О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София, 25.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3154 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. К. против определение № 3357 от 06.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4454 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено определение от 22.06.2016 г. по гр.д. № 1109 по описа за 2007 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, за оставяне без разглеждане на молбата на частния жалбоподател от 26.01.2015 г. за възстановяване на срок за изпълнение на указанията на съда.
Частният жалбоподател счита за неправилно въззивното определение, поради което моли то да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
И. К. е подал срещу разпореждане от 17.11.2014 г. частна жалба вх. № 2605 от 11.12.2014 г., която е била оставена без движение с разпореждане от 12.12.2014 г. С молба от 26.01.2015 г. той е поискал възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 12.12.2014 г. Молбата му е оставена без разглеждане с определение от 3.2.2015 г., тъй като е била просрочена, но това определение е отменено с определение № 2013 от 13.06.2016 г. по в. ч. гр. д. № 503 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд. Междувременно обаче частната жалба с вх. № 2605 от 11.12.2014 г. е била разгледана по същество с влязло в сила определение №2358 от 27.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3315 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд. При тези данни съдилищата са приели, че касаторът няма вече интерес от възстановяване на срока за изпълнение на указанията по отстраняване нередовностите на жалбата, тъй като тя имплицитно е била приета за редовна и по нея е постановен съдебен акт. Във връзка с тези решаващи мотиви в обжалваното определение касаторът не е формулирал конкретен и ясен процесуалноправен въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В случая частният жалбоподател освен че не е формулирал правен въпрос, не е и установил наличието на някоя от допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, посочени в т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Не се констатират противоречия между обжалваното определение и съдържащите се в определение № 129 от 26.02.2015 г. по ч. т. д. № 3286/2014 г. на Второ Т.О. на ВКС принципни постановки относно възстановяването на срокове. Няма данни сочените от касатора съдебни актове на Кюстендилския окръжен съд и Варненския апелативен съд да са влезли в сила, поради което те не представляват противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Липсва обосновка за необходимостта да се допусне касационно обжалване с цел точното прилагане на закона или развитието на правото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение на въззивния съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3357 от 06.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4454 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено определение от 22.06.2016 г. по гр.д. № 1109 по описа за 2007 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, за оставяне без разглеждане на молбата на И. Г. К. от 26.01.2015 г. за възстановяване на срок за изпълнение на указанията на съда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: