена при и по повод служебните задължения на делинквента, действия, които са в задълженията на друго длъжностно лице, без възлагане, по негово усмотрение и без необходимата квалификация? Според касатора разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на т.1 „б” от ППВС №9 от 28.12.1966 г. и на решение № 987 от 5.4.1973 г. по гр.д. № 249/1973 г. на Първо ГО на ВС.
2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за наличие на съпричиняване, след като в отговора на исковата молба не е повдигнато такова възражение не съществува дори такова твърдение в хода на съдебното производство пред двете инстанции? Разрешението на въззивния съд по въпроса не съответства на т.2 от решение № 24 от 23.03.2017 г. по гр.д. № 60047/16 г. на Трето ГО на ВКС и цитираната в него съдебна практика.
3. Въвеждането на ново твърдение за наличие на съпричиняване в мотивите на обжалваното въззивно решение и приемането на общата отговорност за съпричиняването като основание за отхвърляне на иска и срещу ответника-съпричинител, представлява ли утежнение на положението на ищеца като единствен жалбоподател във въззивното производство?
4. Допустимо ли е при възприета обща отговорност за причинените вреди между ответника и трето длъжностно лице съдът да отхвърли изцяло иска срещу деликвента, или следва да го приеме за солидарно отговорен на основание чл.53 от ЗЗД. В случая въззивният съд изцяло е освободил от отговорност ответника, което противоречи на ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК.
Ответникът по касационната жалба Д. М. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 380 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата молба, че ответникът е работил като машинен оператор по пастьоризиране на млечни продукти, когато на 2.7.2016 г. е решил да измие цистерна, собственост на предприятието. В резултат от допуснати от ответника груби нарушения на технологичния режим на измиване цистерната е деформирана и е станала напълно негодна за ползване по предназначението си-за превоз на млечни продукти. Тъй като измиването на цистерната не влизало в длъжностната характеристика на ответника и не му е било възлагано изрично, касаторът е заявил, че вредата е причинена не при и по повод изпълнението на конкретните трудови задължения, поради което е претендирал да осъществи пълната имуществена отговорност на работника. Добричкият районен съд е отхвърлил предявените искове, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е изтъкнал принципните съображения, че ангажирането на пълната имуществена отговорност на работника за непозволено увреждане съгласно чл.203, ал.2 от КТ възниква в три алтернативни хипотези. Първата е вредата да е причинена умишлено, втората-да е резултат от престъпление и третата-да не е при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Работодателят твърди наличието на третата хипотеза, която според въззивния съд в случая не е налице. За да достигне до този извод, съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е приел, че централната измивна система за танкове и съоръжения се е използвала и за измиване на цистерни. Ответникът като оператор на тази система/ЦИС/ е имал задължение да измие цистерната. Следователно увреждането е станало при изпълнение на трудовите задължения на ответника, поради което допуснатата от него небрежност може да се санкционира само посредством ограничена, а не пълна имуществена отговорност.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд от значение за изхода на спора е отговорът на първия въпрос на касатора. Този отговор в случая съответства на установената по делото фактическа обстановка, на приложимата правна норма/чл.203, ал.2, предложение трето от КТ/ и на практиката на ВКС. Увреждането е станало при дейност, която обичайно е била извършвана ако не с изричното възлагане, то поне без противопоставянето на работодателя, била е в полза и в негов интерес, осъществявана е през работно време и на работното място на ответника. Следователно увреждането е извършено при изпълнение на трудовите задължения на ответника, поради което той не носи пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Цитираната от касатора съдебна практика е напълно неотносима към случая, тъй като касае отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД спрямо увреденото лице, а не хипотезата на чл.203, ал.2, предложение трето от КТ. Няма и противоречие с тази практика, тъй като в т.1 „б” от ППВС/1966 г. се отрича отговорността на възложителя, когато вредите са причинени чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, а в настоящия случай се установява точно обратното.
Описвайки обстоятелствата, при които е станало деформирането на цистерната, въззивният съд е посочил съпричиняването на увреждането от страна на шофьора. Съдът обаче не се е позовал на това обстоятелство, за да освободи от отговорност ответника. Напълно достатъчно за обосноваване на решението е било да се констатира, че увреждането е станало по време на изпълнение на трудовите задължения на ответника. Допълнителните съображения на въззивния съд само илюстрират неподходящата организация на измиването на цистерната, която е била създадена от работодателя. В крайна сметка тази организация е довела до увреждането, чиито последици касаторът следва да понесе. Ето защо отговорите на останалите въпроси, които касаят евентуално служебно произнасяне по липсващо възражение за съпричиняване, за влошаване положението на жалбоподателя и за неправилно приложение на чл.53 от ЗЗД не са относими към спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 380 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 3.5.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №107 по описа за 2018 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА „Недко Недков-Овчарово” ЕООД-ЕИК:124624016, да заплати на Д. М. М.-[ЕГН] сумата 1 380/хиляда триста и осемдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: