О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
гр.София, 04.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №2223 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Т. против решение № 69 от 19.2.2018 г., постановено по гр.д. №634 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 119 от 16.5.2014 г. по гр. д. №876 по описа за 2013 г. на Ботевградския районен съд, пети граждански състав, за осъждане на касатора да заплати на Н. И. Н. на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД сумата 10 838,92 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в УПИ XV-441 в кв.75 по плана на [населено място], [община].
Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано и незаконосъобразно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между въззивното решение и ППВС № 6/1974 г., тъй като въззивният съд е признал за подобрения движимости, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, както и вещи, свързани с неговото по-удобно ползване и дейности, свързани с текущото му поддържане.
Ответникът по касационната жалба Н. И. Н. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 860 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Н. И. Н. е изложил в исковата молба, че заедно с ответника са съсобственици с една втора идеална част за всеки един от тях на горепосочения недвижим имот, заедно с построените в него сгради. За периода от септември 2008 г. до завеждане на исковата молба той е извършил подробно описаните в исковата молба подобрения със знанието и без противопоставянето на ответника, а преди това-на неговата майка. Ето защо е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати половината от стойността на подобренията в размер на 13 581, 42 лв. след намалението на иска. Според приетите по делото съдебно-технически и агрономически експертизи стойността на описаните в исковата молба строително-монтажни работи възлиза на 25 994,20 лв., а на насажденията-1 168,63 лв. Увеличената в резултат на строително-монтажните работи пазарна стойност на имота, съответстваща на дела на ответника, възлиза на 11 427 лв. Ботевградският районен съд приел за установено въз основа на свидетелските показания извършването на по-голямата част от претендираните подобрения, за недоказано- изграждането на част от оградата, замазки на подове и розови насаждения, а за подлежащи на вдигане- беседка, навес, щори, замазки на пода. След изключването на стойността на недоказаните подобрения и на вещите, които могат да се вдигнат е присъдил на ищеца общо 10 838,92 лв.
Във връзка с възраженията на ответника във въззивната жалба, че част от признатите подобрения могат да се вдигнат от ищеца и ремонтите касаят текущото поддържане на имота, пред второинстанционния съд също е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Нейният извод е, че строително-монтажните работи представляват подобрения, увеличаващи стойността на имота. Няма възможност за демонтаж, тъй като вградените шкафове, кухня и гардероби са изпълнени по поръчка и за определено място в имота. Евентуалният им демонтаж би ги направил неизползваеми. Въззивният съд се е съобразил с експертизата и е приел, че вратите, вградените гардероби и кухненски мебели, мивка, душ кабина, смесителна батерия, окачени тавани и други подобни са трайно прикрепени към жилищния имот и служат за осигуряване на ползването му съгласно неговото предназначение, което ги квалифицира като подобрения. За неоснователно е счетено и възражението, че не се дължи стойността на част от присъдените подобрения, тъй като са ремонти, свързани с обикновеното ползване на сградата и текущото и поддържане. Въззивният съд е посочил, че по принцип ремонтирането на един имот се извършва с оглед нормалното му и пълноценно ползване съобразно неговото предназначение и това обстоятелство не изключва естеството на строителните дейности като подобрения, след като тяхното извършване обективно е довело до увеличаване на стойността на имота. Всички тези изводи на въззивния съд не противоречат, а съответстват на указанията, дадени в раздел II на ППВС № 6 от 27.12.1974 г. Както е предвидено в раздела, съдът е изследвал дали вложените средства и труд са увеличили стойността на имота и не е смесил увеличената стойност с разходите за това увеличение, а е преценил каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на постановяване на решението. По отношение на прикрепените към имота движимости съдът правилно е констатирал, че отделянето им съществено би увредило самите вещи, би ги направило неизползваеми и би променило съществено имота, отразявайки се на неговата цена. Затова е присъдил и тяхната стойност, което отговаря на изискванията на последния абзац на раздел II на ППВС № 6 от 27.12.1974 г. В това постановление на Пленума на ВС никъде не се съдържа забрана да се присъжда стойността на вещи, свързани с по-удобното ползване на имота и дейности, свързани с текущото му поддържане, както твърди касаторът. Единственото изискване е подобренията да са довели до увеличаване стойността на имота, което в случая е налице.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 860 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 19.2.2018 г., постановено по гр.д. №634 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 119 от 16.5.2014 г. по гр. д. №876 по описа за 2013 г. на Ботевградския районен съд, пети граждански състав, за осъждане на М. В. Т. да заплати на Н. И. Н. на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД сумата 10 838,92 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в УПИ XV-441 в кв.75 по плана на [населено място], [община].
ОСЪЖДА М. В. Т.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на Н. И. Н.-[ЕГН], 860/осемстотин и шестдесет лева/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: