О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр.София, 14.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 60319 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 69 от 31.05.2016 г., постановено по в.т.д. № 115 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд, Т.О., с което е потвърдено решение № 44 от 25.02.2016 г. по т.д. № 499 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове за заплащане на сумата от 4 500 лв., представляваща неустойка за забава по договор за строителство от 22.01.2014 г. за периода от 31.03.2014 г. до 8.4.2014 г., сумата от 5 295,35 лв., представляваща обезщетение за некачествено изпълнени строително-монтажни работи по договор от 10.03.2014 г., сумата от 86 000 лв., представляваща неустойка за забава за изпълнението на шпакловката по договор за строителство от 10.03.2014 г. за периода от 31.03.2014 г. до 18.09.2014 г., както и сумата от 47 500 лв., представляваща неустойка за забава за изпълнението на боядисването по договор за строителство от 10.03.2014 г. за периода от 16.06.2014 г. до 18.09.2014 г.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Смята, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване по формулираните от него въпроси.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 6 300 лв. разноски за касационното производство.
Съставът на ВКС констатира, че цената на първите два иска, по които се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, е под 20 000 лв. Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в тези части решението не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба срещу тях следва да бъде оставена без разглеждане, а производството трябва да бъде прекратено. В останалите части, с които Бургаският апелативен съд е потвърдил отхвърлянето на исковете за заплащане на 86 000 лв. неустойка за забава за изпълнението на шпакловката и за заплащане на 47 000 лв. неустойка за забава за изпълнението на боядисването по договор от 10.03.2014 г. касационната жалба е допустима. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване в тези части Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е възложил на ответното дружество изпълнението на шпакловката и боядисването в свой новостроящ се обект с договор от 10.03.2014 г., в който като крайни срокове за извършването на работите са посочени 30.04.2014 г. за шпакловката и 15.06.2014 г. за боядисването. В т.29 от договора страните са приели, че при неспазване на крайните срокове изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на петстотин лева за всеки просрочен ден. Съгласно т.30 възложителят има право да прихване вземането си за неустойки за забава срещу задължението си за плащане на цената на строително-монтажните работи. Без да се възползва от тази възможност за прихващане, касаторът е заплатил дължимата цена след изпълнението на шпакловката и боядисването, след което е завел исковете за заплащане на неустойки за забава.
За да потвърди първоинстанционното решение в частите, с които тези искове са отхвърлени, въззивният съд е приел, че възложителят не е изпълнил задължението си по т.1 от договора от 10.03.2014 г. да представи на изпълнителя проект, по който да се извършват строително-монтажните работи, представляващ неразделна част от договора. Вместо това необходимата информация на изпълнителя е била периодично предоставяна, а сградата е била надстроявана, което също е налагало промени във възложените дейности. Според съда страните са били наясно, че работата се извършва без предварително установен точен график и без да е предварително определена като обем. Затова разплащанията са били извършвани в пълен размер след двустранното подписване на протоколите-образец 19. Касаторът е приел извършените работи без забележки, а въпросът за забавата или удържане на неустойки за забава изобщо не е бил поставян. Заради липсата на конкретно предварително установен обем на работите, въззивният съд е счел, че в договора е постигнато само съгласие за цената на квадратен метър, което е очертало рамките на бъдещите споразумения.
Във връзка с тези мотиви на въззивния съд касаторът е формулирал следните въпроси:
1. Може ли съдът сам да подменя волята на страните по договорното правоотношение или следва да се съобрази с постигнато съглашение, с което те свободно са определили договорите си отношения съгласно чл.8 и чл.9 от ЗЗД?
2. Как следва съдът да приложи чл.20 от ЗЗД в случай че има празнота и неяснота в договорните отношения-следва ли сам да замести волята на страните в договорните им отношения, или следва да се съобрази със събраните по делото доказателства, установяващи действителните договорни отношения?
3. Допустимо ли е съдът да вменява задължения на възложителя по договор за изработка, в частност да предполага, че възложителят е задължен да изготви количествено-стойностна сметка и под „проект“, посочен в договорите за изработка съдът сам да определя съдържанието на същия?
4. Следва ли да се приеме, че след като изпълнителят е получил поръчката по договора за изработка, приел е същата, започнал е изпълнението и и не е поискал допълнителни параметри от поръчващия, нито е направил възражения, то проектът му е ясен и не се налагат допълнителни уточнения за поръчаното?
Всички въпроси са израз на схващането на касатора, че въззивният съд произволно е изтълкувал съдържанието на договора, попълвайки го с несъществуващи уговорки, вместо да зачете действителната воля на страните. Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на исковете за неустойка за забава обаче не са основани на тълкуване на договора, а на друг институт на облигационното право. Въззивният съд е възприел предоставянето на конкретен проект, по който да се изпълняват строителните работи, като необходимо съдействие на възложителя за изпълнение на задълженията на изпълнителя. Понеже това съдействие не е станало така, както е предвидено-в началото на изпълнението, а на части, периодично и с промени, наложили се от допълнително надстрояване, не може да се иска от изпълнителя спазване на уговорените срокове. Следователно въззивният съд се е позовал на забавата на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението в срок/чл.95 от ЗЗД/. В този случай длъжникът се освобождава от последиците на своята забава съгласно чл.96 от ЗЗД, което включва и освобождаване от задължението да заплати уговорената неустойка за тази забава. Страните ясно са съзнавали, че неустановеният в самото начало обем на работите ще възпрепятства спазването на сроковете, поради което възложителят не се е възползвал от възможността по т.30 от договора да прихване неустойката от дължимата цена за извършеното. От така изяснените аргументи на въззивния съд следва, че тълкуването на договора между страните и съответно формулираните от касатора въпроси не са от значение за изхода на делото, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационната жалба срещу решението на Бургаския апелативен съд в частите, с които е потвърдено решение № 44 от 25.02.2016 г. по т.д. № 499 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове за заплащане на сумата от 4 500 лв., представляваща неустойка за забава по договор за строителство от 22.01.2014 г. за периода от 31.03.2014 г. до 8.4.2014 г., както и на сумата от 5 295,35 лв., представляваща обезщетение за некачествено изпълнени строително-монтажни работи по договор от 10.03.2014 г., трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В останалите части, с които е потвърдено решение № 44 от 25.02.2016 г. по т.д. № 499 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове за заплащане на сумата от 86 000 лв., представляваща неустойка за забава за изпълнението на шпакловката по договор за строителство от 10.03.2014 г. за периода от 31.03.2014 г. до 18.09.2014 г., както и сумата от 47 500 лв., представляваща неустойка за забава за изпълнението на боядисването по договор за строителство от 10.03.2014 г. за периода от 16.06.2014 г. до 18.09.2014 г. касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 6 300 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „П. д.
ко“ЕАД против решение № 69 от 31.5.2016 г., постановено по в.т.д. №115 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд, Т.О., в частите, с които е потвърдено решение №44 от 25.2.2016 г. по т.д.№ 499 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове за заплащане на сумата от 4 500 лв., представляваща неустойка за забава по договор за строителство от 22.1.2014 г. за периода от 31.3.2014 г.о 8.4.2014 г., сумата от 5295,35 лв., представляваща обезщетение за некачествено изпълнени строително-монтажни работи по договор от 10.3.2014 г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тези части.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 31.5.2016 г., постановено по в.т.д. №115 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд, Т.О., в частите, с които е потвърдено решение № 44 от 25.02.2016 г. по т.д. № 499 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за заплащане на сумата от 86 000 лв., представляваща неустойка за забава за изпълнението на шпакловката по договор за строителство от 10.03.2014 г. за периода от 31.03.2014 г. до 18.09.2014 г., както и сумата от 47 500 лв., представляваща неустойка за забава за изпълнението на боядисването по договор за строителство от 10.03.2014 г. за периода от 16.06.2014 г. до 18.09.2014 г.
ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:20067481, да заплати на [фирма]-ЕИК:147119400, сумата 6300/шест хиляди и триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: